Над 1 млрд. лв. са договорените средства по ОП „Околна среда 2014-2020”

Над 1 млрд. лв. са договорените средства по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020” към момента спрямо 747 млн. лв. през май 2017 г. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нено Димов при представяне на напредъка в изпълнението на програмата на пресконференция днес. Той допълни, че по същото време миналата година обявените процедури са били за 1,3 млрд. лв., около 39% от ресурса на програмата.

Днес обявените процедури са за над 1,8 млрд. лв., което представлява над 53% от ресурса на ОПОС. За период от една година броят на подписаните договори е удвоен и към днешна дата са 68. Изплатените средства спрямо миналата година са над два пъти повече – близо 238 млн. лв. спрямо 98 млн. лв. през 2017 г. При верифицирането на средствата напредъкът е най-съществен, като е почти три пъти повече – 172,5 млн. лв. спрямо 61 млн. лв. през 2017 г.

„Показателите на програмата чувствително се подобряват, особено през първите 4 месеца на тази година, което показва, че инерцията на забавяне е преодоляна. В момента се наваксва с бързи темпове, но има все още много какво да се желае”, заяви министърът.

Нено Димов представи основните решения, взети на 11-ото заседание на Комитета за наблюдение на ОПОС 2014-2010, което се състоя на 17 май. Той обясни, че са приети мерките, допустими за финансиране по приоритетна ос „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух (КАВ)“. „Предстоят ни технически работни срещи с Националното сдружение на общините в България, на които ще се уточнят конкретните мерки и критерии. Бенефициенти по програмата ще  могат да бъдат общини, които са с идентифицирани превишения на фини прахови частици (ФПЧ10). Те ще трябва да имат действаща програма за подобряване на КАВ и тя да е валидна към датата на кандидатстване”, подчерта министърът. Освен това в общинските програмите за КАВ трябва да е идентифицирано, че битовото отопление е основен източник на замърсяване с ФПЧ10 и да бъдат посочени конкретни мерки, които да адресират проблема.

„Програмата е съвсем ясно насочена към домакинствата и трябва да доведе до подобряване качеството на атмосферния въздух в конкретното населено място”, обясни министър Димов. Той подчерта, че Европейската комисия ще следи много стриктно за постигането на резултатите, а именно намаляване на ФПЧ. Общините трябва много ясно да докажат, че заложените мерки ще постигнат устойчиви резултати. Това ще е индикатор, който ще бъде стриктно следен по време и след приключването на проектите. Позицията на ЕК е, че наличният ресурс не е достатъчен и затова трябва да е фокусиран върху общини и места, в които проблемът може да бъде трайно решен, допълни министър Димов. Той предупреди, че не можем да разчитаме само на европейската солидарност, а и ние като държава трябва да имаме своя принос. Според него местните власти най-добре знаят какъв е работещият подход за съответното населено място, тъй като проблемите и решенията не са еднакви за всички градове.

Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 Валерия Калчева посочи, че размерът на средствата за финансиране на мерките за подобряване качеството на въздуха е е 111 млн. лв. Комитетът по наблюдение реши да не ограничава обхвата на мерките по одобрената ос. Те остават такива, каквито са били заложени първоначално при одобрението на програмата. Финансирането в първия етап ще е насочено към общини с готови програми за КАВ, където основен източник на замърсяване е битовото отопление.  Средствата ще са за подмяна на отоплителни уреди, присъединяване към мрежата на топлофикация или газифициране, където има възможност. Новите отоплителни тела ще трябва да отговарят на изискванията за еко дизайн и енергийна ефективност, обясни Калчева. Министър Димов подчерта, че финансирането за домакинствата ще е 100% и разходите за подмяната ще са изцяло за сметка на ОПОС.

Бенефициент по процедурата ще е съответната община, като тя ще определи домакинства с необходимост за преминаване към по-екологосъобразен начин на отопление, уточни Валерия Калчева. В момента на критериите за кандидатстване отговарят градовете Монтана, Видин, Смолян, Димитровград, София-град, Бургас и Благоевград. На следващ етап ще могат да се включат и другите общини, които вече ще имат изготвени програми.