Да овладееш Космоса

Д-р Петко Динев е основател на Imperx - -международна компания, която произвежда специализирани оптични уреди, със седалище във Флорида, САЩ. Европейският офис на фирмата е в София. Imperx е с сред утвърдените космическите партньори на НАСА и нейни камери участват в най-новата и дългосрочна програма на НАСА – „Артемида“.

Работи с над 50 световни компании. Д-р Динев има магистърска степен по приложна физика от Софийския университет и магистърска и докторска степен по електроинженерство от Флорида Атлантик Юнивърсити, Бока Ратон, Флорида. През 1998 г. докторската му дисертация на тема "Ултразвуково изобразяване на мозъка" е отличена с престижния конкурс Merrill Lynch Forum Innovation Grants.

Той разказва за пътя от „правенето на светлина“ в Софийски университет, през работата по „уж на шега“ по миниатюрна периферна видео карта до създаването на Imperx, която е българската следа в НАСА в мисии до Луната и в изстрелването на ракети-носители клас Делта на Boeing.

Г-н Динев, как стартира Imperx? Защо конструирате камeри и оптични устройства са вашият силен коз?

Винаги съм искал да има своя компания, и знаех, че това ще се случи, но трябваше да се появи “критичния” момент. Винаги съм се увличал от светлината. Завърших Софийския университет със специалност „Оптика и спектроскопия“, и се научихме да „правим светлина“. Моето предизвикателство бе да се науча да „улавям“ светлината, което съм „направил“. Когато работих за НАСА, се специализирах в областта на изображенията и камерите. 2 години работих и в компания, която произвеждаше оптичните матрици за камерите и се научих на тънкостите в занаята. Разбрах, че това е моето призвание.

Моята дисертация беше свързана с изследване и визуализиране на мозъчната активност. Година след защитата участвах в конкурс за иновации, спонсориран от Мерил Линч. Наградите бяха 5, затова нямах очаквания, но моята дисертация бе удостоена с награда. Разбрах, че един от основните мотиви е бил предложената от мен идея за миниатюризация и преносимост на уреда (само за сравнение, през 1997 г., ултразвуковите апарати бяха с размер на средно голям хладилник), и по-точно идеята за създаване на периферна видео карта, която да може да се сложи в лаптоп и видео сигналът да се дигитализира. Така ми стана ясно, че, ако някой ден направя компания, това ще бъде първият продукт. Уж на шега започнах да разработвам тази периферна видео карта.

През 1999 г. се занимавах с масово производство на дигитални фотоапарати. Отговарях за разработката и внедряване на новите продукти в производство. При едно от пътуванията ми се оказа, че някой в офиса в Хонконг е променил компоненти, без да ми кажат, и продуктът не работеше стабилно. Отне ми дни да го оправя. След като пуснахме линията, на границата чаках над 6 часа. Тогава осъзнах, че се намирам на другия край на света, сам, сред едно море от хора …Прибрах се във Флорида, подадох си молбата за напускане и регистрирах Imperх.

През годините бях натрупал богат опит в областта на камерите и обработването на видео изображения – като се започне от производството на самите сензори и са завърши с масовото производство. Мисля, че комбинацията между този богат опит и сериозните ми познания по физика (по специално в областта на оптиката) и електроника, ми помогнаха да създам продукт, които бързо се наложи на пазара. Вече 23 г. произвеждаме същата гама продукти, като всеки нов продукт е по-съвършен от предходния. Ние бяхме една от първите компании, които преди повече от 15 г. сложихме RISC процесор в нашите камери.

Имате голям опит по проекти, свързани с космически технологии. Как влязохте в тази ниша? 

Като студент в Софийския университет моята дипломна работа беше да се проучат възможностите за монтирането на камери на новия двуметров телескоп в обсерваторията „Рожен“. Покрай това се запознах с хора от Централната лаборатория за космически изследвания и взех частично участие в разработването на камерата за втория български космонавт. След промените заминахме за Флорида и в университета, в който бяхме приети да учим, имаше лаборатория на НАСА, където работих 5 г. по разработването на нови камери.

След като сформирах Imperx, естествено беше да предложа моите камери на НАСА. Агенцията имаше пари за тестване, но нямаше средства да закупи самите камери. Обърнаха се към нас и им предоставихме безвъзмездно няколко камери за тест. Единственото изискване беше да ни изпратят резултатите и като ги публикуват, да пишат, че това са наши камери. Резултатите от тестовете надминаха и нашите, и техните очаквания. Така нашето име влезе в списъка на НАСА. След това дойдоха от Boeing с предложение да сложат наши камери на техните ракети-носители клас Делта, и след първото изстрелване през 2014 г. влязохме в списъка на утвърдените компании, които предлагат продукти, пригодни да работят в космически условия. След това сложихме и камери на нискоорбитни спътници и изпратихме първите снимки от 500-километрова орбита. Досега сме изстреляли в орбита сигурно над 3000 камери. През 2019 г. с мисията на Space IL качихме камера на Луната, което затвърди нашите позиции.

