Лагард: Търговската война е като „голям, тъмен облак“ за глобалната икономика
Американско-китайските тарифи ще отнемат 0.8% от глобалния икономически растеж до 2020 г.

© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Търговската война между САЩ и Китай е най-голямата заплаха за световната икономика, смята новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. Тя я нарече „голям тъмен облак.
Лагард, която ръководеше Международния валутен фонд от 2011 г. и бе избрана през юли да замени Марио Драги начело на ЕЦБ от 1 ноември, заяви, че тарифите, които САЩ и Китай са си наложили досега, ще отнемат около 0.8% от глобалния икономически растеж до 2020 г.
„Това е голямо число“, казва тя в интервю за CNBC. По думите ѝ това означава по-малко работни места, по-малко бизнеса, по-малко инвестиции и по-голяма несигурност. „Това натежава като голям, тъмен облак върху световната икономика“, подчерта Лагард, изтъквайки, че търговската война е най-голямото препятствие за световната икономика.
Очаква се преговорите между САЩ и Китай да бъдат възобновени през следващия месец във Вашингтон. Поредицата от тарифи, които двете държави си налагаха една на друга през последната година, разбъркаха финансовите пазари и предизвикаха опасения за глобална рецесия.
„Ако сте инвеститор, ако сте предприятие, независимо дали сте малко, средно или голямо, няма да инвестирате, ще чакате. Ще седите и се чудите къде ще се организират веригите за доставки“, коментира Лагард.
Освен Китай, американският президент Доналд Тръмп заплаши с тарифи и европейските си партньори, след като първо ги обвини в протекционистки мерки.
„Европа и Съединените щати са приятели от десетилетия и векове, често, знаете, са били от една и съща страна на бойното поле и са се спасявали многократно“, припомня Лагард. „И аз съм много благодарен на САЩ за това. Това изобщо не е връзка, която трябва да се превърне в какъвто и да е вид търговска война“, смята още тя.
По време на мандата си във МВФ Лагард ръководеше спасителните програми за Гърция, Португалия и Ирландия по време на кризата с държавния дълг, достигнала своя връх през 2011 и 2012 г.