Над 10 хил. души се търсят в ИТ сектора у нас

Бизнесът изпитва остра нужда от мениджъри на средно ниво

Над 10 хил. души се търсят в ИТ сектора у нас

Светлозар Петров е управител на компанията за комплексни HR услуги JobTiger и един от създателите на www.jobtiger.bgпървият професионален сайт за търсене и предлагане на работа в България. Economic.bg разговаря с него за тенденциите и кадрите на пазара на труда в България.

- Г-н Петров, кои са най-търсените професии на българския пазар на труда и от какви кадри има нужда бизнесът?

В момента на пазара на труда има глад за квалифицирани специалисти, но трябва да направим разликата между високообразовани и висококвалифицирани. Има специалисти, които са висококвалифицирани, но не са задължително с висше образование. Например, един шлосер или заварчик не са високо образовани, но са им необходими доста години, за да достигнат до определена квалификация. Все пак образованието е предпоставка за по-бързо и по-лесно придобиване на квалификация.

Иначе бизнесът изпитва глад за кадри с добри познания по езици и информационни технологии. Именно тук се търсят най-много хора, но се търсят и специалисти във финансовия сектор, маркетинга и счетоводоството.  По-големите фирми са наясно, че трябва да работят тясно с висшите училища и да наемат стажанти, за да покрият нуждата от работна ръка.

- Какви тенденции се очертават? Посочете едни от най-важните фактори, оказващи влияние на пазара на труда?

Икономиката на България расте със средни за Европа темпове, което се отразява и на разкриването на нови работни места. Част от тях обаче остават незаети, тъй като няма подходящи и подготвени кадри. Вече свикнахме с това, че едновременно имаме безработица под средната за европейските държави и в същото време има много хора без работа. Тези работни места обаче изискват друга квалификация. Затова решението на проблема минава през обучение и преквалификация. То се прави или чрез държавни програми с държавни средства, или от самите фирми, които назначават хора и ги обучават сами.

- Склонни ли са компаниите да наемат млади хора с по-малко опит или предпочитат служители с по-голям стаж?

Когато служителите не са квалифицирани, те нямат и опит и основното условие е те да искат да учат и да се подготвят добре, така че възможно най-бързо да изпълняват своите задължения. Това, разбира се, не се прави от всички фирми, но се прави от все повече компании.

- Споменахте за програми за обучения, с които хората да получат възможност да получат нови знания и квалификация? Можем ли да кажем, че двете издания на програмата „Аз мога повече” постигнаха очаквания ефект.

Според мен тези програми бяха по-скоро ефективни, но все пак всичко зависи от това доколко мотивирани са обучаващи се. И ако той не се възползва от наученото, тогава губят всички - и бизнесът, и държавата. Истината е обаче, че има и много населени места с висока безработица. Там решението на проблема минава през миграцията у нас или в чужбина, където се търсят такива кадри.

- Проучване показва, че най-големи трудности има при намирането на кадри за средния мениджмънт. Какви ще са приоритетите на българските работодатели през 2016 г.?

Средният мениджмънт е много важен за успешното представяне на една компания, а страната ни отдавна има проблем с намирането на подходящи хора за такива позиции. Доскоро по-малките български фирми нямаха мениджмънт на средно ниво и вече усещат нужда от такива. Затова когато говорим за добре обучен среден мениджър, трябва да сме наясно, че той се е обучил в мултинационалните компании. А истината е, че българските фирми трудно биха успели да привлекат такъв служител от чуждестранна компания.

- Проблемът с липсата на кадри в ИТ сектора е най-осезаем. Можете ли да кажете колко души се търсят в тази сфера?

Цифрите са различни – някои говорят за 10 хил., други за 30 хил., но със сигурност става въпрос за над 10 хил. души. Фактът е, че ИТ компаниите нямат проблем с реализирането на своите продукти и услуги, т.е. ако те имат подготвени кадри, то те биха могли да имат повече продажби и съответно да разширят своя бизнес в България.

