Компаниите са направили рекордни разходи за развойна дейност
Спрямо предходната година има ръст с 42%
~ 2 мин.
Компаниите в България са инвестирали с над 40% повече в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2015 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Почти половината от тези инвестиции са направени от чужди компании, които разполагат със свои дъщерни компании в България. Общата инвестирана сума през миналата година е достигнала 620 млн. лв. В немалка част тези вложения са по линия на европейските средства – основно по програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Сектор „Предприятия” продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5%. При тях обаче или има спад, или нарастването е незначително.
Според зам.-икономическия министър Даниела Везиева НИРД е от ключово значение за подобряване конкурентоспособността на българската икономика. „Развитието на НИРД е особено важно за повишаването на общата производителност на икономиката, а по този начин и за постигането на висок и устойчив темп на икономически растеж в дългосрочен план“, каза тя по време на кръгла маса на тема „Законова инициатива за насърчаване на инвестициите в изследователската и развойната дейност в България”, организирана от „Аутомотив Клъстер България“ и Министерство на икономиката.
За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия” - 42.0% от общия персонал (в еквивалент на пълна заетост), или 9 409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление” с научна дейност се занимават 8 328 души, което съставлява 37.1% от общия персонал, зает с НИРД, през 2015 година. В сектор „Висше образование” 4 521 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 20.2%.
Сектор „Предприятия” продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5%. При тях обаче или има спад, или нарастването е незначително.
Според зам.-икономическия министър Даниела Везиева НИРД е от ключово значение за подобряване конкурентоспособността на българската икономика. „Развитието на НИРД е особено важно за повишаването на общата производителност на икономиката, а по този начин и за постигането на висок и устойчив темп на икономически растеж в дългосрочен план“, каза тя по време на кръгла маса на тема „Законова инициатива за насърчаване на инвестициите в изследователската и развойната дейност в България”, организирана от „Аутомотив Клъстер България“ и Министерство на икономиката.
За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия” - 42.0% от общия персонал (в еквивалент на пълна заетост), или 9 409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление” с научна дейност се занимават 8 328 души, което съставлява 37.1% от общия персонал, зает с НИРД, през 2015 година. В сектор „Висше образование” 4 521 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 20.2%.
