КРИБ има план за възстановяване на растежа

Господин Иванов, нека с нещо позитивно да започнем това интервю. Какво да е то?

Най-позитивното е, че компаниите, членове на КРИБ, прескочихме и втората вълна на пандемията. В нашите редици нямаме загуби и вървим напред. Във всеобщото вълнение пропуснахме да споделим, че и на това преброяване на работодателските и синдикалните организации КРИБ отново е най-голямата работодателска организация и то осезаемо водим по всички основни законови критерии. Може би на следващия Бал на КРИБ, когато връчваме наградите на най-добрите компании, ще отчетем и този успех.

В единомислие ли са държавата и бизнесът в тази сложна година?

Държавата и бизнесът бяха в единомислие, докато имаше редовно правителство, поддържахме ежедневен, понякога ежечасов контакт и въпреки някои деликатни моменти, все пак човешко е да има и емоции, нещата вървяха. Сега в спиралата на изборите, предизборните поведенчески проблеми май надделяват, като сме свидетели на повече емоции, отколкото на управленски решения. Но както казва народът, и най-лошото има край, така че ще почакаме.

Как компаниите ще решат уравнението „три пъти избори плюс пандемия“?

Компаниите, членове на КРИБ, вече са проигравали този сценарий, визирам кабинета „Орешарски“. Имаме и план Б, и план С, затова се надяваме и този път да решим уравнението в наша полза - и колкото по-рано, толкова по-добре. Всяко изчакване е мъчително и води до загуби, които може да са много големи.

Някои бизнеси вървят нагоре и постигат завидни резултати. Но други са под огромен натиск от ефекта, който има например пандемията върху тях. В тази година на политическа нестабилност „делото на давещите се“ само в ръцете на самите давещи се ли е?

Да, факт е, че някои бизнеси дори и по време на пандемията вървяха нагоре и постигнаха завидни резултати, а други са под огромен натиск, визирам туристическия сектор, ресторантьорите, които въпреки съдействието, оказвано от нас и от държавата, все още са под вода. Ние не искаме делото на давещите се да е само в техни ръце и затова продължава натискът от наша страна мерките с дизайн подпомагане на туристическия и ресторантьорския сектор да продължат, макар и видоизменени. Може да потърсим и нови, ползвайки опита на конкуренти в основните сегменти, в които оперират нашите туристически фирми.

Как по ваши наблюдения работят схемите за подпомагане на засегнатите от коронакризата? Къде има най-големи проблеми? В какво дизайнът на мерките напълно загуби фокус?

Според нас най-добрата мярка, която беше разработена и предложена от КРИБ, е мярката 60/40. До последно тя работи много добре, дори и в новия си видоизменен вариант ще продължи да работи поне до края на август. Силата є беше, че е насочена към тези работодатели, които искат да си запазят работниците в трудния момент на пандемията. Само работодател, който е готов да извади собствен ресурс към този, който дава държавата, може бързо да възобнови дейността си след края на пандемията. Защото неговите работници и служители на практика са на работните си места и могат да започнат не от нула, а с летящ старт. Мерките, които загубиха фокус, бяха тези, които поради техническо недомислие, имам предвид гаранциите по кредитите на ББР за търговските банки, просто не тръгнаха. Причината е, че погрешно се предвиждаше гаранцията да бъде покрита едва след като приключи пълният процес на изискване на кредита от получателя. Разбирате, че това може да продължи години, преди банката да си получи парите от гаранциите по необслужваните кредити.

Сега чий вик за помощ стига до вас като работодателска организация?

Най-осезаемо чуваме зова за помощ от туристическия сектор, текстил и производство на облекла. Другите вече стигат дори до нива отпреди кризата.

Кои са „горещите картофи“, които следващото правителство и парламентът трябва да извадят от „огъня“?

Актуализацията на бюджета е основен въпрос, за да може набелязаните мерки да продължат да работят, както и да бъдат въведени нови, а също така внасянето на Националния план за възстановяване.

Националният план за възстановяване и устойчивост дава ли ви надежди, че е сравнително добре фокусиран? Какви възможни рискове виждате при неговото изпълнение?

