ЕП прие историческия зелен фонд за възстановяване

Фондът – одобрен с 582 гласа „за“, 40 „против“ и 69 „въздържал се“ – потвърждава политическо споразумение между лидерите на ЕС от декември, според което 37% от фонда ще се насочат за мерки, благоприятстващи климата.

Благодарение на дадената одобрението на Парламента 265 млрд. евро от общата сума ще бъдат предоставени за зеления преход. Тя ще бъде отпусната под формата на безвъзмездни средства и заеми за страни от ЕС.

„Това споразумение бележи историческа стъпка за Европа“, каза Ърнест Уртасун, испански депутат от Зелените, който беше преговарящ за фонда в комисията по икономически въпроси на Парламента.

„Показахме, че можем да изградим този път за възстановяване заедно и да подкрепим държавите членки, най-силно засегнати от тази криза", каза той, цитиран от Euactiv.

Механизмът, съставен от 312.5 млрд. евро безвъзмездни средства и 360 млрд. евро заеми, е предназначен да помогне на страните да се възстановят от пандемията COVID и да се ориентират в зеления и цифров преход.

„Победата срещу вируса благодарение на ваксините е от съществено значение. Но също така трябва да помогнем на гражданите, бизнеса и общностите да излязат от икономическата криза. Механизмът за възстановяване и устойчивост ще донесе 672.5 милиарда евро, за да направи точно това“, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Предстои още много работа

Сега страните от ЕС трябва да представят своите национални планове за възстановяване на Европейската комисия за проверка най-късно до април. След като бъдат утвърдени от Комисията, държавите членки и Европейския парламент, те ще могат да се прилагат в срок до 2026 г.

Но има още много работа за вършене, предупреди Ана Паула Закариас, държавен секретар на Португалия по европейските въпроси. По време на дебат в Парламента тя каза, че страните трябва да представят планове възможно най-скоро и да ратифицират своето решение, което позволява на Комисията да излезе на пазари и да финансира пакета за възстановяване.

Според португалското председателство Комисията е в „интензивен диалог“ с държавите членки относно техните планове и е получила проекти от 19 държави. Осем (Люксембург, Холандия, Ирландия, Австрия, Литва, Полша, Малта и Естония) тепърва ще представят планове.

Съществуват и опасения, че някои от националните планове не са подложени на достатъчен обществен контрол. Според проучване на зелената неправителствена организация Bankwatch 20 държави не са имали почти никакъв обществен контрол върху разработването на своите планове и проектите не са били обект на оценки на въздействието върху околната среда, а и двете се изискват от законодателството на ЕС.

„Държавите членки взимат решения за инвестиции днес, които ще оформят нашите икономики в продължение на десетилетия“, каза Маркус Трилинг, участник в Climate Action Network (CAN) Europe.

Едно от основните притеснения на екологичните групи е, че парите на ЕС ще отиват за проекти за изкопаеми газове, което Комисията в действителност не отхвърля.

Предложението на Зелените за изключване на всички изкопаеми инвестиции не беше подкрепено от християндемократите и либералите в Европейския парламент, както и от националните правителства от страните от Централна и Източна Европа, които планират инвестиции в газ, за ​​да премахнат въглищата.