Мит е, че живеем само от еврофондове

Г-н Дончев, какви са поуките от първия програмен период?

В първия за България програмен период, 2007-2013 г., положихме усилия и свършихме много работа, така че към днешна дата да си позволим да отчетем безспорния принос на Структурните и Кохезионния фонд за социално-икономическото развитието на страната. Общият размер на разплатените средства за периода 2007-2013 г.  възлиза на 10,9 млрд. евро или над 99% от бюджета на програмите.

Значителна част от тези инвестиции са насочени към изграждане на инфраструктура (транспортна инфраструктура – 20,5% от всички разходени средства; инфраструктура за води и отпадъци – 16, 2%, местно  и регионално развитие (18,8% от разходите), инвестиции в човешки капитал – 12,7%, инвестиции в развитие на бизнеса 12,2%, иновации – 9% и др.

В периода са изпълнени 11 778 проекта. Бенефициенти по 3 154 от тях са бизнес организации. Въпреки трудностите и закъснелия старт, реализираните програми дадоха видими резултати и промениха осезаемо страната.

Българският бизнес стана ли по-конкурентен благодарение на еврофондовете?

В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1.6% спрямо варианта, в който СКФ отсъстват. Към края на 2015 г. кумулативното нарастване на обема на вноса, произтичащо от приложението на Кохезионната политика, възлиза на 16.3%. Налице са осезаеми положителни нетни ефекти върху бизнеса от преработващата промишленост: над 40% по-голямо нарастване в печалбата, близо 30% по-голямо увеличение в обема произведена продукция, реализирани приходи и разходи за възнаграждения. Близо 20% по-голямо нарастване  на инвестициите в ДМА.

Друг положителен ефект, от изключителна важност за икономиката, е приносът на СКФ за намаляване на безработицата. Съгласно направените оценки, към края на 2015 г. коефициентът на безработица в страната е с 6.2 процентни пункта по-нисък, отколкото би бил без притока на тези средства. В същото време, броят на заетите лица в икономиката нараства с 14.4% към края на 2015 г., спрямо сценария при липса на средства от ЕС (близо 372 хил. заети повече). Към края на 2015 г. кумулативното увеличение на средната работна заплата е 9.6%, в сравнение със сценария, в който СКФ не присъстват. 

Постигнатите резултати съвсем не ни успокоят – напротив мотивират ни. Ключов приоритет на правителството е растежът и модернизацията на икономиката. 

Коя от програмите бе най-ефективна?

Да посоча само една програма е като родител да предпочита едното си дете пред другите. Всяка програма има специфичен профил, насочена е към различни целеви групи, спомага развитието на различни сектори, гони различни социално-икономически ефекти.

БВП на страната ни, измерен към средния за Европа, е бил 26%, сега е почти 2 пъти по-голям – 47% от средноевропейския. Да - бележим икономически ръст от 3 % за 2015 г. Основно предизвикателство си остава да се научим от всеки риск да произвеждаме възможности.

Има ли проблем с програмата "Региони в растеж", която е изключително важна за общините?

Не обичам да говоря за „проблеми“, а за предизвикателства. Неизбежни са за всяка система, особено за сложно конструирана, каквато е тази по управление на средствата от ЕС. Единствено мога да констатирам, че екипите работят на високи темпове и вършат сериозна по обем и сложност работа. През 2015 г. и 2016 г. са отворени схеми за повече от половината от бюджета на програмата - за градско развитие на 39-те големи града, енергийна ефективност за периферните градове, образователна и пътна инфраструктура, техническа помощ. 

По Ос 1 Градско развитие – бяха създадени междинните звена в 39 те общини, които ще оценяват проектите, базирани на Интегрираните планове за градско развитие (това е съвсем нов модел за управление на инвестициите в градовете) – провеждат се обучения на служителите в тях, в процес на оценка от УО са инвестиционните програми на тези градове, очертаващи рамката на подкрепата по ОПРР.

Замениха ли еврофондовете чуждите инвестиции? 

Преките чуждестранни инвестиции, бележат повишение, не толкова, колкото ми се иска, някъде около 5%. Но е окуражаващ сигналът, че доверието на инвеститорите се връща.

На фона на нестабилната международна обстановка, работим за образа на България като „остров на сигурността“. Да плуваш в бурни води най-често е рисковано упражнение, но понякога ти дава и ценен шанс, който ако уловиш – нареждаш се сред най-добрите. Висше майсторство е да извлечеш ползи в кризисна ситуация.

Предприели сме активни мерки за връщане на чуждите инвеститори. Освен атрактивните данъчни и социални условия,  мерките са основно в посока към облекчаване на процесите и процедурите по установяване на инвеститорите – „бърза писта“ за административни процедури; подкрепа за изграждане на базова довеждаща инфраструктура; подкрепа на социални плащания при отваряне на нови работни места.

Има няколко неща, които обаче зависят не само от икономически категории, а от социалнопсихологически. Това са вътрешното потребление и предприемаческата активност. Има максима - човек харчи не колкото има в джоба, а колкото смята, че ще има утре. Ако смята, че утре ще има толкова, колкото и сега, харчи повече, което е добре за икономиката. Същата максима е валидна и за инвестициите. 

Обществената нагласа, че европейското финансиране е добро, защото е грантово, трябва да се промени. Бизнесът е нужно да обостри предприемаческия си дух за използване финансови инструменти, където помощта от Европа не се приема като благотворителност,  а като трамплин за инвестициите. Развитието на капацитет за управление на финансовия ресурс на пазарен принцип на местно ниво, дава две важни възможности: 1) изграждане на силна експертиза 2) гаранция за кройка на управлението и процесите, съобразени с особеностите на националната икономика и обществените нужди.

България може ли да достигне 100% усвояемост на еврофондовете?

Това е възможно, стига да генерираме малко повече оптимизъм, малко повече доверие и колективна увереност, че ако работим добре, ни очакват по-добри времена. Растежът не идва свише, той е на база вложените усилия, на вложения труд.