На ръба на иновациите

Парадокс ли е, че при челното 7-о място на България по развитие на публични дигитални услуги за бизнеса по данни от 2023 г., има изоставане по отношение на прилагане на висока дигитализация и изкуствен интелект? Защо се получава така? И защо създаваме успешни нишови технологии, но не ги прилагаме?

Годишният доклад Иновации.бг 2024 на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ търси отговор на този и други сродни въпроси, които се обединяват в темата: какво пречи на стратегиите за интеграция на високи технологии и изкуствен интелект да се превърнат в реални продукти, услуги и иновации извън малкото нишови пробиви.

Според експертния екип зад доклада „правителството е осигурило финансови ресурси за иновации и дигитализация за интелигентна трансформация за почти всички бизнес дейности – от ваучерна схема за на уменията на персонала до разработване и локализиране на ИТ решения в полза на конкурентоспособността“, но „препъникамъкът“ се оказва недостига на „подходящи практики за управление на таланти, които повишават организационната гъвкавост.“ Такива има, но прилагането им е трудно при ниски общи дигитални умения - само 8% от населението в България може да се похвали с владеенето им над базово ниво. Едва 9% от предприятията осигуряват на служителите си обучение в областта на ИКТ, а делът на малките и средни предприятия (МСП) с поне базова дигитална интензивност на процесите възлиза на 28%.

Недоверие в технологиите

Вероятно сред тези 28% са и компаниите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и правят две трети от разходите за НИРД в страната.Те са частни компании, от големи до малки, като големината определя размера на инвестициите. Това е и логиката при броя на персонала, зает с НИРД, спрямо работната сила. Но България (с 0,91%) изпреварва по този показател Кипър, Латвия, Малта, Словакия и Румъния, като се оформя стабилно като хъб за иноваци в нишови сфери с бърз достъп до международни пазари, без нужда дори да стъпват у нас като пазар.

Тук идва и парадоксът. Както показват и нагласите на работодателите – поне още 5 години те планират да разчитат на добре обучени специалисти, а не толкова на системи с изкуствен интелект. Затова и инвестицията в лидери на иновации и в по-скоро непознати по въздействие технологии е дългосрочна, а не непосредствена. Това обяснява и защо в разделението на 4 групи  по интензивност на използване и планиране на приложения за изкуствен интелект, най-голям дял имат компаниите, наречени „изоставащи“. 41% имат най-слабо разбиране за това какво представлява изкуственият интелект, използват го най-рядко и почти не планират да го използ ват. Коментарът е, че "все още разбирането за това какво е, как се внедрява и какъв е ефектът от изкуствения интелект е неопределено, противоречиво и по-скоро се възприема като модно течение, отколкото като осъзната бизнес необходимост". 

Сред 14% лидери от фирмите по този показател попадат тези, които имат специално отделен бюджет, бизнес процеси и организационни нагласи не само за изкуствения интелект, но за всяка друга иновация. Догонващите са около 23% от всички фирми. Те планират бързо да внедрят колкото се може повече различни инструменти с изкуствен интелект и работят с различни високи технологии. Но дори общият сбор на дела на тези компании, отворени към ИИ, не може да доближи изоставащите, за които доверието в технологиите не е достатъчно.

Три от компаниите победители и финалисти в конкурса „Иновативно предприятие на годината 2024“ доказват, че успехът идва с инвестиция в потенциала на хората и без страх от технологиите. Именно при тях е нужно най-много фино боравене на човешкия ум с изкуствения интелект. Ето как виждат те рецептата за успех:

Борислав Панчев: Експериментираме с AI инструменти

Борислав Панчев е оперативен директор в M2M Services. Тя спечели награда в категория "Пазарно лидерство". Сред множеството иновации на предприятието се откроява компактният и универсален комуникатор MiNi-LTE-M за „умно“ управление на сигурността и други смарт решения – Снимка М2М

Г-н Панчев, с какво вашите иновации променят услугите, свързани с обществената и лична безопасност и сигурност на публични и частни имоти?

Нашите комуникатори осигуряват бърза, стабилна и надеждна връзка между мониториращите компании и обектите под охрана. Тези технологии не само намаляват времето за реакция при алармени събития, но също така предлагат по-голяма гъвкавост при внедряване и обслужване на широк спектър от умни решения. Така подобряваме обществената и лична безопасност, като същевременно улесняваме ежедневната работа на нашите партньори.

Какви са предизвикателствата?

Едно от основните предизвикателства е гарантирането на стабилна комуникация в отдалечени и труднодостъпни райони, както и при обекти с висок трафик от потребители. Въпросът със смяната на 2G/3G мрежите в Северна Америка и постепенното им спиране в Европа изисква навременно внедряване на нови технологии като LTE-M. Най-голямо предимство от нашите иновации получават охранителни компании, центрове за мониторинг и интегратори на системи за сигурност. Технологиите ни намират приложение навсякъде, където има нужда от допълнителна сигурност и отдалечено наблюдение.

В годишния доклад Иновации.бг 2024 пише, че по данни за 2023 г. значителна концентрация на иновационната дейност е в ръцете на относително малък брой фирми. При останалите се запазва правилото „големината определя инвестициите“. Как се справяте вие?

Именно поради постоянните си инвестиции в развойна дейност и иновации, сме запазили нашите лидерски позиции на пазара. С придобиването на американски компании като Alula и Uplink разширихме капацитета си за иновации. Работим с повече от 7000 партньори в над 40 държави, като броят на активните ни устройства е над 1,5 млн.

Какво е мястото на изкуствения интелект във вашата работа?

