Пренатягане на политическата ситуация

Политическата обстановка вече е толкова хаотична и неподредена, че това прави прогнозите много трудни. Тази година ще бъде наситена с много политически събития и вероятността от нови избори през 2025-а изглежда напълно реална. Ако няма поява на нови политически субекти, които да могат да генерират сериозна електорална подкрепа и това да размести сегашните играчи, ще получим повече от същото, което наблюдаваме на последните няколко парламентарни избора.

Няколко са неизвестните, които ще предопределят дали политическата 2025-а ще е подобна на последните няколко години. Ако не се появи нещо голямо, което да концентрира надеждите на хората, малки екзотични партии ще имат шанса отново да намерят представителство в парламента.

Политическата нестабилност носи

страхове, напрежение, стрес

На поредния служебен кабинет не се знае кой му дърпа конците и в каква посока се взимат решенията. И през 2025-а ще продължи да се трупа социално недоволство, проблемите ще нарастват. Еврозоната остава цел, която е по-трудна за реализиране, ако няма стабилен кабинет. Не съм икономист, но с нарастващи дефицити преминаването към евро ще е още по-трудна задача. Все по-видно става, че България губи парите по Плана за възстановяване, очаквани от бизнеса. Липсват политически визионери и държавници, които да преведат страната през социалните и икономическите предизвикателства, които ни чакат през 2025-а. Икономическите реалности в Западна Европа също не вещаят силна година за нашето икономическо развитие. Както се казва, когато икономиката в Германия кихне, българската икономика я хваща пневмония.

Българската политика е обладана от

силни партийни интереси

те вземат връх над държавните и над обществените приоритети. Това създава усещане у хората, че става въпрос за постове и разпределение на блага. И не съм оптимист, че натрупаните проблеми ще се решават с лекота през тази година. Затова появата на нов политически субект би могла да е магнит за гласоподавателите. Страната се нуждае от стабилно правителство с 4-годишен хоризонт на управление, но в сегашната ситуация ми е трудно да си го представя при зачестилите екзотики на ротационен премиер, ротационен председател на Народното събрание и какви ли не странни политически ситуации. Слабата електорална активност за мен е израз на силна апатия у българския народ спрямо политическата класа. Не смятам, че панацеята за

развързване на този възел

е смяната на държавния модел и замяната на парламентарната с президентска република. Това може да хвърли страната в нови проблеми. Важен акцент за 2025-а ще е дали Конституционният съд ще върне правомощието на президента сам да определя състава на служебните кабинети, с което да отпадне ограниченият избор на премиер в рамките на т. нар. „домова книга“.

И за 2025 г. ще има липса на доверие към институциите и политическите парти от българските граждани, както и липса на доверие на политическите партии помежду им, което ще прави консенсусът труден за постигане. Политиката не търпи вакуум и в сегашното пренатягане на ситуацията може да се появи нещо, което да пренареди политическата карта, както стана със Симеон Сакскобургготски и НДСВ, Тройната коалиция, Бойко Борисов... Социалните мрежи все по-силно допринасят за популярността на някои политици, които умело ги ползват. В България също имаме  парламентарно представителство на формации, прескочили 4-процентовата бариера благодарение и на въздействаща онлайн комуникация с избирателите.

(Б.Р. - Текстът е подготвен в края на 2024 г. преди редакционното приключване на броя)

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.