„Кралицата на Европа” запази короната, но докога?

Дълго определяна от медиите като „кралицата на Европа”, Ангела Меркел отново ще управлява най-голямата икономика в Европа, за четвърти пореден път. Тя и този път оцеля, макар и "насинена", може би изморена, след най-дълбоката управленска криза в Германия, но решена, вероятно за последен път, да бъде начело на държавата.

Ангела Доротеа Каснер, популярна като Ангела Меркел (с фамилията на първия си съпруг), е родена в Хамбург, Западна Германия, на 17 юли 1954 г. Учила за физик, Меркел влиза в политиката след падането на Берлинската стена през 1989 г. След като първо достигна до поста председател на Християндемократическия съюз (ХДС), през 2005 г. тя стана първата жена канцлер на Германия и една от водещите фигури в Европейския съюз.

След 12 години на върха на най-голямата европейска икономика, Меркел отново встъпва в длъжност след най-дълго продължилите коалиционни преговори в следвоенната история на Германия. Ако изкара цял нов 4-годишен мандат, 63-годишната Меркел може да повтори и дори да надмине дългото управление на германския „канцлер на обединението” Хелмут Кол.

Някои политически наблюдатели обаче се съмняват, че канцлерът ще изкара цял мандат. Много гласоподаватели се опасяват от „мумифициране” на Меркел и се шири мнението, че тя навлиза в „здрача” на властването си.

Големите неволи на Меркел са цената, която тя плаща за един необичайно смел ход – отварянето на границите на Германия пред масовия приток на бежанци, който от 2015 г. насам доведе в страната над милион хора, търсещи убежище.

Хуманният акт я превърна в либерален герой за мнозина, но също така предизвика ксенофобска реакция, стимулирала възхода на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” (AfD), чиято предизборна кампания се водеше под мотото „Меркел трябва да си ходи”.

Никой не оспорваше върховенството на Меркел. Досега.

Когато AfD влезе в германския парламент след вота миналия септември, това разклати табуто - в Бундестага да няма екстремистки настроени партии. Същевременно серийният победител Меркел излезе от изборите с най-лошия изборен резултат на ХДС от 1949 г. насам.

Въпреки че никой в ХДС не се осмели открито да оспори дали Меркел отново да заеме канцлерския пост, политическият анализатор Оскар Нидермайер коментира, че е ясно, че „Меркел премина зенита си”.

Освен старите проблеми, пред Меркел предстоят нови предизвикателства, които имат потенциала да засегнат добре смазаните зъбни колела на икономиката. Едно такова предизвикателство е американският президент Доналд Тръмп, който твърди, че "търговските войни са добри" и който заплашва германските автопроизводители.

Европейският съюз същевременно се стреми да оформи своето бъдеще без Обединеното кралство, в преговорите с което гласът на Германия досега не се чуваше толкова силно заради липсата на правителство.

Не на последно място, Меркел ще трябва да се справя и с една потенциално нестабилна управляваща коалиция в Берлин. Тя вече направи много компромиси и обещания към своите по-малки партньори, които според някои експерти щe въpнaт Гepмaния oбpaтнo във вpeмeтo, в ĸoeтo cтpaнaтa пpиличaшe пoвeчe нa Фpaнция - c пpaвилa, ĸoитo привидно зaщитaвaт paбoтницитe oт cъĸpaщeния, но които cмaзваха пpeдпpиeмaчecтвoтo и pacтeжa.

Европейската „кралица на ограниченията”

Издигнала се след падането на „Желязната завеса”, Меркел беше калена от множество кризи по време на дългия си престой във властта. Протестиращите срещу нея я определиха като европейската „кралица на ограниченията” заради твърдата ѝ позиция спрямо европейските икономики с големи дългове. Някои демонстранти в гнева си дори я определиха за нацист.

Защитник на либералната демокрация

В турбулентните времена на Тръмп, на излизането на Обединеното кралство от ЕС и на няколко глобални кризи, Меркел бива приветствана извън страната си като защитник на либералната демокрация.

Германците отдавна гледат на канцлера си като на основа на стабилността, завидния икономически ръст и заплати. Те ѝ благодариха за това, като я оставиха в правителството, откакто тя през 2005 г. стана най-младият канцлер на Германия, при това първият, който е жена. Тогава нейни съвременници в политиката бяха Тони Блеър във Великобритания и Джордж Буш в САЩ. Меркел с нейния прагматичен и скромен стил изглеждаше да е овладяла до съвършенство изкуството да остава на власт в богата, застаряваща нация, която предпочита приемствеността пред промените.

Въпреки оспорването на върховенството ѝ на изборите през септември, през 2017 г. за седма поредна година Меркел оглави списъка на Forbes с най-влиятелните жени в света. Това беше и нейното 12-то първо място в този списък изобщо.

Кой ще наследи Меркел

Много политически наблюдатели се питат дали Меркел, вместо да бъде изблъскана от политическата сцена, ще знае кога е моментът да отстъпи короната. Когато тя наскоро избра регионалния политик Анегрет Крамп-Каренбауер за генерален секретар на партията си, повечето анализатори разчетоха този ход сякаш Меркел помазва своя наследник на канцлерския пост.