„На вселената не ѝ пука за теб“

И хората, и бизнесът трябва да се адаптира към утрешния ден

„На вселената не ѝ пука за теб“

Снимка: Pixabay

1892 ~ 4 мин. четене
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
Природни, цивилизационни, икономически – кризите ги има откакто свят светува. Идват, за да преобърнат хода на историята, а понякога дори да изтрият от лицето на Земята цели видове и култури, смятани преди това за господстващи. Здравната криза, пред която е изправено човечеството днес, води след себе си и други, най-дискусионната от които е икономическата. Очаква се комбинацията от всички тях да пренареди правилата по начин, който все още не ни е известен, затова и вероятно единственият съвет, който може да бъде приложен, е за гъвкавост. 

“Основното послание, което искам да отправя, е, че на вселената наистина не ѝ пука за нас и ние трябва да свикнем с това нещо”. Това каза Момчил Василев, изпълнителен директор на глобалната предприемаческа мрежа Endeavor за България, по време на уебинара “След утрешния ден”, организиран от София Тех Парк и SMEs Webinars.

Ефектът на пеперудата 

Обръщайки внимание на традиционната цикличност в икономиката и на необичайно дългия период на растеж – след рецесията 2008-2009 г. – Момчил Василев смята, че корекцията, която ни предстои сега, може да е два пъти по-силна. Тя обаче не е сравнима с предходните. 

“Ако предходната рецесия беше криза на доверието в икономисти, тази е много по-всеобхватна – криза на доверието в хората, средата, страховете за собственото оцеляване – и в този смисъл тя има потенциала да доведе до много по-съществени социално-икономически изменения”, смята той. 

Затова и я сравнява с ефекта на пеперудата, при който една малка промяна може да доведе до големи разлики на следващите етапи. Според него в момента се наблюдава натрупване на много фактори от години насам, които сега кулминират на фона на устойчивия и силно заразен коронавирус. 

След утрешния ден 

Секторите на бъдещото се определят от технологиите и социалните промени в момента и затова особено силно изпъкват неща като дигитализация, киберсигурност, виртуализация, необходимостта от по-къси и гъвкави вериги на доставки, както и децентрализация на образование, здравеопазване, търговия, работа. 

Според Момчил Василев тласък ще получат телемедицината, доставките, електронната търговия, отдалечените услуги, включително за комуникация, работа и пазаруване от вкъщи. Той е на мнение, че въпросът не е в самите сектори, а в бизнес моделите и обръща внимание, че: “Допреди няколко месеца си мислехме, че ко-уъркинг пространствата ще изместят офисите, сега може да спекулираме, че надомната работа ще измести споделените работни пространства”.

Важни за всяка компания занапред ще са и устойчивостта и рентабилността, като тази логика прозира ярко във времена след кризи. “Мантрата от последните години, че ръстът трябва да се случва на всяка цена, ще приключи рязко и ще се търсят далеч по-устойчиви бизнес модели”, смята той и дава пример с Uber и WeWork, които още преди кризата понесоха негативите от това да залагат единствено на безкрайния приток на допълнителен капитал, оказал се неустойчив във времето.

Настоящата криза показва и колко зависима е глобалната икономика от веригите на доставка. Сега на преден план изпъква необходимостта от тяхното скъсяване и оптимизиране, както и намирането на алтернативи. “Колкото по-сложни и изградени от повече части имат, толкова по-рисковано е да бъдат счупени. В този смисъл по-късите вериги на доставки и възможността да се произвеждат продукти с по-голяма добавена стойност и завършеност може би е една от тенденциите, които ни предстои да видим”, смята Василев. 

Години наред производствата се концентрираха в Китай заради ниско платената работна ръка, но сега това предимство се обърна в болезнен недостатък, затова и прогнозата е за преосмисляне на концепцията. Според Момчил Василев това поражда огромна възможност за българските производители и компании като цяло да се възползват от новата тенденция. “Неизбежно светът навлиза в период на фрагментиране и именно чрез късите вериги на доставки по-малките производители и доставчици имат огромен шанс, включително заради своята гъвкавост, даваща им възможност да се преориентират по-бързо към нови пазари и продукти”, казва той. 

Гъвкава адаптация 

“Кризата е времето, когато всеки бизнес трябва да чуе своето “memento mori” (“Помни, че си смъртен”, бел.р.), защото дори и да преодолеем някак си по инерция тази, следващите кризи и промени ще ги бъде и те вероятно ще са по-дълги, по-тежки или по-радикални”, изтъква изпълнителният директор на Endeavor за България. 

Пример за забележителна адаптивност е Исландия – страна, лишена от почти всякакви природни ресурси и с периодично почти изчезващо население, която въпреки това благодарение на своята иновативност и адаптивност е заела непропорционално голяма ниша в някои аспекти на икономиката, като търговия и предприемачество. 

“В този смисъл бизнесите, които успеят да заложат на постоянната промяна като част от своя фундамент и структурират около нея начина, по който произвеждат добавена стойност, имат най-голям шанс да успеят”, смята Момчил Василев. Той дава пример с пословичната трансформация на германския конгломерат Preussag AG, който от силен играч в стоманодобивна промишленост само за две години се превръща във водещ играч в туризма. Подобни промени се наблюдават и при други компании като Shell например, а в наши дни дори и в лицето на Google и Facebook, които продължават да разширяват дейността си и да се концентрират върху данните.

Другата тенденция, според него, е свързана с разгръщането на партньорски бизнес модели, залагащи на сътрудничеството в една екосистема, вместо на конкурентното начало. При стратегия на конкуренция е доказано, че има малцинство на печелившите играчи и огромно мнозинство на силно губещите. “Ако играчите възприемат подход на партньорство, в крайна сметка всички печелят по един или друг начин, макар и не толкова, както при конкуренция, но това води до разрастване на цялата система и по този начин в абсолютна стойност всички печелят много повече”, обобщи Момчил Василев. 

Подкрепи Economic.bg