В този казус се налага мнението, че съществуващият доскоро вариант на Националния план, може би с леки корекции, просто трябваше да бъде внесен. Ние сме работили по него в редица срещи с ресорния вицепремиер и екипа му, успяхме да наложим нашите виждания заедно със синдикатите в много от областите на действие, включени в плана, така че се считаме донякъде и съавтори. Откровено не приемаме нихилистичния подход, че всичко трябва да се промени, още повече без наше знание и без да се допитват неговите „дизайнери“ до нас. Освен това има ясен сигнал от Европейската комисия, че няма да приеме план, внесен от служебно правителство, а в духа на добрите традиции ще чакат правителство, излъчено от редовен парламент. Това означава, че България ще загуби от половин до една година заради опитите на някои да прокарат свои собствени идеи, често чужди на бизнеса и синдикатите, а и на обществото като цяло. Още повече че в процеса на разчленяване на съществуващия проект се включиха и интересни субекти, от които чухме само стари мантри и добре заучени лъскави фрази.

Вашата рецепта – как да става възстановяването и как да се стимулира растежът на българската икономика оттук насетне?

Рецептата за възстановяване и стимулиране на растежа на икономиката я знаят най-добре предприятията както от базовата индустрия, така и от най-иновативните сектори. Само те могат да кажат какво искат и какво трябва да направи чиновникът, за да върви икономиката. Пресен е примерът на водещ производител на автомобили в България, визирам Син Карс Индъстри, член на КРИБ, който беше принуден да изнесе в Германия (Бавария) производството на конвенционалните модели, но и на изцяло електрическите автомобили. Там той получи сертификат за инвеститор клас А. „Имаме пълното съдействие на германската административна машина, за да не ни се пречи“, сподели самият собственик. Нека новите управляващи да отидат и да го попитат кое го измъчи в България и защо избра друга държава за успешното си производство. А ние бяхме горди, че на всяко голямо мероприятие на КРИБ пред залата, в която се провеждаше то, бяха изложени моделите, с които сега ще се гордее Германия. Накратко – за да е успешна рецептата, КРИБ работи директно със своите членове от базовата индустрия, а също така и с иновативните компании, събрани в БРАИТ - Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“, наш много важен партньор.

В cвeтoвнaтa клacaция зa кoнкypeнтocпocoбнocт нa Іnѕtitutе fоr Маnаgеmеnt Dеvеlорmеnt oт oбщo 64 cтpaни Бългapия падна до 53-o мяcтo пpeз 2021 г., което е с 15 пoзиции надолу cпpямo 2009 г. По бизнес ефективност икономиката ни е на 59-о място. Срив ли е това, конкурентоспособна ли е българската икономика, независимо какво място ни отреждат класациите?

Особено съм предпазлив, когато чета класации на многото корифеи в областта на анализите. Помня голямата криза преди пандемията (2008-2009) – нито един от тези корифеи не предсказа, че това може да се случи, след което никой от тях не даде и рецепта за излизане от кризата. И сега, като отшумяха турбулентните години, започнаха отново да анализират кой бизнес е по-ефективен и кой е по-конкурентоспособен. Мога най-отговорно да кажа, че в някои сектори България е не по-малко конкурентоспособна от водещите страни от т. нар. Стара Европа, но това срамежливо се оставя настрана. За България трябва да говорим по достойнство и със сигурност тя не е в дъното на „меродавните“ европейски класации, както им се иска на мнозина хейтъри. Ще дам само за пример проектите, по които работим със сдружението Аутомотив клъстер България. Те със сигурност ще докажат правотата на нашата оценка.

Как да привличаме инвестиции, при положение че HR професионалистите наблюдават силен недостиг на хора за всички индустрии?

Да, недостиг на хора има, но ще се върна пак на мерките – тези, които отделиха собствен ресурс и добавиха своите 40 % към това, което даваше държавата, сега разполагат с всичките си работници и служители и за тях проблеми няма. Да му мислят онези, които халтуриха или откровено лъжеха, и се опитваха да убедят, че държавата трябва да им плати всичко.

В България обичаме да чакаме бурята да ни отмине. Но в случая със Зелената сделка можем ли още да отлагаме?

