Крилете на доброто

Изпълнителният директор на фондация „Лъчезар Цоцорков“ Йоана Маринова разказва за целите, мисията, ценностите на организацията и за избора си да остане в България

13:41 13.10.2024 ~ 5 мин.

Фондация „Лъчезар Цоцорков” е създадена в чест на вдъхновяващия лидер, визионер и голям българин, който вярваше, че смисълът на човешкия живот е след себе си да оставим света по-добър.

„Помагайте на другите, работете и дарявайте за значими обществени каузи“ – гласи една от неговите повели. Срещаме ви с Йоана Маринова - тя е живяла, учила, трупала е знания и опит в чужбина, може да работи навсякъде по света, но се завръща в България. Става изпълнителен директор на частната фондация. Ето защо и как:

Фондацията е „облачна“ организация, тя все още няма офис, тъй като започва работа две седмици преди пандемията, която постави всички в изолация в средата на март 2020 г. Готовите планове и стратегии отлитат „през прозореца“. Новата действителност

изковава „в огъня“ здравината

на тази структура - работа в непредсказуемост, неясно бъдеще, без видима перспектива. В основата на Фондацията обаче е духът и личността на проф. Цоцорков, който в мътните години към пазарна икономика съумява да мобилизира хората и да изгради устоите на „Асарел-Медет“. „В такива моменти има голям творчески заряд, ако успееш да преодолееш страха си“, посочва Йоана. И вместо да се свие, екипът започва да мисли как в несигурни времена да създаде среда и политика, грижа и продуктивност на действията. Център за Фондацията става човекът, той е и двигателят. Поставят бенефициера в основния фокус на всеки проект и търсят как да облекчат административните и апликационните процеси, стават

истински партньор

а не надзорник: „Всичко е въпрос на доверие, а в българското общество то е в голям дефицит“. Повечето донори финансират проекти и това върти цикъл на гонене на финансови средства, вместо изграждане на организацията, на нейната дейност и мисия. Фондация “Лъчезар Цоцорков” обаче започва да отпуска оперативно финансиране, което изцяло се поверява на преценката на бенефициера как по най-добър начин да се използват тези средства. Когато избират да подкрепят Народно читалище „Фар 1930“ в с. Паволче, област Враца, защото работят сърцато, с много хъс, и отпускат оперативно финансиране, читалището купува… бойлер. Но благодарение на топлата вода, с която вече разполагат, започват да организират за децата курсове по готварство, по рисуване, наред с редица други занимания. Постигат и обмен между поколенията. Този пример онагледява какво може да се получи, когато се довериш на партньора си и застанеш зад неговата мисия.

В своята кампания „Окрили доброто“ Фондацията

награждава скритите герои

сред нас. Обикновени хора номинират обикновени хора, правещи добрини. Какви? Възрастен човек всеки месец дарява половината от пенсията си на деца от домове. Младеж сече дърва и ги предоставя на хора от съседно село, които са в лошо здравословно и материално положение. Такива герои получават награда от 3 хил. лв., която не е обвързана с никакви очаквания и изисквания. Екипът на Фондацията обаче получава много критики: „Как знаете, че те няма да злоупотребят с парите?“. Когато се обаждат на наградените, някои от тях първоначално си мислят, че им звънят телефонни измамници, които им искат банкова сметка. После обратната връзка показва, че повечето от отличените влагат парите отново в каузите, за които работят. Така срещите с хората от кампанията „Окрили доброто“ показват

безпределната щедрост на духа

и на доброто, което надделява. Такова голямо добро се разбира, че е правил като индивидуално дарителство и самият проф. Цоцорков, когато се разкрива личният му архив след неговата кончина. Как обаче Фондацията да професионализира филантропията, как да се превърне в организация, която има приемственост с този негов дух и остава близо до хората…

В Управителния съвет на фондацията са личности, които олицетворяват това визионерство и притежават същата тази щедрост. Доверието между членовете на екипа позволява всеки да приема иновативни подходи към финансирането и благотворителността: „Нашето общество е длъжник на щедрите филантропи. Сещаме се как е изграден Софийският университет, но има много други, които са допринесли за образованието, науката, здравеопазването и културата. В новото време е добре да се научим да критикуваме институциите, без да сриваме доверието в тях, защото тогава всичко става невъзможно. Продуктивното взаимодействие между частния сектор, държавата и неправителствените организации може да даде по-голяма здравина на обществото.

Демокрацията не е спорт за наблюдатели

а за участници. Светът на донорството изисква сътрудничество, преодоляване на различия в името на обща цел“. Йоана дава пример със спукана тръба, от която капе и някой трябва да попива водата. Но не е ли по-добре да сменим тръбата? Така и фондацията избира да работи по системни проблеми и да търси устойчивост на резултатите от своята работа. Такъв е случаят с националната скрининговата програма за второто най-фатално онкологично заболяване ракът на дебелото черво. Фондацията я финансирана и „чупи рекорди“, невиждани до момента в България - за период от три месеца в кампанията са направени над 90 000 теста. Борят се и НЗОК да покрива такива изследвания за всички, които са в рисковата група, с убеденост, че превантивната работа ще спести много средства на здравеопазването. Работят и за законова промяна за меценатството.

Човешкото малодушие е това, което носи най-голяма болка. Но със смирение, както и с много кураж, екипът отстоява ценностите и мисията, която следва. Мечтата на Йоана е да се създаде фондация „За България“, която да обедини финансово можещите филантропи. „Съединението прави силата“ – само така може да се постигне належащата обществена промяна, в която общият интерес да е поставен високо над личния. Обединението трябва да става в името на нещо позитивно и значимо за нацията.

Йоана Маринова (вляво) с екипа на фондацията

И все пак

коя е Йоана Маринова

С родителите си тя напуска България, когато е само на осем години. Връща се след предложение да оглави неправителствена организация. Преживява първия си професионален провал. Но получава покана от Rockefeller Consulting, които подбират изпълнителен директор на новоучредена българска фондация. Това е единствената информация. Тя прави списък от всички имена, които в страната имат финансовата възможност да създадат такава организация. Отива на интервюто, без да е информирана с кого се среща. Но със сигурност тя знае, че не иска да работи за някой, чиято единствена цел е изграждането на публичен имидж. Влиза на “сляпа” среща с Димитър и Велислава Цоцоркови, оказва се, че никога не е чувала за тях. Казва им: „Обичам да работя за трудни и безнадеждни каузи, а не за козметични промени“. И вместо престижната работа в Брюксел за международна организация, за която е предпочетена, избира да остане тук и вярва, че е взела правилното решение. Чувства се окрилена.