Край на едностранното вдигане на цените? ПП-ДБ готвят законови промени при телекомите

Третата поред годишна индексация на цените на мобилните услуги, която идва в отговор на продължаващия ръст на инфлацията, може да навлече колективен иск на трите оператора и съответно законодателни промени. Такива заявки бяха дадени в публичното пространство от няколко страни.

Народният представител от „Продължаваме промяната“ Искрен Митев обяви в X (Twitter), че политическата му група ще предложи „всеки договор за електронни съобщителни услуги да може да бъде прекратен при едностранно увеличение на цените по договора“. Той призовава за обществена подкрепа – „за да може трайно и категорично да спрем произвола на мобилните оператори.“

Всеки договор за електронни съобщителни услуги, да може да бъде прекратен при едностранно увеличение на цените по договора. Това предлага групата на ПП-ДБ. Очакваме и обществена подкрепа, за да може трайно и категорично да спрем произвола на мобилните оператори. #кабинетДенков

— Iskren Mitev (@IskrenMitev) February 16, 2024

Същото предложение отправят и от неправителствената организация „Ние, потребителите“, като изтъкват, че прекратяването на договора с мобилен оператор трябва да може да се случва, „без да се дължат неустойки“. Аргументът им почива върху правата, заложени в европейската Директива за неправомерните клаузи в потребителските договори и Закона за защита на потребителите.

Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите в България, пък заяви в ефира на БНТ в петък, че започва кампания за събиране на жалби за колективен иск срещу мобилните оператори заради решението им за индексация на цените на услугата.

„Убедени сме, че е налице нелоялна търговска практика. Обръщам се към всички потребители да ни помогнат за колективен иск, за да можем да съберем жалбите в рамките на две седмици и да предявим иск към съответните органи“, коментира Георгиев, който е бивш депутат от БСП.

Ако потребителят иска да се откаже от услугите на мобилния оператор, той подлежи на големи санкции, което не е практика в ЕС.“

Направените предложения идват на фона на ескалиралото напрежение през последните седмици, след като стана ясно, че Vivacom, A1 и Yettel планират поредна индексация на цените си. Идват и точно ден след изпратеното от тяхно име писмо до Комисията за защита на потребителите (КЗП), в което защитават правото си да индексират цените, но и дават заявка за възможни преговори с регулатора.

Актуализацията на тарифите в отговор на растящата инфлация се случва за трета година поред. Най-изненадваща беше тази през 2022 г., когато телекомите се възползваха за първи път от заложената от години клауза в Общите условия на договорите си. Тогава напрежението ескалира по линия на предложението на операторите да индексират цените с инфлацията за предходните две години – с мотива, че така ще избегнат повишение на тарифите през следващата година, когато се очакваше чувствително по-високо поскъпване на живота.

Това не се случи, след като бе потвърдено, че нямат право да правят двугодишна индексация наведнъж. Страстите тогава – когато начело на ресорното икономическо ведомство бе Корнелия Нинова – бяха силно политически оцветени. През следващата година дебатът по темата взе завой по същество и на дневен ред бе фокусиран въпросът за неравноправието на иначе смислената клауза за индексацията.

Едва през 2024 г. обаче се наблюдава готовност за действия и редакция на договорните отношения, така че на потребителите да се даде възможност за по-равностоен избор и реакция в случай на индексация.

„Ние, потребителите“ обясняват защо и от какви промени има нужда: 

Има една съществена разлика между казуса, по който съдът в Люксембург тълкува правото на ЕС и действителността в България, установява РС - Пловдив по дело, заведено от гражданин във връзка с индексацията на абонаментния му план по договор с един от трите телекома. „Съдът на Европейския съюз постановява решение за практика на компанията - майка на българския телеком в Австрия и се оказва, че нейните общи условия са различни от тези на дружеството в България. В Австрия, за разлика от България, в договорите на абонатите е предвидено не само увеличение на цените заради повишаване на годишния индекс на потребителските цени“, но и че телекомът е „длъжен да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали“, пише в решението на българския съд на първа инстанция. Предвид инфлационните процеси в България, дописването на клаузата за индексацията с възможност за намаляване на цената при дефлация няма да защити интересите на българския потребител в настоящия момент.

Съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Относно твърдението на АТИ, че "клаузите ясно определят кога и с колко операторите могат да променят цените си" следва да се посочи, че потребителят няма как да предвиди каква ще бъде инфлацията и с колко ще бъдат индексирани цените така, както дори самият телеком не може да направи това. В противен случай той е щял да конкретизира повишението, а не да го обвързва с индекса на инфлацията. Тази аспект на казуса препраща към чл. 143, ал. 2, т. 19 клаузата е неравноправна, ако не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Акцентирането от страна на АТИ, че "при първата обявена от операторите индексация през 2021 г. КЗП постановява единствено, че операторите нямат право да приложат непосредствено индексите за две години и потвърждава  законосъобразността на индексацията в останалата й част, а при съдебния контрол на акта не се достига до изводи за неравноправност на клаузите за индексация”, не потвърждава, че клаузата не е неравноправна. Тези обстоятелства свидетелстват по-скоро за бетонирането на клаузата от първоначалния изглежда неправилен подход на тогавашния председател на КЗП Димитър Маргаритов, който след като вече не беше ръководител на институцията започна да развива тезата, че клаузата е неравноправна. А това, че при съдебния контрол на акта, с който се забранява индексация за две години наведнъж, съдът не достига до изводи за неравноправност, е следствие на обстоятелството, че във въпросното дело от него не е изискано прогласяването на клаузата за нищожна.

Клаузата за индексация на телекомите върви към промяна