ЕС е „заложник на една държава“ за руското петролно ембарго

Външните министри на ЕС се опитаха да окажат натиск върху Унгария в понеделник да преразгледа ветото си върху предложеното ембарго върху руския петрол, съобщава Reuters. Според Литва Блокът е „заложник на една държава членка“.

Забраната за внос на суров петрол, предложена от Европейската комисия в началото на май, се разглежда като най-строгата санкция в отговор на инвазията на Москва в Украйна. Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз и основен купувач на руски горива, заяви, че трябва да се достигне до сделка за разрешаване на петролното ембарго, което може да продължи години.

Уверена съм, че ще намерим споразумение през следващите дни. Трябва да се подготвим изключително добре, защото решението трябва да е устойчиво“, каза германският външен министър Аналена Бербок при пристигането за среща с колегите си.

Унгария обаче, която е най-близкият съюзник на Москва в ЕС, иска стотици милиони евро от Блока, с помощта на които да смекчи цената на отказа от руския петрол. За да бъде приета мярката, трябва да е налице съгласието на всички 27 държави членки. 

Целият съюз е държан заложник от една държава членка... трябва да се съгласим, не можем да бъдем заложници“, каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.

Първият дипломат на Унгария Петер Сиярто заяви, че Будапеща не е получавала ново сериозно предложение от Европейската комисия за петролните санкции, откакто представители на Брюксел посетиха страната по-рано този месец.

Европейската комисия създаде проблем с едно предложение, така че очакването на Унгария е основателно... ЕС трябва да предложи решение – да финансира инвестициите и да компенсира покачването на цените, което налага пълна модернизация на енергийната структура на Унгария в размер на 15-18 милиарда евро“, заяви той във Facebook.

Друго решение би било доставката на петрол по тръбопровод да бъде освободена от планираното ембарго, каза Сиярто.

Петролното ембарго, вече наложено от Съединените щати и Великобритания, се смята за най-добрия начин за ограничаване на възможностите на Русия да финансира войната в Украйна.

Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви преди срещата с министрите в понеделник, че прави всичко възможно, за да се излезе от задънената улица около петролните санкции.

Някои дипломати определя срещата на върха на 30-31 май като шанс за споразумение за поетапна забрана на руския петрол – вероятно първоначално за шест месеца, с по-дълъг преходен период за Унгария, Словакия и Чешката република.

В петък вицепремирът Асен Василев изрази увереност, че България също ще е сред изключенията. В противен случай българските власти дадоха да се разбере, че също са готови да наложат вето.

Служители на ЕС обаче посочиха и други елементи от пакета от санкции, предложен от Комисията, които някои държави членки не са готови да подкрепят. Сред тях са Чехия, Словакия, България и Кипър, като последната изрази загриженост относно предложението за забрана на продажбата на имоти на руснаци.

Москва нарича инвазията си в Украйна „специална военна операция“ за освобождаване на страната от фашисти – твърдение, което Киев и западните му съюзници определят като неоснователен претекст за непредизвикана война.