НАТО и ЕС трябва да работят рамо до рамо срещу киберзаплахите

Киберпространството не спира да се разраства и в лицето на НАТО и Европейския съюз (ЕС) виждаме заинтересовани страни за сигурността ни. Опасностите от дигитални атаки могат да нанесат удар върху икономическата, политическата и военната сигурност. Международните организации нямат друг избор освен да приемат случващото се и да запретнат ръкави за работа. Това коментира по време на конференцията за киберсигурност Sofia CyberSec 2020 Бруно Лете, сътрудник от германския фонд „Маршал“.

НАТО и ЕС задълбочиха значително усилията си в сферата на киберсигурността, осъзнавайки истинските размери на заплахата. Делегираните отговорности на националните държави по отношение на киберзащитата се увеличиха и двете международни обединения постигат напредък.

Отговорността за случващото се в дигиталното пространство трябва да е споделена, защото всяка институция е уязвима. Това е и причината за подобрението във взаимодействието между НАТО и ЕС в сферата на киберзащитата“, коментира Бруно Лете.

Опасностите в дигитална среда не са нещо ново. Повратният момент, който отвори очите на обществото, дойде през 2007, когато Естония стана жертва на серия от кибератаки. Това накара НАТО още на следващата година да създаде първите текстове за хибридни войни. ЕС идентифицира назряващия проблем през 2013 г., включвайки го в програмите си.

През 2016 година тези две организации създадоха рамка, в която да работят координирано, като обменят информация, организират общи обучения и поемат отговорност да се борят за сигурността в дигиталното пространство.

Виждаме много позитивна картина, казвайки какво се случва на теория, но има и предизвикателства, които саботират процеса“, сподели Лете.

На този етап двете организации няма как започнат да работят като една. На институционално ниво не могат да споделят цялата информация, с която разполагат, най-малкото защото в тях членуват различни страни и се прилагат различни политики. Дори каналите за обмен на важни данни в това направление също са малко и са строго конфиденциални. В случай на проникване в база данни на някоя национална институция отстраняването на проблема пада на плещите на страната, на чиято територия се е осъществила атаката. Причината за това е, че по-голямата отговорност за създаването на киберрешения се делегира на националните държави, но за съжаление понякога те не са готови за това.

За да се гарантира сигурност на гражданите на Алианса и ЕС, е необходимо държавите да споделят информация една с друга. Това ще направи екосистемата сензитивна и желаният резултат ще бъде постигнат“, коментира представителя на фонд „Маршал“.

Не е ясно какво ще е сътрудничеството между НАТО и ЕС в сектора на киберсигурността в бъдеще. Трябва да се мисли за обединени усилия за координация на проектите, създаване на стратегии, споделяне на данни и да се работи задружно по осъществени атаки. Ако се създаде устойчиво споразумение за сътрудничество в справянето със заплахите на бъдещето, международните организации ще могат да се адаптират много по-бързо към днешната дигитална ера и да отговорят на предизвикателствата, които тя крие.