Летище Русе става защитен паметник на културата

Летище Русе в с. Щръклево може да посреща отново пътници, но не като обикновена сграда, а като защитен паметник на културата. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и  "Докомомо България" – местната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение на Docomomo International –  подготвят предложение за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на аеропорта, строен през 70-те години на миналия век.

Бългapcĸaтa aвиoĸoмпaния GullіvАіr планира да започне да изпълнява редовни граждански полети от София до Русе още от 2022 г. Още през май месец авиопревозвачът обяви желанието си да експлоатира летището, като за целта основната и довеждаща инфраструктура на аеропорта трябва да бъдат обновени. Министерство на икономиката обяви, че до края на годината ще задвижи инвестиционните разходи по проекта.

Как обаче идеята да бъде съхранена историята на сградата, заедно с мебелировката, кореспондира с желанието на българската авиокомпания да осъществява полети между София и Русе, все още не е ясно. Община Русе също не е представила плановете си за инвестиции в летището. 

С професионална реставрация и адаптация Летище Русе ще запази атмосферата на обществените сгради от 70-те години на 20-и век и само по себе си може да бъде привлекателна цел за туристите“, посочват от НИНКН.

Според Института аеропорта е запазил почти напълно в автентичния си вид и обзавеждане – рядкост за наследството от този период. В интериора на залата умело са комбинирани и противопоставени материали, цветове и фактури. Аерогарата е построена в периода 1972-1976 г. Авторът й, русенският архитект Йордан Бояджиев, постига забележителен синтез между архитектурата и монументалните изкуства.

Хоризонтално издълженият паралелепипед на основното тяло е с богато остъклени фасади. Входът е защитен с елегантна тънка стоманобетонна козирка, окачена на стоманени въжета. Пътническата зала е изцяло остъклена панорама към излитащите и кацащите самолети. Изтеглената леко назад контролна кула с фин плосък покрив създава хармония на обемите. В България рядко се вижда сграда с толкова изчистени пропорции.

Цялостният облик е завършен с монументалните пластики на скулптора Галин Малакчиев. Негово скулптурно пано от стоманобетон украсява главната фасада, а под тавана на пътническата зала е окачено негово ефирно месингово кълбо.