Може ли да има промяна в курса евро/лев при влизане в еврозоната?

В последните седмици отново се заговори за съдбата на спестяванията на хората в банките, след като страната ни влезе в еврозоната. Играта със страха на българите, че „рязко ще обеднеят“, се превърна в предпочитан инструмент за манипулация на общественото мнение от политици, като национал-популистите от „Възраждане“. Тези страхове се насаждат, въпреки че редица икономисти и финансисти, запознати с този процес, уверяват, че това няма да се случи, а и няма такива примери от Европа.

Отскоро към тезите на противниците на еврозоната, че след приемането на еврото заплатите ще паднат наполовина, а цените ще скочат двойно, се добавя и възможността за промяна на фиксирания курс евро/лев, който сега е 1.95583.

Това са глупости на търкалета. Няма такъв сценарий“, каза в интервю за БНТ Левон Хампарцумян, финансист и някогашен председател на Асоциацията на банките в България (АББ), във връзка с твърденията за промяна във фиксирания през 1999 г. обменен курс.

Има ли какво да гарантира запазването на обменния курс?

В приетия миналото лято Закон за въвеждането на еврото в България са ясно разписани стъпките, по които страната ни трябва да мине по пътя към присъединяването си към единната европейска валута.

Там са разписани и правилата за валутния курс, при който следва да се извърши замяната.

Още в раздел I, чл. 5. е изрично посочено, че

Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

Тук става въпрос За Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета на ЕС, в който са фиксирани валутните курсове на всички страни, приели еврото. Там е записано например, че 1 евро е 40.3399 белгийски франка. Или че 1 евро е 1.95583 германски марки.

*Снимката е взета от официалния превод на регламента в сайта на Официалния вестник на ЕС, където се намират всички европейски законодателни текстове, като регламенти, директиви и пр.

Чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС пък извежда стъпките за присъединяването на дадена страна към еврозоната – от момента на поискване на доклад – редовен или извънреден – през изпълняването на Маастрихтските критерии до консултациите с Европарламента и Съвета и неотменното фиксиране на курса. По-конкретно параграф 3 гласи:

Ако се реши, съгласно процедурата, предвидена в параграф 2, да се прекрати дерогация, Съветът с единодушие на държавите членки, чиято парична единица е еврото и заинтересованата държава членка, по предложение на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава членка, и взема останалите мерки, необходими за въвеждане на еврото като единна валута в съответната държава членка“.

Накратко: след одобрение от Еврокомисията и ЕЦБ настоящите страни членки на еврозоната ще имат последната дума за курса, при който България ще влезе в еврозоната.

Но с решение на Народното събрание от 2020 г. страната ще се присъедини към еврозоната само при запазване на валутния курс 1.95583 лева за евро. Ако се поставят други условия, финансовият министър не може да се съгласи.

Има ли страни в позиция, подобна на българската?

Има няколко страни членки на еврозоната, които, подобно на България, също са имали валутен борд, чийто обменен курс е бил запазен след преминаването към единната европейска валута.

Така например Естония обвързва своята крона с германската марка през 1992 г. С въвеждането на еврото в Германия връзката стана крона – евро, като тя остана непроменена при присъединяването на Естония на 1 януари 2011 г.

Същото се случи и с Латвия на 1 януари 2014 г., когато еврото заменя латвийския лат при фиксиран обменен курс 1 € =  0.702804 LVL.

През 2015 г. Литва също запазва курса си1 € = 3,45280 LTL.

Икономическата логика зад запазването на курса е осигуряването на стабилност и на плавен преход към единната валута. Промяна във фиксираното ниво би означавало „разклащане“ на финансовата дисциплина на България, свикнала от десетилетия с поредицата цифри 1.95583, като би изисквала също политически и икономически аргументи, каквито в момента няма.