- Можете ли да кажете колко е средната заплата с този сектор?

Не, всичко зависи от специалността и знанията на всеки работещ. Има специалности, които наистина са много добре платени, тъй като има твърде малко служители с подобни знания и умения. Има пък специалности, при които този тип бизнес не е навлязъл в България, но когато това се случи, заплатите тръгва рязко нагоре.  

- Как оценявате връзката образование-бизнес и какво може да се направи в тази посока?

В последно време се работи доста по взаимодействието между бизнеса и университетите и вече има положителни промени, но нещата стават бавно. Другото са стажантските програми и когато студентите отидат до офиса, разбират как на практика да използват знанията си. Истината е, че няма как един университет да подготви перфектно един студент, който да отговаря на изискванията на всяка една компания.

- Има ли разминаване между очакванията на студентите и реалността при започването на нова работа?

Има хора с дипломи например, в които пише квалификация „мениджър”, но те не могат да заемат такива длъжности, защото нямат трудов и житейски опит. Те може да заемат подобна позиция едва след 5 години. Друго разминаване между очакванията на бизнеса и младите е свързано с размера на заплатите, тъй като в общественото пространство се говори за едни възнаграждения, а реалността се оказва напълно различна. Година по-късно обаче очакванията на младежите се приравняват с пазарните.

- Какво е решението на проблема с високата младежка безработица и на какво се дължи тя?

Младежката безработица е изключително ниска при високообразованите. Тя е висока при хората с ниско образование и тук отново стигаме до проблема с квалификацията. Огромната част от младите безработни всъщност имат завършен четвърти или осми клас. Съществува и друга причина - има градове, в които положението наистина е тежко, заради липсата на работни места.

- Имате ли прогнози как ще се развива бизнесът през следващите години и как ще се отрази това на пазара на труда?

Трудно можем да направим прогнози, но е важно да има стабилно правителство, добра социална политика и сигурност, т.е. да няма терористични актове. Всичко това влияе изключително много на избора на чуждестранните компании да инвестират у нас. В България имаше две - три нестабилни години и това отблъсна инвеститорите, решили да вложат парите си у нас. 

През следващите години може да очакваме развитие на технологичните компании, аутсорсинг и Ар енд Ди центровете, както и на компаниите, занимаващи се с производството на автомобилни части. В последните години България стана притегателен център за такъв тип компаниите в автомобилната индустрия и от 3-4 те вече са 20-30 фирми, като в тях работят над 15 хил. души.

- Имате ли данни колко специалисти от чужбина са се завърнали да работят в България и колко са чужденците, решили да изберат страната ни? Дължи ли се това на приетата от началото на годината „синя карта”?

Много често българите решават да се завърнат у нас не само по икономически или финансови причини, а и заради семейството, приятелите, социалната среда, здравеопазването, сигурността.

В мултинационалните компании вече работят много чужденци. Те са по-скоро висококвалифицирани мениджъри и специалисти. Тепърва предстои да се видят и резултатите от приетата от правителството „синя карта”. Тя обаче едва за 10-20 професии и на практика с нея се намалява наполовина от 6 месеца на 2-3 месеца времето за издаване на документи за започване на работа.

- Очакватe ли, че с настъпването на летния сезон безработицата ще намалее заради сезонната заетост и липсват ли добре подготвени кадри?

През летния сезон традиционно безработицата намалява както заради търсенето на кадри по морските ни курорти, така и заради нуждата от хора в селското стопанство. Положителното е, че в последните години през есента и зимата успяваме да задържим безработицата на същите нива като през летните месеци и на практика тя не се повиши драстично.

Истината е, че всяка година хотелиерите и ресторантьорите изпитват трудности при намирането на добре подготвени кадри. Все повече обаче бизнесът мисли за привличането на кадри от вътрешността на страната или за задържането на вече обучения персонал. 

Коментари: 0