Да, исторически това е вярно, може би народопсихологията е наложила това мислене, но в случая на КРИБ това категорично не е вярно. Още през януари т. г. КРИБ стана съорганизатор на конференция на тема: „Зелен пакт и дигитална трансформация – възможности за конкурентоспособността на българската икономика“, заедно с г-жа Искра Михайлова, зам.-председател на политическата група „Обнови Европа“ в Европейския парламент, с личното участие на нашия председател г-н Кирил Домусчиев, и на наши членове в лицето на г-н Стоян Ставрев, изпълнителен директор и собственик на Българска консултантска организация, изготвиха първоначален план за действие, който обаче ако не бъде приет от държавата, много трудно може да доведе до какъвто и да било резултат.

Зелената сделка определено ни подтиква към действия. Къде са най-големите проблеми? Как да се намерят най-верните решения?

Най-големите проблеми са действително в централите на твърдо гориво, визирам в Маришкия басейн, въгледобива и производството на електроенергия от най-нискокачествени въглища. Тук имаме сериозни проблеми и със синдикатите, които се опитват до последно да задържат както производството, така и огромните субсидии, които, на моменти на ръба на закона, тези производства получават. Всички съседни държави ще затворят тези производства до 2025 г., а ние се мъчим да преминем дори хоризонта от 2030 г. Очевидно мерките трябва да се вземат сега, а не да се чака 31 декември 2030 г.

Сред страните в ЕС българската икономика е с най-висока въглеродна интензивност. Каква да е ролята на държавата, на работодателските организации, на самия бизнес по пътя към декарбонизация?

Първите стъпки трябва да бъдат подмяна на горивото с природен газ и като паралелно се търси пробив в управлението на водорода. Само иновации на топ ниво ще гарантират, че водородът може да се превърне в двигател и на нашата икономика. В нашите среди вече има движение в тази посока, но темата е деликатна и силно конкурентна, което означава, че е необходима конфиденциалност. Така че ще чакаме фирмите, които работят в тази посока, сами да обявят добрите си резултати.

Години наред говорим за кръгова икономика, а на национално ниво все още нямаме дори добре организирано разделно събиране. Какво чакаме? Кой да ни организира работещата кръгова икономика?

КРИБ работи от години в посока гарантиране на устойчива кръгова икономика. Организациите по колективните схеми по събирането и обработването на отпадъците са членове на КРИБ и заедно търсим това, което в Европа вече се е наложило като решение. Но нека да не забравяме, че стартирахме сравнително късно от ниска база и имаме много да догонваме. Но да ви кажа честно, бил съм в съседни европейски страни, където не са и чували за разделно събиране.

Какви приоритети стоят на дневен ред пред КРИБ като работодателска организация?

Основен приоритет ни е окончателното излизане от пандемичната криза, недопускане на трета вълна и налагане на устойчив диалог с правителството, което и да е то, за използване на всички възможности, които ни предоставя членството в ЕС за конкурентно управление на икономиката, така че да не отстъпваме на водещите държави.

Философията, която ви помага да се справяте с трудностите?

Размерът има значение и когато си най-голям, трябва да показваш ежедневно как и другите могат да се справят с трудностите. За нас това е огромно предизвикателство, защото всеки ден трябва да се доказваме отново и отново.

Някое вдъхновяващо послание, което може да споделим с нашите читатели?

Да престанем с омразата и да не си измисляме постоянно, че нещата у нас не вървят. Нека по-скоро като Петко Каравелов, след нанесения му побой, да кажем гордо: „В моето Отечество такива работи не стават!“. И това трябва да бъде ясно разбрано от управляващите, които и да са те. Иначе ще им се налага на тези, които не са го прочели, да го прочетат, а тези, които са го прочели и не са го разбрали, да го четат и препрочитат пак. Става дума за класическия роман „Зимата на нашето недоволство“.

Профил на организацията

КРИБ е "Гласът на българския бизнес", който обединява над 12 500 компании, колективни и индивидуални членове, между които са най-големите компании в България, които дават работа на над 900 000 души. КРИБ участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество и комисиите към него.

КРИБ покрива 71 икономически дейности и има силни регионални и браншови структури: 255 регионални представителства в цялата страна и 141 браншови организации. КРИБ има 12 междусекторни комитета, които координират работата по защита интересите на неговите членове.

Текстът е част от бр. 103 на сп. „Икономика“. Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.