Нашите екипи са на етап експериментиране с AI инструменти за подпомагане на различни проекти. Възможно е да адаптираме такива технологии, за да оптимизираме работния процес и повишим ефективността. През 2025 г. планираме разширяване на продуктовото ни портфолио с нови комуникационни решения и внедряване на допълнителни ИИ функционалности.

Александър Попов: Бъдещето на изпитите е дигитално

Александър Попов е създател на СмарТест. Компанията е финалист в конкурса „Иновативно предприятие на годината 2024“ в категория „Иновации в образованието“. Предлага технологични решения за улеснение на учебния процес чрез оптимизиране на времето, което учителите отделят за административни задачи и за ефективно оценяване на знанията на учениците – Снимка СмартТест

Г-н Попов, с какво вашата иновация променя начина, по който образователната система се свързва с бъдещето?

Българските училища са дигитални - дневници, учебници, администрация. Но изпитите изостават и все още се правят на хартия. В СмарТест вярваме, че бъдещето им също е дигитално. Предимствата на нашите иновации са големи:- по-малко хартия: имаме над 2 милиона решени теста, което се равнява на 2 тона спестена хартия;- по-ефективни учители: чрез автоматичното проверяване и създаване на тестове с изкуствен интелект, учителите имат повече време за по-важни задачи от работата им. Намалява и преписването. Учителите имат по-реална представа за знанията на учениците.

Как образователната система възприема иновации?

Иновациите изискват време за разясняване на ползите и за интеграция. Образователната система не го прави по-лесно, тъй като учителите често са претоварени с преподаване, администриране, участие в обучения, които понякога не отговарят на реалните им нужди. Това води до скептицизъм към нови технологии и решения. Но с правилния подход и ясна комуникация може да бъде преодолян.

През последната година забелязваме трикратно увеличение в броя на училищата, които използват платформата ни - вече над 160. Това доказва, че когато дадеш реална стойност и улеснение на учителите, те са готови да се адаптират.

Какво е мястото на изкуствения интелект във вашата работа?

Постоянно следим бързото развитие на възможностите на ИИ и си задаваме въпроса: Как може да помогне на учителите и образованието? Към момента използваме ИИ за създаване на тестове - всеки учител може да снима учебник и след 30 секунди да получи въпроси по съответния урок. Също така, за да спестим време на учителите от въвеждане на готов тест, могат да използват ИИ, който автоматично го вмъква от файл.

През миналата учебна година пуснахме първото пробно национално външно оценяване по български език и литература за 7. клас, проверявано с изкуствен интелект. Изпитът е по официалния модел на Министерство на образованието и науката и учениците получават обратна връзка до 5 минути. За следващата учебна година ще използваме ИИ за създаване на обобщителни анализи от входни нива или други изпити. За новата година ще създадем пробни дигитални матури по БЕЛ и математика за 7 клас и БЕЛ и английски език за 12 клас. Надяваме се и СмарТест да излезе извън границите на България.

Крум Павлов: Правим клиентите си по-конкурентни

Крум Павлов е главен изпълнителен директор на Логисофт. Фирмата предлага персонализирани сортиращи системи за куриерския и онлайн търговски бизнес, с локално решение и възможност за самодиагностика и едноминутно разрешаване на потенциални проблеми. Тя бе отличена в категорията "Пазарно лидерство" - Снимка Логисофт

Г-н Павлов, с какво вашите иновации в сферата на куриерския и онлайн търговски бизнес променят този динамичен сектор?

Много са предимствата на нашата система: бързина, перфектно качество, отлична поддръжка, безпроблемно използване от клиентите. Драстично намаляване на физическия и умствен труд на служителите, респективно броя на хората, които са нужни за тези операции, особено за нощен труд. Това е умна система, тя прави фирмите конкурентни.

Предлагате цялостен комплект от услуги на клиента, включително планиране и проектиране, механична и електроинсталация, софтуерно внедряване, визуализация и поддръжка. Какви са предизвикателствата?

Най-голямото предизвикателство беше да надраснем самите себе си. До вчера бяхме софтуерна фирма за индустриална автоматизация, а днес вече сме фирма, предлагаща цялостни решения. Обстоятелствата ни принудиха много бързо да превключим към изграждане на такива цялостни системи. Преходът от софтуерна компания към компания, предлагаща цялостни решения, ни завари неподготвени по отношение на базата ни за производство. А най-голямото предизвикателство пред нашите клиенти бе да ни повярват, че можем да изградим система директно при тях, на място. Довериха ни се най-големите в куриерския и онлайн търговски бранш в България. Риск при нашите системи за клиентите няма. Системата има модулна структура и всяка авария може да се отстрани самостоятелно от клиента в рамките на до 60 секунди.

Как развивате своя иновационен потенциал и екипи?

Да, големите компании инвестират големи средства за иновации и подобряват своето производство. Но за нас те са крайни клиенти. Например, най-големият PCS 7 проект преди години в България беше за фабрика на „Каолин“ в с.Ветово. Нашите иновации са насочени към решаване на проблемите на такива компании. В условията на бурното развитие на онлайн търговията, допълнително напомпваща и без това прегрятите куриерски компании, създаваме решения за тях.

Какво ви предстои през 2025 г.?

Целта ни е да излезем на чуждия пазар, откъдето постъпват много запитвания. Но и на вътрешния пазар има много клиенти, които работят постарому, чрез ръчен труд и без облекчения в разпределителните им центрове. Като водещи в интралогистиката ще се представим на най-известния панаир за интралогистична автоматизация  - LogiMAT, през март.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.