„Монбат“ влезе на пазара в Тунис с инвестиция за 20 млн. лв.
Компанията за производство на батерии очаква така да смекчи негативните ефекти от все по-скъпия ток в Европа

© ECONOMIC.BG / Монбат
„Монбат“ официално придоби мажоритарен дял в тунизийското дружество Nour. Сделката е за 60% от капитала, а цената – около 20 млн. лв. Придобиването ще се финансира със средства от набраната емисия облигации на Българската фондова борса през 2018 г., както и със собствени средства.
Българският производител на батерии обяви намеренията си за инвестицията още преди година. С финализираната сделка сега компанията очаква да смекчи негативните ефекти от все по-скъпия ток в Европа и нестабилността на традиционните европейски пазари.
„Монбат“ посочва, че придобиването е крачка към географското бизнес разширяване на групата и част от стратегията за ефективна диверсификация на производствените разходи. Плановете на фирмата са да увеличи дела на общата продукция в развиващи се пазари до над 40%.
Очаква се към Тунис да бъдат насочени производствени обеми, които да посрещнат нарасналото търсене към продуктите на „Монбат“. Компанията все пак дава заявка, че производствените площадки в Монтана и Добрич ще запазят изцяло своя досегашен капацитет, като се очаква включването на новата мощност да спомогне за съкращаване на времето за доставка до клиентите.
Чрез двойното увеличаване на производството в Тунис – до един милион оловно-киселинни стартерни батерии годишно – „Монбат“ ще се стреми към ефективно управление на риска, възникнал от нестабилните цени на тока и природния газ. Допълнително, оптималното натоварване на производството в Тунис и реализацията на експортния потенциал в Европа, Близкия Изток и в Централна Африка ще се отрази благотворно на ясно изразената сезонност на европейските пазари.
Инвестиции в суровина
Заедно с няколко други инженерингови компании „Монбат“ работи по изграждането на изцяло нова инсталация за рециклиране на излезли от употреба оловно-киселинни батерии. Стойността на инвестицията възлиза на около 9 млн. лв. и очакванията са да бъде изградена до средата на 2023 г., като целта е по този начин да се повиши сигурността на снабдяването с основната суровина за производството – олово.