„Мръсният“ парадокс в интереса на Мъск към биткойн
Действията на милиардера поставят под съмнение подкрепата му към нисковъглеродните технологии
© ECONOMIC.BG / БТА/ колаж
~ 2 мин.
Страстта на Илон Мъск към нисковъглеродните технологии е движеща сила в проектите на визионера. Затова и интересът на предприемача към биткойн буди известни въпросителни, тъй като добивът му изисква огромно количество електрическа енергия. А нейното производство води до замърсяване на околната среда.
Цената на най-популярния цифров актив скочи до нов връх тази седмица, след като стана ясно, че Tesla e инвестирала 1.5 млрд. долара в криптовалутата. Очакванията са, че подкрепата на електромобилния производител може да даде турбо-тласък на използването на биткойн и да увеличи разходите за електроенергия с толкова, колкото има една малка държава на годишна база.
Какъв обаче е проблемът, при положение че биткойн е виртуален и не се прави нито от хартия, нито от пластмаса или метал?
Добивът на дигиталната валута се извършва чрез мощни компютри, които се надпреварват с други машини за решаването на сложи математически задачи. Този процес е енергоемък, а електричеството все още в голяма степен се генерира от изкопаеми горива, като въглища.
При сегашните темпове, подобен биткойн „добив“ поглъща приблизително същото количество енергия годишно, колкото Нидерландия през 2019 г., показват последните налични данни от университета в Кеймбридж и Международната агенция по енергетика.
Очакванията са, че копаенето на биткойн ще генерира между 22 и 22.9 метрични тона емисии въглероден диоксид годишно. Това е сравнимо с нивата, които произвеждат в Йордания и Шри Ланка, според проучване от 2019 г. в научното списание Joule.
Включването на криптовалутата в инвестиционното портфолио на Tesla може да удари по въглеродния отпечатък на компанията, опасяват се някои наблюдатели. А към днешна дата нулевото емисионно отражение на компаниите върху околната среда е сред ключовите фактори за следене от инвеститорите.
„Много сме загрижени за нивото на емисиите въглероден диоксид, генерирани от добива на биткойн“, коментира Бен Диър, главен изпълнителен директор на Osmosis Investment Management, цитиран от Reuters.
Tesla не е коментирала казуса.
Все пак не всичко звучи толкова мрачно. Залитането на Tesla към биткойн идва в момент, когато криптоиндустрията опитва да смекчи екологичната вреда от добива. Някои очакват, че този тренд може да се задълбочи именно с помощта на Мъск.
Тази седмица той например предложи да даде 100 млн. долара за изобретения, които биха могли да изтласкат въглеродния диоксид от атмосферата или океаните.
Навлизането на големи корпорации на криптопазара би могло да засили стимулите за производство на „зелен биткойн“ чрез използването на възобновяема енергия, казват някои експерти в сферата на на устойчивостта. Те добавят, че компаниите могат да купуват и въглеродни кредити като начин да компенсират негативния отпечатък.
В краткосрочен план инвестицията на Tesla в биткойн обаче се очаква да влоши ситуацията с разходите за добив на криптовалути. А с примера си производителят може да запали интереса и на други играчи към този пазар.
