Минната индустрия у нас – страхове, развитие и възможности

Някои инвеститори напускат страната ни

Минната индустрия у нас – страхове, развитие и възможности

Снимка: Стоян Йотов

Автор: Александра Сотирова

За правителството минно-суровинната индустрия е изключително важна част от българската икономика. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова при откриването на четвърто издание на Европейския минен бизнес форум, организиран от Българската минно-геоложка камара и Европейската асоциация на минните индустрии, металните руди и индустриалните минерали, под патронажа на Министерството на енергетиката, предава репортер на Economic.bg. 

„България е сред водещите държави с развита минерално-суровинна индустрия въз основа на своите дългогодишни традиции и практики”, това каза председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) проф. д-р Лъчезар Цоцорков, откривайки форума. 

 „В днешния глобализиращ се и динамично променящ се свят, пълен с несигурност и изправен пред редица рискове и предизвикателства, минерално-суровинната индустрия в Европа и света имат своето значимо място като основен фактор на тези процеси и двигател за конкурентоспособността, растежа на икономиката и добавената стойност за цялото общество“, коментира проф. д-р Цоцорков.

Той отбеляза, че без развитието на местния добив на суровини и при разчитане предимно на внос е застрашено устойчивото развитие на Европейския континент и на Европейския съюз като цяло. „Затова редица държави от ЕС, включително и България приеха национални стратегии за развитие на добивната индустрия.

От страна на бизнеса Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че на страната ни е нужна силна структура, която адекватно да управлява и контролира природните богатства и да дава отпор на всякакви нездрави интереси.

„Не може плочите пред Министерски съвет, пред президентството, пред софийското метро да са внос от Турция и Китай. Нека поне да са европейски. Тук е мястото на държавата “, зави Иванов. „Природните богатства за КРИБ са изключителен лост за развитие на икономиката и провеждането на икономическа, социална и регионална политика “, допълни той.

По думите му държавата трябва да осигури чрез икономическата си политика възможности и стимули за преработване на ресурсите вътре в страната. „Чрез механизми - икономически и пазарни да се стимулира развитието на производства, които се основават на добитите подземни богатства, а не целесъобразно те да бъдат изнасяни в чужбина, където се произвеждат продукти с висока добавена стойност“, призова още Евгений Иванов.

„Инвестициите в сегашния етап на развитие на България са единственият начин да запазим успеха, който реализирахме миналата година, а именно 3% растеж на БВП и 2,9% за първото тримесечие на тази година. Без инвестиции, без иновации това е невъзможно да бъде запазено като резултат, а без инвестиции в базовата индустрия още повече“, коментира той, като допълни, че именно базовата индустрия е тази, която дава възможност да съществуват и останалите сектори. „Всичко зависи от основата. Не случайно беше и тази битка за цената на тока, която беше на път да убие базовата индустрия в България и се радвам, че заедно успяхме да постигнем изключителен успех“.

По думите му вътрешното финансиране в България първо е недостатъчно като обем, второ е скъпо. „Затова почваме да гледаме навън - там, където можем да се пласираме по възможно най-бързия и най-добрия за България начин. Към днешна дата това е „Планът Юнкер“. Това е нещо, което КРИБ пое като своя мисия, за да знаем какво да направим и да си осигурим бързо и евтино финансиране“, отбеляза Иванов. Той коментира, че страната ни е почти отличник в първия прозорец с 200 проекта за малки и средни предприятия, но във втората част - стратегическите инвестиции „куцаме“.

„Тук е мястото заедно с държавата да направим необходимото фирмите, общините да направят голямата крачка напред, за да започнем да се финансираме и по този прозорец“, допълни Иванов. „Ние имаме потенциал, имаме и научен и технически потенциал, имаме разработени находища, готови проекти, административния капацитет, имаме вече и стратегията. Тоест трябва да се направи голямата крачка с държавата“, допълни той.

Иванов набеляза основните проблеми в отрасъла като подчерта, че в момента цените на голяма част от суровините по световните борси падат и започва известен процес на деинвестиране. По думите му в същото време има проблем с незаконния добив, с кадровия потенциал и с нездравия интерес за сваляне на концесионните такси. „Абсолютно безпочвен интерес и ние от КРИБ няма да го допуснем“, каза още Иванов.

Състоянието, рисковете и възможностите за развитието на българската минерално-суровинна индустрия коментира Иван Андреев – изпълнителният директор на БМГК. Според него непрекъснатото растящо световно и национално потребление на суровини и енергия, осъзнатата необходимост на ниво ЕС, разработването на нетрадиционни суровини, технологии са сред потенциала на българската индустрия.

Предложенията на експерта са за по-голямо използване на местните ресурси, кадри, залежи и ресурсна независимост. Според него трябва да се акцентира върху по-високата заетост, плащане на данъци и такси, увеличаване на износа, нови износи, последващи инвестиции в продукти с по-висока добавена стойност за българската икономика. 

Коментари: 0