Кралски килими с бъдеще

Български килими съхраняват културното наследство на европейските монархии и върховите постижения в килимарството. На територията на Стария континент само в с. Костандово край Велинград може да се изработи възстановка на исторически килим. Опитът показва, че да се направи един килим, отнема повече време, отколкото да се построи къща. И някога, когато са тъкани кралските килими, въпросът не е бил колко струва, а кога ще е готов. Французите са правили политика с ръчно тъкани шедьоври. И днес с такива специални килими би могло да се прави политика, но само от големи държавници. Ще ви срещнем с успехи и с трудности, които този неподражаем бизнес има.

Фабриката в Костандово не е тъкачница за ръчни килими, а за уникати. Нейната най-нова история започва през 1997 г., когато от голямата държавна фирма „Десислава“ се ражда малката семейна тъкачница „Хемус“ ООД, след като предприятието е обявено за приватизация, а после и в ликвидация. Нино Парпулов, който е в това производство от 1991 г., се заема с неговото спасяване. Но как? Решава да е нещо, каквото другите не могат. Сменят из основи концепцията за килимите, което ги оставя на картата и досега. „Това, което заварих, нямаше бъдеще. Не бихме могли да се конкурираме с хиляди квадратни метри килими, направени от друг по-бързо и по-евтино от нас.

С новата визия и новите възможности стигнахме и до принц Чарлз. Технологията на производството по същество не е променена, въпросът беше как да правим това, което друг не умее. И намерихме разковничето в цветовете. Да, хиляди квадратни метри се тъкат с 8-10 цвята, а аз включвам до 240 цвята в един килим. Цветовата гама с нейните 7 хиляди нюанса, която трябваше да се разработи, е в основата на всичко. Избрахме да вървим по нови правила, вместо да отпаднем от играта“, разказва основателят на този нов стар бизнес Нино Парпулов.

Пътят на смелите

Трудно е тъкачките да се научат да работят с толкова цветове и повечето се отказват. Нино Парпулов с търпение обяснявал какво и как да правят, за да се създаде триизмерност. За изработването на килим от 10 кв. м. са вложени 8 хил. човекочаса в продължение на 1 година от четири тъкачки. В момента в предприятието работят 15 души, а в края на „Десислава“ във фабриката са били около 600 жени, плюс още 400 по майчинство.

Развитието има цена

Времената се менят и за да продължи напред компанията с по-голям размах, са нужни 20-30 жени, които в продължение на 2 години да усвоят занаята, като през това време не произвеждат нищо. Те трябва да са на трудов договор като стажанти. Когато покажат качества и умения, ще бъдат включени в производството. Това са все млади жени, които предпочитат да останат по родните си места, а не да заминат в чужбина. Такъв проект може да се управлява например от Агенцията по заетостта, не от самата фабрика. Някога е било държавна политика да се създаде определен поминък в селища, където друго не може да се прави. Държавата е изграждала цехове, обучавала е кадрите. Би могла да го прави и сега.

Утре ще е късно

Принц Чарлз бил готов да подкрепи производството, след като си дал сметка, че това са последните хора в света, които могат да произведат толкова богати на цветове килими. Но българските политици все още не са били узрели за дипломация чрез килимите. От години проблемът с кадрите ескалира, след като техникумите бяха затворени, сега и последното професионално училище в Габрово, в което предели преждата за фабриката, ще се превърне в мол. „Ако искаме да има производство в България, трябва да започнем да градим бавно и постепенно, като се тръгне от училищата“, посочва Нино Парпулов.

Винаги може повече

До английския кралски двор стигат чрез съдружието с Дейвид Бамфорд, водещ реставратор на антични ръчно изработени килими за исторически обекти във Великобритания. Той се появява през 1996 г., вижда потенциала, една година тъкат мостри и чак тогава тръгват поръчките. Правят възстановка на изчезнал килим от XIX в. за лятната резиденция на кралица Виктория и това е голямо постижение. Палатата на Задругата на майсторите в Лондон обаче им дава още по-високо признание, тъй като там единственото изключение да влезе нещо, направено извън Великобритания, е килим, тъкан в Костандово. Той е видян от Нино Парпулов в английския сериал „Короната“, сниман в тази сграда.

За още „златни ръце“

Сега компанията е стигнала почти до задънена улица. Тя разчита на златните ръце на две пенсионерки и техните две дъщери. Приемственост има, но поради липса на финансиране няма други млади момичета, които да дойдат да усвоят занаята. Затова най-трудната задача предстои. Но добрата част в това уравнение с много неизвестни е, че двете деца Тодор и Надя Парпулови са включени в бизнеса. Надя е управител, тя е ангажирана с маркетинга и счетоводството, а Тодор - с дизайна. Всички в семейството са осъзнали, че камъкът си тежи на мястото, иначе се слива със сива маса. Двамата не са имали дилемата дали да се държат за трудното, или да тръгнат по по-лесния път на собствената си кариера. Тодор е успешен в актьорските среди, снима се в сериали и филми, но остава верен на семейната компания. Надя е работила 10 години във Външното министерство на Великобритания, като е имала роля за присъединяването на България към ЕС. После е била и в Министерството на правосъдието у нас. През 2012-а тя окончателно се присъединява към тъкачния бизнес.

Продължението следва

„Ако не бяхме станали център за килимарско изкуство, отдавна нямаше да ни има“, казва Надя Парпулова и дава примери с редица изчезнали тъкачни производства у нас, на Балканите и по света. Тя вярва, че получат ли помощ да обучат хора, дейността ще се съхрани и развие. Нишата за уникати е отворена и се очакват нови поръчки. Затова не бива да оставим тази световна слава да се превърне само в хубава приказка как е имало някога една тъкачница за кралски килими в китното планинско село Костандово...

Нино Парпулов и децата му Тодор и Надя работят заедно за запазването на килимарските традиции – Снимка Владислав Маринов

Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.