Шест бизнес организации поискаха спешна държавна подкрепа за тежката индустрия

Шест бизнес организации, сред които и работодателските – КРИБ и БСК, настояват да се премахнат всички пречки пред енергоинтензивните предприятия в България и в пълна степен да бъдат прилагани наличните европейски инструменти за подкрепа.

Те представят тази своя позиция във връзка с енергийната криза, предизвикана от войната на САЩ и Израел срещу Иран, която блокира преминаването през Ормузкия проток на танкери с нефт и газ. По този воден път се доставяха между 20 и 25% от световното потребление на нефт и газ.

Организациите предлагат правителството да предприеме незабавни действия за ускорена нотификация на механизма за подкрепа на индустрията с актуализиран размер на компенсациите за 50% от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч (вместо 63.9 евро/мвтч).

Припомняме, че Министерският съвет одобри още през октомври нов механизъм за подкрепа на небитовите потребители. Той дори трябваше да действа със задна дата – от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. В него беше заложена подкрепа за всеки потребен мегаватчас, когато цената на борсата премине 240 лв./MWh. Всичко над тази сума трябваше да се покрива от  Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Но от тогава досега не е съобщавано нищо по въпроса.

Българската индустрия очаква бърза нотификация на механизма, за да може реално да получи необходимите компенсации. Незнайно защо тази нотификация се бави вече 6 месеца“, чудят се бизнес организациите.

В писмото до министър-председателя Андрей Гюров, министъра на енергетиката Трайчо Трайков и министърът на външните работи Надежда Нейнски се дава пример с Германия, Италия и другите водещи икономики, които обсъждат 50 евро/мвтч праг за цялата консумация на енергоинтензивната индустрия, като крайна цена включваща всички такси.

Те посочват, че европейската рамка вече предоставя необходимите инструменти за действие, включително чрез Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който позволява целенасочена подкрепа за индустрията.

Бизнесът настоява и България да заеме „активна и последователна“ позиция в предстоящите европейски дискусии, свързани с промени на Европейската система за търговия с емисии (ETS), Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM), мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се осигури „ефективна координация между институциите и индустрията при разработването на приложими решения“.

Според изнесените данни, българската енергоинтензивна индустрия формира приблизително 26% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и има ключова роля за заетостта, регионалното развитие и стратегическите вериги.

В настоящата среда на високи и волатилни енергийни цени липсата на адекватни компенсаторни механизми създава реален риск от загуба на конкурентоспособност, ограничаване на производството и изместване на инвестиции извън страната и Европейския съюз“, пише в позицията.

И се допълва, че „липсата на своевременна реакция ще има пряко и незабавно отражение върху икономическата активност в страната, включително чрез съкращаване на производства, загуба на работни места и изместване на инвестиции извън България“.