Мисията (не)възможна: дерегистрация след вдигане на ДДС прага

Плановете на управляващата коалиция да вдигане прага за регистрация по ДДС се очаква да доведат до облекчаване на режима на работа за приблизително 86 хиляди фирми. Това е прогнозата на депутатите, внесли законопроекта в Народното събрание, за броя на юридическите лица, които ще се дерегистрират след повишаването на прага за ДДС регистрация двойно – от сегашните 50 на 100 хил. лв. А това е приблизително 90% от всички компании, които ще имат право да се дерегистрират след вдигането на прага.

Каква е процедурата?

Фирмите, които пожелаят да се възползват от възможността да се дерегистрират за ДДС цели, трябва да подадат заявление пред НАП, разясни за Economic.bg Пламен Донев, дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор и cтapши мeниджъp „Kopпopaтивни дaнъци“ в Deloitte България.

Заедно със заявлението фирмите трябва да подадат справка, която да докаже, че облагаемият им оборот за последните дванадесет месеца е по-нисък от съответния праг. В случая от 1 януари 2023 г. това ще е 100 хил. лв. От агенцията за приходите ще извършат проверка, след която е предвидено да издадат акт за дерегистрация или мотивирано да откажат регистрация.

Фирмата ще се счита за дерегистрирана по ДДС от датата на връчване на акта от органите на НАП.“

Кой ще се възползва?

Според Донев водещият фактор за фирмите дали да останат регистрирани по ДДС, или да се дерегистрират, е техният бизнес модел. С други думи – за фирмите, чиито клиенти са други регистрирани по ДДС юридически лица, дерегистрацията по-скоро ще има негативен финансов ефект. За тези фирми пазарната цена е тази без ДДС, тъй като клиентите им в общия случай имат право на данъчен кредит. При дерегистрация те няма да могат да повишат своите приходи, но същевременно ще имат по-високи разходи поради невъзможността да ползват данъчен кредит за покупките си.

От друга страна, за фирмите, чиито клиенти са физически лица, т.е. предлагат стоки и услуги за крайно потребление, пазарната цена е с включен ДДС, тъй като клиентите им не могат да ползват данъчен кредит. Тук дерегистрацията по ДДС би била по-скоро благоприятна, тъй като би позволила повишаване на нетния приход в рамките на установената цена с ДДС, т.е. до 20% по-високи приходи, макар да има и повишаване на общите разходи заради загубата на данъчен кредит. Все пак нетният ефект върху печалбата би бил положителен именно със сумата на спестения данък върху добавената стойност, т.е. приходите минус покупките на фирмата.

Подводни камъни

Вторият по важност фактор, който може да възпрепятства решението за дерегистрация по ДДС, е дължимото еднократното начисляване на ДДС за всички налични активи на фирмата, за които е бил ползван някога данъчен кредит. Тук се включват както стоки и материали, така и сгради, автомобили и други дълготрайни активи, с които разполага дерегистриращата се фирма. Макар да се взима под внимание амортизацията, предвид обичайния икономически живот на съответния дълготраен актив, сумата на дължимия при дерегистрацията ДДС може да се окаже съществена величина.

Къде ще попадне България със 100-хиляден праг?

Понастоящем България с праг за регистрация по ДДС от 50 хил. лв. се намира около средата на таблицата с държавите от ЕС съобразно праговете им по ДДС. Размерът на прага не е променян от приблизително 20 години, като заявката за промяна сега е най-красноречивата.

Ако обаче вземем предвид покупателна способност на държавите от Европейския съюз, България попада в първата третина на списъка, т.е. сред страните с най-висок праг. На Запад праговете са ниски или дори не съществуват такива.

Тази закономерност може да се обясни с неспособността на данъчните администрации от източните развиващи се страни да се справят по достатъчно ефективен начин с администрирането на ДДС системата и измамите“, коментира Донев.

Вместо висок праг, на Запад данъчните администрации включват специални облекчения при ДДС отчитането – по-рядка и по-опростена отчетност и прилагат по-ефективни форми на данъчен контрол. Именно затова от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) в официална позиция по законопроекта препоръчват заедно с вдигането на прага до 100 хил. лв. да се обмисли възможност за увеличаване на данъчния период за деклариране, като могат да бъдат обмислени варианти с тримесечно и годишно деклариране – в зависимост от големината на фирмите (тримесечно за малки и годишно за микро фирми).

След вдигане на прага за ДДС регистрация на 100 хил. лв. в България, по-висок праг в ЕС реално би имала само Румъния. На Балканите по-високи прагове биха имали също така Албания и Сърбия.

Ако България увеличи прага си за ДДС регистрация на 166 хил. лв. от началото на 2024 г., какъвто е планът, тя ще се превърне в едноличен лидер в номинално и реално изражение както в ЕС, така и на Балканите. Планът за второто покачване обаче не се поддържа от финансовия министър Асен Василев, както и от бизнеса и експерт-счетоводителите с аргумента, че това ще бъде много висок праг с твърде големи щети за бюджета и опасност те да се компенсират с вдигане на преки данъци.