Най-големият производител на захар в света ограничава износа
С увеличаването на инфлацията и притеснението за доставките нараства и продоволственият протекционизъм по света

© ECONOMIC.BG / Twenty20
Индия реши да ограничи продажбата на захар на международните пазари, предават световните медии. Това се случва дни след като страната забрани износа на пшеница. Правителството заяви, че ще ограничи експорта на захар до 10 милиона тона за пазарния сезон, който продължава до септември, за да поддържа цените под контрол. Освен това продавачите трябва да получат „специфично разрешение“ от властите за всеки износ на захар между 1 юни и 31 октомври.
Страната е най-големият производител на захар в света и вторият по големина износител след Бразилия.
Правителството на премиера Нарендра Моди заяви, че трябва да предприеме действия за поддържане на запасите от захар след „безпрецедентния ръст на износа“ миналата година и през настоящия сезон.
Ходът за ограничаване на износа идва в момент, когато годишната инфлация в третата по големина икономика в Азия достигна 7.8% през април, най-високото ниво от близо осем години. Той се разглежда и като още един знак за нарастващия продоволствен протекционизъм по света. Големите производители ограничават експорта на селскостопански продукти, увеличавайки шока в предлагането, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна през февруари.
На дневен ред вече излезе проблемът с пшеницата. Украйна и Русия заедно представляват около 30% от целия ѝ износ.
През текущата пазарна година, която продължава от октомври 2021 г. до септември 2022 г., индийските захарни заводи досега са сключили договори за износ на около 9 милиона тона. През предходния 12-месечен период страната е изпратила 7 милиона тона подсладител в чужбина, което е най-голямото количество през последните години, сочат правителствени данни.
Фючърсите на бяла захар се търгуваха с 1% по-високо при 556.50 долара за метричен тон в сряда в Лондон. Те са нагоре с 13% от началото на януари и с около 26% в сравнение със същия период на миналата година.
Нахлуването на Русия в Украйна допринесе за исторически шок на пазарите на суровини, който ще запази високи световните цени до края на 2024 г., заяви Световната банка миналия месец. Очаква се цените на храните да скочат с 22.9% тази година, в резултат на 40-процентното покачване на цените на пшеницата, прогнозират още експертите на финансовата институция.
По-рано тази седмица Малайзия реши да ограничи износа на пилешко месо към съседите си, заявявайки, че „приоритетът на правителството са нашите собствени граждани“. А само дни по-рано Индия забрани износа на пшеница, тъй като животозастрашаващите горещи вълни спират производството и тласкат местните цени към рекордно високи нива. Страната е вторият по големина производител на пшеница в света след Китай, но не е основен износител на тази стока.
Говорейки на Световния икономически форум в Давос във вторник, министърът на търговията на Индия Пиюш Гоял каза, че „нашите регулации за износ не трябва да засягат глобалните пазари“, цитиран от CNN.
Продължаваме да позволяваме износ към уязвими страни и съседи.“
Въпреки тези уверения ограниченията на Индия подчертават нестабилността на глобалната ситуация с храните. международните купувачи се надяваха, че доставките на индийска пшеница ще помогнат за запълване на празнината, създадена от войната в Европа, която засегна жизненоважните доставки на селскостопански продукти.
Въпреки това миналата седмица имаше някои добри новини. Индонезия заяви, че ще премахне забраната за износ на палмово масло, въведена през април. Страната от Югоизточна Азия е водещият производител в света на продукта, който се използва широко за готвене и в много хранителни продукти.