Твърде рано е Турция да надува фанфарите за газа в Черно море

Газовото поле в зона „Туна-1” е открито на морска дълбочина над 2 километра, но самият кладенец е с дълбочина около 4525 метра. Новината за откритието беше приветствана с ентусиазъм от турското ръководство, тъй като това е възможност, която може да намали скъпите сметки за внос на енергия в страната.

Правителство обяви амбициозен план за започване да разработва находището до 2023 г., когато е 100-годишнината от основаването на Турската република. И все пак фанфарите може да са преждевременни поради икономически и геоложки пречки.

Някои експерти твърдят, че има твърде много неизвестни около „Туна-1“ преди да се оправдае вълнението. Според инвестиционните банки основната неяснота около кладенеца е дали този депозит е достатъчен за извършване на скъпи дълбоководни сондажни операции и полагане на тръба.

Тъй като първоначалната еуфория отслабва, е необходим трезв анализ, за ​​да се определи доколко „Туна-1“ може да бъде полезна за турската икономика.

Трудни геоложки характеристики

„Туна-1“ се намира на около 150 километра от западното черноморско крайбрежие на Турция и е в периметъра на морските граници на България и Румъния. Полето се намира на около 100 километра южно от румънския блок Neptun Deep  (84 млрд. куб. м) - предишната най-голяма находка на газ в Черно море, открита преди осем години от Petrom и Exxon. Тази физическа близост показва, че Турция може да се сблъска с трудности, подобни на тези на Neptun по време на разработването на полето.

Изследователят от WoodMackenzie Томас Пърдю подчертава, че Черно море има уникална морфология и суровите му, предизвикателни условия изискват специализиран опит, който в момента не е на разположение на TPAO.

Като се имат предвид такива предизвикателни условия, експертите подчертават, че Турция се нуждае от работа с голяма компания за проучване и производство, за да използва новото находище. Това, което прави полето толкова привлекателно обаче е потенциалът от допълнителни резерви по-дълбоко в кладенеца на „Туна-1“. Турският енергиен министър Фатих Донмез каза, че има още около 1000 метра сондажи, които трябва да бъдат извършени: „Данните от сеизмичните тестове показват още два слоя от подобни резервоарни структури“.

Въпреки това Турция не изглежда много запалена да работи с международни компании по проучванията, поне не по модела за споделяне на производството. Донмез подчерта, че "Турски петрол" (TP) ще извършат самостоятелно всички сондажи, докато сегментът на тръбопроводната връзка към брега може да бъде възложен на подизпълнител международна компания.

Анализаторите от Wood Mackenzie очакват, че Турция ще избере да продължи напред с подводно съоръжение, обвързано с плитка водна платформа. Те твърдят, че утвърденият в Турция сектор на нефтените и газови услуги би помогнал на TPAO и все пак TPAO няма опит с дълбоководни води, което предполага, че международната подкрепа за подводните операции е задължителна.

Благодат за турската икономика

Друг спорен аспект на проучването на „Туна-1“ е празнотата, която ще се появи при вноса на енергия в страната. Турция силно разчита на тръбопроводи за природен газ и LNG, за да отговори на вътрешното търсене. През 2019 г. Турция закупи над 45 млрд. куб. м природен газ на стойност 41 млрд. долара.

Докато Турция все още е далеч от постигането на целта на президента Ердоган да стане нетен износител на енергия, брутният резерв от 320 млрд. куб. м, изчислен „Туна-1“, може да отговори на търсенето на газ от Турция до седем-осем години. Находката би могла да намали значително обема на вноса от Турция.

В момента Турция има четири дългосрочни договора за тръбопроводи „вземи или плати“ с Русия, Азербайджан и Иран. До изтичането на тези договори Турция ще продължи да внася от тези доставчици. Като се има предвид това, Сакаря може да предостави договаряща сила на Турция да предоговори ценообразуването в тези споразумения. С помощта на находището „Сакария“, енергийните експерти твърдят, че Турция може да убеди Русия да индексира настоящите си цени на газ, за ​​да определи цената на природния газ - доказана стратегия на европейските страни.

„Сакария“ също може да допринесе за дългосрочните стремежи на Турция да се превърне в регионален център за природен газ, тъй като вече е домакин на международни газопроводи като Южен газов коридор и „Турски поток“.

Полето „Сакария“ със сигурност ще промени положението на турската енергийна сигурност. Изключително вероятно е с по-нататъшно сондиране запасите му да бъдат увеличени. И все пак Турция трябва да анализира разумно своите възможности за този проект. Понастоящем Турция не се радва на много обещаващо класиране на риска за страната. За да привлече международни специалности в „Сакария“, тя трябва да подобри показателите за резервите и да предложи множество икономически стимули. Само тогава може уверено да приветства променящите играта перспективи на находката на „Сакария.“

Турция е основна дестинация за американския втечнен природен газ (LNG), но промяната може да е над хоризонта. В края на август президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че сондажният кораб FATIH на Турската петролна корпорация (TPAO) е открил 320 млрд. кубически метра запаси от природен газ в Черно море, в западната част на изключителната икономическа зона на Турция.

