Компании
Над световната икономика се скупчват буреносни облаци
Търговската война на САЩ с партньорите им е само един от назряващите проблеми
~ 3 мин.
Фондовите пазари се движат на високо равнище и световната икономика ги следва. Но за колко дълго още? Има много причини за безпокойство: икономистите предупреждават, че търговските сблъсъци, геополитическите напрежения, повишаващите се цени на петрола и кризите на развиващите се пазари могат да окажат силно негативно влияние на икономическия ръст.
„Глобалната икономика започна годината в сравнително добра форма. За съжаление, прогнозата се заоблачи“, коментира Крис Сциклуна, ръководител на отдела за икономически изследвания в Daiwa Capital Markets. Икономическите рискове са и основната тема за разговори на срещата на върха на Г-7 в Канада. Ето и какви са основните притеснения на експертите:
„Ескалация на митата в световен план би могла да доведе нарастващи търговски загуби, равни на онези по време на световната финансова криза“, предупреди Световната банка в доклад от тази седмица.
Ако политическите лидери спазят своите най-големи търговски заплахи, включително американски мита в размер на 25% срещу вносни стоки от Китай на стойност 100 млрд. долара, банка Barclays изчислява, че общия процент на митата може спре ръста на световната икономика другата година. Световната банка засега прогнозира 3% ръст през 2019 г.
„Със сигурност няма да спрем да чуваме за италианската криза, тъй като новото правителство поставя под въпрос авторитета на Европейския съюз“, коментира Кит Юкес, стратег в Societe Generale.
Икономистите са предпазливи спрямо новото правителство в Рим, което има големи планове как да харчи. Един сблъсък с фискалните правила на ЕС би могъл да възникне по-късно тази година, когато правителството представи бюджета си. Инвеститорите вече настояват за по-високи лихвени проценти, за да отпускат заеми на вече силно задлъжнялата Италия.
Има риск и за еврото. „Ангажираността на новото правителство към еврото е неоспорима“, смята Джак Алън, икономист за региона на Европа в компанията за макроикономически изследвания Capital Economics. Една нова криза в Италия обаче може да се разпространи, намалявайки доверието в бизнеса и забавяйки инвестициите в Еврозоната, където през първото тримесечие на 2018 г. икономическият ръст се забави.
Централните банки на развиващите се пазари също бяха принудени да вдигнат лихвите, за да предотвратят националните валути да потънат прекалено дълбоко. Централната банка в Турция повиши лихвените проценти отново миналата седмица с почти 18%. Лихвите в Аржентина, която в четвъртък договори с Международния валутен фонд (МВФ) 50 млрд. долара спасителен транш, са на ниво 40%.
Икономистите смятат, че Бразилия може да е следващата основна проблемна точка. „В случая на Бразилия, която едва започва да излиза от рецесия, затягането на паричната политика не е много полезно“, коментира Крис Сциклуна от Daiwa Capital Markets.
Вече е и налице и един знак за трагедията: Индия, третият по-големина енергиен консуматор в света, поиска уверение от Саудитска Арабия, която е най-големият износител на нефт в света, че цените ще останат „стабилни и умерени“.
Цените на петрола се понижиха, след като големите производители казаха, че ще обмислят варианта да добиват повече, за да облекчат опасенията за доставките и цените. Американският суров петрол в момента се търгува за около 66 долара на барел.
За някои обаче вредата вече е нанесена: централната банка на Индия повиши лихвените проценти тази седмица, като се аргументира с наскорошен скок в цените на петрола. Какво следва занапред в тази област зависи от това дали Организацията на страните износителки на петрол (OPEC) и Русия се споразумеят да повишат добивните количества. Срещата помежду им ще се проведе във Виена на 22 юни.
