Мисия „Благосъстояние“

Проф. д-р Надя Миронова е декан на факултет „Управление и администрация“ в Университета на национално и световно стопанство (УНСС). Тя е директор и на Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС в Хасково. Член е на Съвета на директорите на „НДК Конгресен център София“ ЕАД. Проф. Миронова е дългогодишен преподавател в УНСС и бизнес консултант по общ мениджмънт, управление на хора, бизнес комуникации и ПР. 

Участвала е в множество научни и бизнес проекти. Автор е на повече от 100 учебници и публикации в страната и чужбина. Има регистриран полезен модел за обучение в ключови компетенции. Вдъхновител е на популярната обществена инициатива „Мисия 100“ и има свой „професорски“ подкаст. Нейно хоби е аурометрията. „The Secret“ е първият и единствен по рода си център за благополучие в България, в който тя е ръководител и ментор.

Проф. Миронова, във всичко, което правите, работите все с много хора. Какво ви носи това?

Възможността да влияеш върху много хора е отдаване, огромна отговорност, но и удовлетворение. Като преподавател имам повече от 30 000 студенти, приели поне по едно умение, убеждение или ценност от мен. Тези хора са част от управленския и от бизнес елита на държавата, животът на всички ни зависи от тях. Затова никога не забравям, че на първо място е отговорността. Опитвам се да предам на колкото може повече хора усещането за осъзната свързаност: Всяко решение и всяко действие имат следствие върху живота на другите. Затова трябва да сме изключително прецизни и отговорни в управлението, пък и в личния си живот. Удовлетворението идва от признанието. И от резултатите.

Преподавател сте. Каква мисия и призвание е тази професия за вас?

Много е лесно, когато професията ти съвпадне с призванието. Между преподавател и учител има разлика. Аз винаги съм се чувствала учител. Израснала съм в семейство на учители, за които професията беше ежедневно вдъхновение. А както знаем, за всеки човек е най-важно това, което чува на масата вкъщи. Оттогава още съм приела, че няма нищо по-отговорно и по-благодатно от това да помагаш на другите хора да усъвършенстват ума и духа си. Така възприемам мисията си професионално и житейски.

От години промените на българското образование са постоянна тема. Кое би го направило по-адекватно към динамиката на пазара и нуждите на бизнеса?

Системните връзки и прогностичните модели на търсене и предлагане, защото образованието не се променя от вчера за днес. Нямаме такива динамични модели, има статична карта на образованието. Проблемът е в клишетата и в постоянното мрънкане по темата. В последните години УНСС показа практичен модел на тези връзки и броят на кандидат-студентите нарасна осезаемо. Базовата причина за разминаването според мен е безучастието. Бизнесът търси готови кадри, но по правило не иска да финансира целево обучение и платени стажове, не желае да участва в обучението и да осъществява съвместни проекти с училища и университети, не е готов да плаща за по-висока квалификация. Е, как да се постигне тази адекватност тогава? Разбира се, има изключения. Но те все още са бели лястовици.

Има изобилие от критики към образователната система в България. Каква е вашата гледна точка по тази тема?

Ние сме царе на критиките. Но нямаме нова, модерна идеологическа основа за образованието, върху която да създадем функции, структури, връзки и контрол. Старата система беше изградена върху идеята за всестранно развити личности. Нова идея няма. Аз мисля, че това трябва да е идеологията за критично мислещите хора с високо ниво на технически и социални компетенции. И на тази база да изградим критерии и показатели за различните нива на тези компетенции, да надстроим просто, достъпно и житейски приложимо учебно съдържание, да свържем „вход“ и „изход“ на образователните степени, включително към основните професии, да обучим учители и родители... Това не е лесна работа, но е задължителна.

Защо да изберем висше образование в България и в УНСС?

Защото с нищо не отстъпва на образованието във всеки световен университет. И има основно предимство - учиш на родния си език. Доказателство са нарастващият брой победи на нашите университетски отбори в световни състезания. Доказателство е огромният брой студенти, които продължават в следващи образователни степени в чужбина и се връщат в България. УНСС е органична част от Европейския университет ENGAGE и от европейското образователно пространство чрез програмите за мобилност на стотици студенти и преподаватели. УНСС има изключително интензивен академичен живот и силна академична култура. Дипломата е призната навсякъде. Какво повече от това?

Причини, поради които младежите все още масово отиват да следват в чужбина?

Основно заради недоверието и лисата на престиж във всяко нещо „Произведено в България“. Родителите търсят знак за по-висок имуществен и социален статус, като изпращат децата си да учат в чужбина. Когато младежите решават, те искат да избягат по- далече, да имат достъп до чужди култури и до по-добре платени работни места в перспектива. От всичко по малко. Но това не е лошо.

Да ги задържаме ли? Как?

Не и административно! Няма смисъл, освен ако не създадем конкурентни условия. Просто трябва да се грижим професионално за усъвършенстването и за имиджа на нашата образователна система. Всяко висше училище има своя отговорност за това. Ако то не може да си привлече студенти, никой не може да му помогне с административни мерки. А учещите в чужбина са основно средство за трансфер на информация и на положителен опит. Да ги използваме!

Имате ли виждане как да се решава въпросът с хроничния недостиг на кадри? Но и с излишъка на хора в определени моменти в отделни компании и сектори?

