Коронакризата ще удари най-силно бедните и слабо образованите

Така, както Международният валутен фонд (МВФ) очакваше през януари, че глобалният доход ще нарасне с 3%, сега прогнозира спад от 3%. Всеки би могъл да се досети за причината – коронавирусната пандемия и последвалата от нея криза. Всъщност неотдавнашно проучване на едни то най-добрите икономисти показа, че повече от тях очакват влошаване на неравенството, отчасти заради непропорционалното въздействие на ситуацията върху нискоквалифицираните работници, пише в блог публикация на Световния икономически форум.

Експертите от СИФ мотивират тезата си, обръщайки внимание на историята. Големите епидемии през този век повишиха неравенството в доходите и навредиха на перспективите за заетост на хората. „Ние се фокусираме върху пет основни събития – SARS (2003), H1N1 (2009), MERS (2012), Ebola (2014) и Zika (2016) – и проследяваме ефектите им през петте години след всяко събитие“, казват от СИФ. 

Става дума за коефициента Gini – често използвана мярка за неравенство, мереща нетните доходи след данъци и трансфери. Според данните, той нараства след всяко от тези събития. 

„Нашите резултати показват, че неравенството се увеличава въпреки усилията на правителствата да преразпределят доходите от богатите към бедните, за да смекчат последиците от пандемията“, пишат те. При петгодишен хоризонт Dini нараства с близо 1.5%, което е много предвид иначе бавната динамика на коефициента. 

Пандемията се очаква да се отрази в дългосрочен аспект, водейки до загуба на работа, намаляване на доходите и перспективите за заетост. 

Анализаторите обясняват, че въздействието е различно силно в различните слоеве: Заетостта на хората с високо ниво на образование е слабо засегната, докато заетостта на хората с просто основно ниво на образование спада рязко, с повече от 5% в края на петгодишен период. 

Макар пандемията да има неблагоприятен ефект върху почти всички в обществото, политиките трябва да обърнат специално внимание на предотвратяването на дългосрочни щети върху поминъка на най-слабите. Без упорити и целенасочени опити за това е вероятно да видим увеличаване на неравенството, което вече е фиксирано като „едно от най-сложните и неприятни предизвикателства в световната икономика“, по думите на управляващия директор на МВФ.

Но какво може да се направи конкретно? 

Достъпът до отпуск по болест, обезщетения за безработица и здравни обезщетения са сред полезните ходове за справяне с последиците от пандемията, но още повече за по-бедните слоеве на обществото, които нямат възможност за спестяване.

Това би било особено важно за неформално работещите и самоосигуряващите се, при които социалната защита е оскъдна. В този контекст експертите обръщат внимание и на разширяване на социалното подпомагане и прогресивни мерки за данъчно облагане

Според СИФ политиците трябва да използват възможността да направят фундаментални промени, така че когато бъдещи шокове неизбежно настъпват, включително например вследствие на изменението на климата, обществата да имат изградени механизми за споделяне на риска и социално подпомагане, които ще защитят най-уязвимите много по-добре, отколкото днес.