Къде ще инвестират евромилиардите големите страни от ЕС

В началото на седмицата вицепремиерът на България Томислав Дончев обяви, че средствата от фонда трябва да бъдат превърнати в инвестиции в тежка инфраструктура, в малкия и средния бизнес, в образование, в иновации. 

А къде смятат четирите най-големи страни в Европейския съюз да инвестират полагаемите им се средства, разказва немското издание Die Zeit, като изключва Германия.

Испания - Парите просто биха могли да запълнят дупките в държавния бюджет

Бедността в една от най-ваканционните дестинации – Канарските острови – е с най-висок процент в цяла Испания. Организацията за социална помощ Oxfam се опасява, че още 50 хил. души може да влязат в тази група – точни тези, които преди са сервирали закуска на туристите или са почиствали хотелските стаи.

Следователно районът следи преговорите за възстановителния фонд с голям интерес. Очаква се Испания да получи около 140 млрд. евро, които страната поиска от самото начало на преговорите, заяви министърът на туризма, промишлеността и търговията Яиса Кастия. Повече от половината от общата сума е невъзстановима и страната иска да осигури поне 100 млн. евро за канарските острови. Управата на региона иска да превърне туризма в най-важния източник на доходи за архипелага. Освен семейства, там почиват и много пенсионери, чийто престой е по-дълготраен и е по-малко зависим от редовните полетни връзки.

Икономическият министър на Испания Надя Калвиньо определи шест стълба, за които ще бъдат предназначени спасителните средства от ЕС - дигитализация, изследвания, енергиен преход, професионално образование и обучение, подобряване на обществените услуги и мерки за борба с преселението на селските райони. Икономистите обаче се опасяват, че парите от ЕС биха могли да се използват предимно за запушване на съществуващите дупки в бюджета и за подпомагане на големите публични услуги. Сумата от 140 млрд. евро съответства на 11% от испанския БВП и почти точно на сумата, която Испания е изразходвала от март за противодействие на последствията от коронакризата - от разходи в здравната система до държавни помощи за компании.

Полша: Най-големият нетен бенефициент

След присъединяването си към ЕС през 2004 г. Полша е най-големият нетен бенефициент на Блока. Въпреки това страната се счита за най-ефективният потребител на субсидии. Модерна пътна мрежа, конкурентно земеделие и процъфтяващи градове свидетелстват за това днес. Преговорите за свежи пари от ЕС дори застрашиха продължаващия успех на Полша. Европейският шампион за растеж беше на път да стане нетен благодетел. Пандемията обаче създаде нова отправна точка заедно с климатичната криза.

„Ние сме най-големият бенефициент на цялостния пакет“, заяви премиерът Матеуш Моравецки след срещата на върха в Брюксел - и беше прав. Очаква се около 160 млрд. евро директна помощ и изгодни заеми да постъпят от фонда за възстановяване и от редовния бюджет на ЕС към Полша през следващите седем години. Точната сума зависи от по-нататъшния ход на икономиката, който досега в Полша е по-малко катастрофален, отколкото в повечето страни от ЕС. Прогнозата за спад с 4.6% на брутния вътрешен продукт за 2020 г. е едва около половината от очакваната в еврозоната – 8.7%.

За моментното състояние на икономиката помогнаха четири спасителни пакета, които трябва да осигурят оцеляването, по-специално на малките компании. Със свежите пари от Брюксел полското правителство сега иска да се върне към бъдещи инвестиции. Най-важният проект е нов „Централен транспортен център“, който трябва да бъде изграден между Варшава и Лодз до 2027 г. Десет линии за високоскоростни влакове трябва да водят от голямото летище до всички региони на Полша.

Селските, по-слабо развити райони, са особено важни за дясното консервативно правителство, което има редовни избиратели там. Поради това по-голямата част от европарите за Полша ще продължат да отиват за селскостопанска и структурна подкрепа, както и за енергийния преход. Страната ще трябва да изразходва 40% от средствата в областта на земеделието и регионалното насърчаване по начин, който допринася за опазването на климата. В момента Полша все още получава три четвърти от енергията си от въглища. В скорошно проучване три четвърти от анкетираните поляци се обявиха за бърз енергиен преход.

Франция – финансирани от правителството

Около 40 млрд. евро ще бъдат предназначени за Франция от европейските милиарди, очаква президентът Еманюел Макрон. Бюджетът за солидарност на Макрон, създаден заедно с Ангела Меркел, е достигнат поне частично - и Франция е един от трите най-големи получатели. Причината - след коронакризата страната е в сравнително лоша форма с над 30 хил. жертви и очакван икономически спад от около 11% до края на годината. Заради ограниченията, въведени от управляващите, особено голям брой малки предприятия във Франция фалираха, а самото правителство очаква 800 хил. души да загубят работата си до следващата пролет.

Сега 40-те млрд. евро от плана за възстановяване трябва да се влеят във френския спасителен план от 100 млрд. евро. Дори подробностите му да бъдат представени едва в края на август, правителството на Париж обяви основните редове преди седмица – финансирани от правителството работни места в дългосрочен план с намалено работно време.

„Парите от ЕС трябва да създават работни места", каза Макрон в телевизионно интервю. В допълнение, пактът, планиран веднъж само от Франция, предвижда 300 хил. финансирани от държавата работни места, например в 3D индустрията или в обновяването на сгради.

Макрон също обяви във вторник вечерта, че иска да реновира възможно най-много сгради, за да се установи енергийна ефективност. Запазването на работните места трябва да стане по „климатичен начин“. Пример за това е френската авиокомпания Air France, на която бяха обещани около 9 млрд. евро, но при две условия: самолетите ще трябва да произвеждат по-малко вредни емисии в бъдеще и всички маршрути във Франция, които могат да бъдат завършени за 2.5 ч с експресния влак, трябва да бъдат премахнати в бъдеще.

Италия – Преди всичко, инвестират бързо

„Можем да променим лицето на Италия“. С тези думи премиерът Джузепе Конте показа ентусиазма си след приключването на срещата на върха на ЕС. В края на краищата той не само успешно „защити достойнството на страната си“, но и доведе до резултат, който в своето количествено измерение веднъж отново ясно надмина очакванията преди срещата на върха, пише кореспондент на Die Zeit в Италия.

Италия очакваше 172 млрд. евро от Фонда за възстановяване. Според изчисленията на правителството в Рим цифрата вече е нараснала до 209 млрд. Със сигурност делът на невъзстановими субсидии е намален леко до 81.4 млрд. - но има много повече за заеми, при най-ниска лихва и с изключително дълъг срок.

Правителството вече стартира програмата „Бърза Италия“. То планира да инвестира 200 млрд. евро в десетки инфраструктурни проекти, предимно в по-нататъшното разширяване на високоскоростните железопътни линии с обявяването, че в бъдеще човек също трябва да може да стигне до Рим от най-отдалечената точка на Ботуша. 130 млрд. евро от тях вече са финансирани, останалите 70 млрд. евро трябва да идват от спасителния фонд.

За да направят инвестициите по-бързи, отколкото в миналото, правителството вече въведе нов регламент за обществените поръчки. Големите проекти трябва да бъдат представени на търг със значително по-кратки срокове и оценките на въздействието върху околната среда трябва да бъдат ускорени.