Газовото поле в зона „Туна-1” е открито на морска дълбочина над 2 километра в кладенец с дълбочина около 4525 метра. Новината за откритието беше приветствана с ентусиазъм от турското ръководство и възможност, която може да намали скъпите сметки за внос на енергия в страната.

Турското правителство обяви амбициозен план за започване на производството от находката до 2023 г. - 100-годишнината от основаването на Турската република. И все пак фанфарите може да са преждевременни поради икономически и геоложки пречки.

Някои експерти твърдят, че има твърде много неизвестни около „Туна-1“, за да оправдаят вълнението. Според инвестиционните банки основната неяснота около кладенеца е дали този депозит е достатъчен за извършване на скъпи дълбоководни сондажни операции и полагане на тръба.

Тъй като първоначалната еуфория отслабва, е необходим трезвен анализ, за ​​да се определи доколко „Туна-1“ може да бъде полезна за турската икономика.

Трудни геоложки характеристики

„Туна-1“ се намира на около 150 километра от западното черноморско крайбрежие на Турция и е в периметъра на морските граници на България и Румъния. Полето се намира на около 100 километра южно от румънския блок Neptun Deep  (84 млрд. Куб. См) - предишната най-голяма находка за газ в Черно море, открита преди осем години от Petrom и Exxon. Тази физическа близост показва, че Турция може да се сблъска с трудности, подобни на тези на Neptun по време на производството на запасите. Изследователят от WoodMackenzie Томас Пърдю подчертава, че Черно море има уникална морфология и суровите му, предизвикателни условия изискват специализиран опит, който в момента не е на разположение на TPAO.

Като се имат предвид такива предизвикателни условия, експертите подчертават, че Турция се нуждае от работа с голяма компания за проучване и производство, за да използва новата находка. Това, което прави полето толкова привлекателно, обаче е потенциалът от допълнителни резерви по-дълбоко в кладенеца на „Туна-1“. Турският енергиен министър Фатих Донмез каза, че има още около 1000 метра сондажи, които трябва да бъдат извършени: „Данните от сеизмичните данни показват още два слоя от подобни резервоарни структури“.

Въпреки това Турция не изглежда много запалена да работи с международни компании по проучванията, поне не по модела за споделяне на производството. Донмез подчерта, че "Турски петрол" (TP) ще извършат самостоятелно всички сондажи , докато сегментът на тръбопроводната връзка към брега може да бъде възложен на подизпълнител международна компания.

Анализаторите от Wood Mackenzie очакват, че Турция ще избере да продължи напред с подводно съоръжение, обвързано с плитка водна платформа. Те твърдят, че утвърденият в Турция сектор за нефтени и газови услуги би помогнал на TPAO и все пак TPAO няма опит с дълбоководни води, което предполага, че международната подкрепа за подводните операции е задължителна.

Благодат за турската икономика

Друг спорен аспект на проучването на „Туна-1“ е празнотата, която ще се появи при вноса на енергия в страната. Турция силно разчита на тръбопроводи за природен газ и LNG, за да отговори на вътрешното търсене. През 2019 г. Турция закупи над 45 млрд. куб. м природен газ на стойност 41 млрд. долара.

Докато Турция все още е далеч от постигането на целта на президента Ердоган да стане нетен износител на енергия, брутният резерв от 320 млрд. куб. м, изчислен „Туна-1“, може да отговори на търсенето на газ от Турция до седем-осем години. Находката би могла да намали значително обема на вноса от Турция.

В момента Турция има четири дългосрочни договора за тръбопроводи „вземи или плати“ с Русия, Азербайджан и Иран. До изтичането на тези договори Турция ще продължи да внася от тези доставчици. Като се има предвид това, Сакаря може да предостави договаряща сила на Турция да предоговори ценообразуването в тези споразумения. С помощта на находището „Сакария“, енергийните експерти твърдят, че Турция може да убеди Русия да индексира настоящите си цени на газ, за ​​да определи цената на природния газ - доказана стратегия на европейските страни.

„Сакария“ също може да допринесе за дългосрочните стремежи на Турция да се превърне в регионален център за природен газ, тъй като вече е домакин на международни газопроводи като Южен газов коридор и „Турски поток“.

Полето „Сакария“ със сигурност ще промени положението на турската енергийна сигурност. Изключително вероятно е с по-нататъшно сондиране запасите му да бъдат увеличени. И все пак Турция трябва да анализира разумно своите възможности за този проект. Понастоящем Турция не се радва на много обещаващо класиране на риска за страната. За да привлече международни специалности в „Сакария“, тя трябва да подобри показателите за резервите и да предложи множество икономически стимули. Само тогава може уверено да приветства променящите играта перспективи на находката на „Сакария.“