Кой е най-успешният Ви проект и най-предизвикателният?

Работим с над 50 компании по света и разработваме специализирани продукти за Космоса. Клиентите ни стават много изобретателни в изискванията си. Тенденцията е за продукти с по-висока степен на интеграция. С навлизането на изкуствения интелект функциите на камерата и компютъра ще бъдат интегрирани в едно ново изделие – „Умна камера“, т.е. камерата да се превърне от пасивен наблюдател в активен участник, способен да взема решения. Тя ще може да се свързва и обменя информация с другите камери от мрежата и да взема решения не само въз основа на това, което е „видяла“, но и какво другите „умни камери“ са видели. Но технологичните предизвикателства са големи, този продукт трябва да има сериозен процесор, да има ниска консумация и да не отделя много топлина.

Досега нямаме провал, не само с мисиите на НАСА, но и с другите ни космически  клиенти. За да може една камера да е одобрена за Космоса, трябва да мине през множество изпитания с години. Безспорно най-големият ни успех е, че станахме космически партньори на НАСА (NASA Spinoff 2024), и наша камера бе избрана да е част от най-нова и дългосрочна програма на НАСА – „Артемида“. Когато разработвахме тази камера, имаше доста предизвикателства, но превъзмогнахме тези, които бяха от технологичен характер. Като че ли по-големите предизвикателства идваха при избора на подготвящи скрепителни елементи.

Дотогава не си бях представял, че ще е толкова трудно да намерим винтове и гайки, които да издържат на посочените сили на усукване, без да се късат. Трябваше да се свържем с почти всички специализирани производители от Европа, Америка и Азия, да поръчаме по няколко броя от всеки вид и да тестваме дали ще покрият зададения от НАСА въртящ момент.

Най-голямото предизвикателство предстои. Обсъждаме възможностите за създаване на радиационно устойчива камера, пригодена за дългосрочна работа в дълбокия Космос. Подобен проект надминава многократно най-големите предизвикателства. Това е област, където освен от електроника, трябва да разбираш и от радиация, какви поражения може да направи, как да ги намалиш и как да ги коригираш. И всичко това, докато камерата лети някъде.

Какви са другите предизвикателства пред компания като вашата като цяло?

До преди няколко години предизвикателствата бяха предимно технологични. Всеобщата тенденция беше камерите да стават все по-малки по размери и все по-евтини – т.е., имаше тенденция те да се превърнат в „суровини“. Но потребителите разбраха, че качеството и надеждността на камерата са сериозно понижени. Но към технологичните предизвикателства се добавиха и глобални, а и политически. През COVID кризата най-страшното дойде, когато настъпи глобалният недостиг на компоненти. Няколко основни фактора оказаха влияние върху това – пандемията и съпътстващото намаляване на производството; на второ място беше изграждането на 5G мрежите в Европа, Азия и Америка; на трето място - настъпи експоненциалното увеличаване на производството на електрическите коли; а и започна масово купуване на електроника. Така времето  за доставка на електронни компоненти и интегрални схеми стана между 12 и 16 месеца. Как може да планираш производство при време за доставка над година?!

Другото предизвикателство е от геополитическите фактори, които определят бизнес настроенията и оказват влияние върху вземането на дългосрочни решения. Продължават два военни конфликта, които оказват влияние и върху петте континента. Загатва се за активизиране на военните действия в Далечния Изток. Световните икономически показатели за капиталовложения в нови машини и оборудване показват спад в повечето страни. Като следствие имаме отлагане на съществуващи поръчки с месеци, а и с повече от година.

Какъв е пътят до космическите програми за българските компании?

НАСА и Европейската космическа агенция има много програми, където български компании могат да участват самостоятелно или чрез съвместна работа с други компании. Космическите технологии тепърва ще се развиват. Ще има място за уникални български продукти в областта на телекомуникацията, навигацията, уреди (дори и битови), пригодени за работа в Космоса и на други планети, храна и облекло, подходящо за такава среда, изследвания в областта на медицината и други. Вече има няколко български компании, които успешно работят в тази област и имат признание.

У нас винаги е имало почва за успешен бизнес в областта на Космоса. Не бих казал, че имаме конкуренти в България, но дори и да имахме, аз бих работил с тях. Овладяването на Космоса е трудна задача, за да се бориш сам. Независимо, колко е голяма една компания, не може да покрие всички аспекти на една космическа програма. Решението е компаниите да си партнират. Работим с няколко български фирми, резултатите са много обнадеждаващи.

В България има отделни организации и групи, които със собствено финансиране популяризират Космоса и насърчават повече компании да се ориентират в тази посока, но държавна политика в тази насока, мисля, че няма. Създаването на такива продукти е скъпо начинание, но те са с много голяма добавена стойност. Това би трябвало да е държавна политика.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.