Няма съвършена система за регулиране на пазара на труда. Но има симулационни модели, които показват дългосрочно тези процеси. Националното стопанство е инерционна система. Това, което става днес, ще даде резултат след месеци и години. Хроничният недостиг на кадри в едни професии и отрасли е резултат от хаотични промени в образователната система, от заплащането, от условията на труд, от поведението на работодателите, от престижа на професиите. Същите са факторите на излишъка от работна ръка. Решението е системна свързаност на образованието, науката, пазара на труда и работодателите. При това ниво на информационните технологии подобна свързаност е напълно възможна. Въпрос на убеждение и действие.

Кой е ключовият подход в доброто управление на хората, за който акцентирате във вашите лекции, пред представители на бизнеса?

Аз съм убеден последовател на метода Wellbeing и обучавам студенти, мениджъри и специалисти по него. Същността е: Мениджърите трябва да бъдат професионално, физически и психически все по-добре и да се грижат и хората им да се чувстват по същия начин. Имам регистриран полезен модел за обучение в ключови компетенции по този метод. Имам и център, в който работим по индивидуални програми за това.

Вие сте дългогодишен преподавател по управление. Вашият безпристрастен поглед към управлението на държавата в последните години?

Управлението има измерители за качество. Ето моите оценки по тези измерители в резюме:

Ниско ефективно от гледна точка на обществените цели - приоритет имат личните и групови интереси на тези, които вземат решения. Първо, време е за нещо като Закон за благосъстоянието на бъдещите поколения, в който всеки нов закон и решение на високо ниво да се оценяват през дългосрочните му резултати върху качеството на живота на младите хора. Второ, нужна е дълбока реформа в институциите. Те се рушат пред очите ни, защото по дефиниция трябва да обслужват общите, държавните цели и не са създадени, за да работят за лични интереси.

Ниско ефикасно - никой не следи с какъв разход на ресурси какъв резултат се постига. Примери? Коментарите за Държавния бюджет. Спорят за приходи, разходи, дефицит и дълг, но за ползи няма и дума. Във Франция съществува т. нар. Зелен бюджет - оценка за ползата от разходите за устойчивото развитие. Използването на комуникационните и информационните технологии в управлението също е критично ниско на база вложените средства.

Псевдодемократично – в ситуация сме на критично ниска представителност на властта. Демокрацията е основана на представителната власт. При нас от години все по-малки групи от хора излъчват няколко лидери, които вземат решения за разпореждане с всички ресурси на държавата. Тази деформация логично води към явен или скрит олигархизъм и към авторитарно управление.

И още много детайли има в тази оценка. Добрата новина е, че всичко това е поправимо в страна с нашата големина. Можем относително бързо да станем „защитена земя“- добре организирана държава, която изпълнява своите функции в полза на сигурността на хората и благосъстоянието на нацията. Такава държава не се занимава с бизнес и с рекет. Това е земя на свободни, отговорни и просветени нови поколения, възпитавани в духа на традициите и християнския морал. Има няколко приоритета и няколко реформи, с които организирано и бързо можем да вървим в тази посока и да живеем все по-добре. Ако дигиталните услуги за гражданите и бизнеса станат приоритет в държавата, смятам, че само за 4 години ще имаме качествено нова среда за живеене.

Навярно имате препоръки и за по-доброто управление на общините?

Привърженик съм на пълната децентрализация на функции, ресурси и решения. Няма хора, които по-добре от общинските съветници да познават възможностите и проблемите на общините. Няма човек, който да работи за хората по-оперативно от кмета. Тях ги срещат на улицата, държат им сметка, коригират ги. Затова моят модел е: „Парите и решенията да са колкото може по-близо до хората“. Такава промяна е важна и следва да е планирана и добре управлявана. Поне корупцията по високите етажи на властта рязко ще намалее. А контролът на ниво община става по-лесен.

Какъв най-важен акцент ще откроите по темата Регионално развитие?

Без съмнение това е равномерното развитие на регионите - икономическо, социално и демографско. Акцентът върху качеството на живот в средните и малките населени места е ключов за бъдещето на нацията ни. Младите поколения много държат на екологичната среда и държавата и общините трябва да ги привлекат с осигурена инфраструктура, работни места, достъп до образование и здравеопазване, с бърз интернет и комуникации. И ако имаме изцяло дигитални административни услуги, много млади семейства по естествен начин биха избрали селата и малките градове като място за живеене.

Аурометрията е област, в която също работите. Какви са възможностите на този метод и защо го практикувате?

Аурометрията е холистичен метод за определяне на физическо, психично и емоционално здраве и свързаните поведенчески модели. Нашата аура съдържа цялата информация за нас, макар че умеем да четем само част от нея. Моментното състояние на човека в тези области е основа за реализиране на програма за усъвършенстване, за повишаване на личната ефективност, за подобряване на здравето и на общуването. Тези резултати са приложими в управлението, но и в личен план. На мен този метод ми помага за диагностика, в обучението и за проследяване на напредъка в работата ми като ментор.

Вашият съвет, „тайната“ как да поддържаме добро здраве?

Наблюдавайте себе си, без да се вторачвате - отгоре, отстрани и със самоирония. Вашето тяло и вашето собствено информационно поле знаят всичко. Каквото и да видите, излекувайте го преди да се прояви. Ако не виждате, намерете виждащи.

Вашата лична формула, събрана в чуждицата Wellbeing, която може да преведем като благополучие в добро здраве…

Благополучието е естествената цел на личния ни живот, а благосъстоянието за нацията е смисленият приоритет на професионалната ни изява и на обществената ни активност.