КЗП заплаши малки търговци с 50 000 глоба за повишени цени

43 заповеди е издала Комисията за защита на потребителите (КЗП) в последните две седмици за установено „необосновано“ покачване на цените на хранителните стоки от първа необходимост. Това стана ясно по време на съвместен брифинг на Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и КЗП.

На него Мария Филипова, председател на КЗП, поясни, че е установено покачване на цените „по неясни и необективни икономически критерии“. Затова в понеделник са издадени заповеди за нелоялна търговска практика, а търговците разполагат с пет календарни дни да дадат становище и доказателство за действията си.

Ако такива не бъдат предоставени или ако не са обективни, налага се акт 50 000 лв. за всяко нарушение. Тези, на места спекулативни, първи опити няма да ги допуснем и занапред“, предупреди Филипова.

Председателят на КЗК Росен Карадимов уточни, че става въпрос за единични ценови покачвания в общо 25 града, в т.ч. Кюстендил, Плевен, Монтана, Враца, Габрово, Разград, Силистра, Варна, Пловдив, Стара Загора, Велинград, Шумен и други.

Поскъпване е отчетено в голям спектър от храните от първа необходимост – от свинско и пилешко месо през яйца, ориз, брашно, хляб и минерална вода, а ценовият ръст е между 5 и 83%, като най-високият (83%) е отчетен за минерална вода от 1.5 л в магазин във Велико Търново.

При съмнения за нарушение на конкурентното право, КЗК ще образува отделни самостоятелни производства“, подчерта Карадимов.

Според Закона за защита на конкуренцията, който забранява нелегалните споразумения и злоупотребата с господстващо положение, КЗК има правото да налага глоби до 10% от годишния оборот на търговеца. За нелоялна търговска практика максималната глоба по този закон може да стигне 300 000 лв., но Карадимов добави, че ще поискат увеличение на този таван.

Как точно се осъществява контролът

В отговор на въпрос на Economic.bg председателят на КЗП обясни как точно регулаторите осъществяват контрол върху спекулата – понятие, което няма законово определение, а е по-скоро разговорно, и в същото време, няма закон срещу нея.

Нелоялните търговски практики се изразяват в недобросъвестно поведение, включително когато има необосновано или спекулативно вдигане на цени на храни и стоки от първа необходимост“, заяви Филипова.

За да проследят дали е налице такова по българските магазини, регулаторите взимат за базов период времето преди обявяването на искането за извънредни конвергентни доклади от Брюксел.

Оттогава са изминали 6 месеца, в които се следят цените на стоките в хранителните магазини и се изчислява темпът им на растеж спрямо този на разходите.

Този 6 месечен период е бил сравнително спокоен и не е имало новини, които да предизвикат повишаването на цени в магазините. Сега наблюдаваме как върви темпът на растеж към момента и какво е икономическото поведение на търговските субекти“, каза Филипова.

Обективни причини

Филипова изтъкна, че сред обективните причини за ръст на цените може да се приемат промени в доставната цена на продуктите, в логистичните разходи, нарасналите разходи за наем и заплати.

Нека да не им подсказваме предварително с отговори“, апелира председателят на Комисията.

---

Прочетете още

• Спекула с цени преди еврото? НАП отчита до 40% поскъпване на стоки
• Спецов отрече спекулата с цените, не била навсякъде
• „Няма общо с еврото“: Фискалният съвет оспори НАП за поскъпването с 40%

---

Без съдействие от търговските вериги

По време на брифинга стана ясно, че предстои създаването на единен информационен портал, в който ще бъдат посочвани цените на стоките и услугите от първа необходимост, в т.ч. от телекомуникационния сектор. Те ще бъдат проследявани по области на ежеседмична база.

В отговор на въпрос на Economic.bg кога се очаква порталът да е достъпен, Филипова отговори:

Порталът е готов, към момента хранителните вериги не оказват съдействие и не предоставят информация поради причини, които не дават ясен отговор“.

Шефката на КЗП напомни, че докато отношенията между веригите и държавата се градят на база спазването на законите, тези между веригите и гражданите са на база доверие.

Създадените аналогични сайтове от граждански платформи пък може да дадат обратен ефект, тъй като не е ясно какви цени ще бъдат обявени там.

Не е ясно доколко ще са реални тези цени и това ще създаде затруднения и за нас, да извършваме проверки по данни, които могат да бъдат манипулирани“, добави председателят на КЗП.