Кризите отключват необратими промени при плащанията

Kризите, които от две години насам връхлитат една през друга света, предизвикват качествени изменения в начина на живот на хората. Една от сферите, където това е особено видимо като тенденция, са плащанията. Бурният преход към по-категоричното загърбване на кеша започна паралелно с избухването на пандемията от COVID-19. Сега изглежда, че динамичната финансова ситуация и инфлацията също оказват влияние върху настроенията на клиентите.

Над половината от българите (52%) например плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано. За 41% от тях ключовата причина за трайното преосмисляне на навиците е пандемията. Това става ясно от ежегодното глобално проучване на Paysafe „Изгубени в трансакциите“.

От изследването става ясно също, че афинитетът към безкешовите методи се задълбочава в контекста на увеличаващата се инфлация. Едно от обясненията за това е, че електронните плащания предоставят опция за много по-добра проследимост на трансакциите. Освен това, ако се вземат предвид новите дигитални банки и е-портфейли, те предоставят на потребителите си по-ниски такси, както и различни отстъпки и промоции.

В контекста на инфлацията, специално при българските потребители, 45% от анкетираните хора, плащащи дигитално, заявяват, че са усетили покачване на разходите си. Визира се периодът от края на 2021 и началото на 2022 г., когато бяха регистрирани пикови нива на индексите на поскъпване за последните десетина години.

Как най-често плащат българите

45% от българските потребители казват, че използват дебитна карта по-често, отколкото преди година. Този процент е доста по-голям в сравнение с държави като Великобритания (39%), Германия (29%) и Австрия (21%) например.

Стремглаво е увеличението на използването на дигитални портфейли от българските потребители“, отбеляза Иван Петров, ръководител на отдела за софтуерна разработка и дигитални портфейли в Paysafe.

Според проучването скокът е с 24% на годишна база. Изненадващо високо продължава да е увеличението на плащанията с криптовалути, което според анкетата е 10%. За сравнение, единствено в САЩ повишението е по-голямо – 11%.

Самият Иван Петров прогнозира, че криптовалутите е по-вероятно да запазят характера си на инвестиционен актив, отколкото скоро да се превърнат в широко използваем метод на плащане. Иначе обяснението за ръстовете в някаква степен може да е свързано с твърде ниската база.

По-ниска е тя и при самите дигитални портфейли, които започнаха да навлизат по-масово на нашия пазар през последните няколко години. По думите на Иван Петров обаче страната ни вече започва да се доближава до дела на използване на такива приложения, характерен за по-големите и зрели в това отношение страни като Германия и Австрия.

От гледна точка на търговците, също се забелязва завишен интерес да внедряват повече методи за разплащания отвъд вече добре познатите дебитни карти. Отново пандемията е водещият фактор, който преобърна мисленето на много бизнеси – за да оцелеят при наложилите се локдауни, те трябваше рязко да се дигитализират, включително стартирайки онлайн магазини.

Плащането в брой и банка все още са релевантни.“

62% от българите например споделят, че биха се притеснили, ако не могат да платят в брой за услуги и продукти. А за 54% плащането кеш все още е най-надеждно.

Що се отнася до банките, 47% предпочитат традиционните институции заради обслужването. По отношение на дигиталното изживяване обаче, онлайн банките вземат превес.