„Глобалната икономика започна годината в сравнително добра форма. За съжаление, прогнозата се заоблачи“, коментира Крис Сциклуна, ръководител на отдела за икономически изследвания в Daiwa Capital Markets. Икономическите рискове са и основната тема за разговори на срещата на върха на Г-7 в Канада. Ето и какви са основните притеснения на експертите:
Търговска война
Американският президент Доналд Тръмп наложи високи мита върху вносните към САЩ стоки, сред които са стоманата, алуминия, пералните и соларните панели. Европейският съюз, Канада, Мексико и Китай отвръщат на удара. Експертите коментират, че влиянието на новите мита досега е било ограничено, но болката може да нарасне значително, ако се задълбочи т.нар. „цикъл на отмъщение“ – САЩ налагат санкции, другите страни отговарят, САЩ отговарят на отговора и т.н.„Ескалация на митата в световен план би могла да доведе нарастващи търговски загуби, равни на онези по време на световната финансова криза“, предупреди Световната банка в доклад от тази седмица.
Ако политическите лидери спазят своите най-големи търговски заплахи, включително американски мита в размер на 25% срещу вносни стоки от Китай на стойност 100 млрд. долара, банка Barclays изчислява, че общия процент на митата може спре ръста на световната икономика другата година. Световната банка засега прогнозира 3% ръст през 2019 г.
Бюджетът на Италия
Непосредственият риск от нова криза в Еврозоната засега избледнява, но инвеститорите все още се притесняват за Италия.„Със сигурност няма да спрем да чуваме за италианската криза, тъй като новото правителство поставя под въпрос авторитета на Европейския съюз“, коментира Кит Юкес, стратег в Societe Generale.
Икономистите са предпазливи спрямо новото правителство в Рим, което има големи планове как да харчи. Един сблъсък с фискалните правила на ЕС би могъл да възникне по-късно тази година, когато правителството представи бюджета си. Инвеститорите вече настояват за по-високи лихвени проценти, за да отпускат заеми на вече силно задлъжнялата Италия.
Има риск и за еврото. „Ангажираността на новото правителство към еврото е неоспорима“, смята Джак Алън, икономист за региона на Европа в компанията за макроикономически изследвания Capital Economics. Една нова криза в Италия обаче може да се разпространи, намалявайки доверието в бизнеса и забавяйки инвестициите в Еврозоната, където през първото тримесечие на 2018 г. икономическият ръст се забави.
Застой на развиващите се пазари
Инвеститорите бяха привлечени към САЩ заради покачващите се акции и доходности, както и заради по-силния долар. Това води до отлив на средства от развиващите се пазари, където валутите, сред които аржентинското песо и турската лира, са под голям натиск. Бразилският реал е паднал 19% в сравнение с неотдавнашния си връх през януари. Икономистите очакват тенденцията да продължи, тъй като Федералният резерв на САЩ увеличава лихвените проценти.Централните банки на развиващите се пазари също бяха принудени да вдигнат лихвите, за да предотвратят националните валути да потънат прекалено дълбоко. Централната банка в Турция повиши лихвените проценти отново миналата седмица с почти 18%. Лихвите в Аржентина, която в четвъртък договори с Международния валутен фонд (МВФ) 50 млрд. долара спасителен транш, са на ниво 40%.
Икономистите смятат, че Бразилия може да е следващата основна проблемна точка. „В случая на Бразилия, която едва започва да излиза от рецесия, затягането на паричната политика не е много полезно“, коментира Крис Сциклуна от Daiwa Capital Markets.
Цените на петрола
Цените на петрола миналия месец достигнаха до най-високо си равнище от три години насам, предизвиквайки опасения, че компаниите и клиентите ще трябва да намалят разходите си в други области, за да плащат по-високи разходи за енергия.Вече е и налице и един знак за трагедията: Индия, третият по-големина енергиен консуматор в света, поиска уверение от Саудитска Арабия, която е най-големият износител на нефт в света, че цените ще останат „стабилни и умерени“.
Цените на петрола се понижиха, след като големите производители казаха, че ще обмислят варианта да добиват повече, за да облекчат опасенията за доставките и цените. Американският суров петрол в момента се търгува за около 66 долара на барел.
За някои обаче вредата вече е нанесена: централната банка на Индия повиши лихвените проценти тази седмица, като се аргументира с наскорошен скок в цените на петрола. Какво следва занапред в тази област зависи от това дали Организацията на страните износителки на петрол (OPEC) и Русия се споразумеят да повишат добивните количества. Срещата помежду им ще се проведе във Виена на 22 юни.
