„Не бива да се делим“: Единственият път към успех на зеления преход

Всички институции, местната власт в лицето на общините и централната власт в лицето на правителството да впрегнат заедно усилията си за осъществяването на бърза декарбонизация. Около това се обединиха лекторите в първия панел на Националната конференция „След утрешния ден: Политики за растеж“, организирана Economic.bg и Kmeta.bg.

„Синергия“ и „обединение“ изпъкнаха сред ключовите думи по време на дискусията. 

Намаляване на различията

Регионалният министър Гроздан Караджов и председателят на Националното сдружение на общините в България Даниел Панов се обединиха около пътя към намаляване на различията между регионите в България, каквато е и целта на кохезионната политика.

Именно по тази линия Караджов обяви, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството отваря възможност за кандидатстване от страна на общините за ремонт на четвъртокласната пътна мрежа с бюджет от общо 250 млн. лв. Също толкова са предназначени за общините за ВиК модернизация. Въпросният фонд, от който могат да кандидатстват общините, се обсъжда от няколко месеца, а Караджов посочи, че вече е получил одобрение и от министерството на финансите. Така се дава зелена светлина за кандидатстване по проектите, което се случва през МРРБ и ще трае две седмици. От началото на юни пък ще започне и изплащане на част от средствата – първоначално по проекти, които имат реална готовност да стартират веднага.

Панов обърна внимание, че подаването на ръка на местната власт от страна на държавата за четвъртокласната пътна мрежа има голямо значение.

Средствата за въпросните ремонти са от държавния бюджет, но Караджов обърна внимание и на редица други възможности за финансиране на общините по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, оперативните програми и различни европейски фондове.

Той посочи, че към момента санирането на многофамилните сгради генерира най-голям интерес от страна на българските граждани.

По думите на Панов българските общини години наред оцеляват и съществуват благодарение на европейски средства, а за малките населени места това е шанс да подобряват качеството на живот.

Все повече хора от градовете се местят към малките населени места. Не бива да се делим на изпълнителна и местна власт“, коментира Панов.

Той обърна внимание на факта, че общините действително имат нужда от много законодатели промени.

Според изнесените от него данни през изминалия програмен период българските общини са сключили над 7000 договора на обща стойност 18 млрд. лв.

Кризата като възможност

Според евродепутата Искра Михайлова кризи като настоящата война в Украйна и ефектите от нея дават решения и показват, че кохезионната политика е достатъчно гъвкава и помага за разрешаването на определени проблеми.

„Бих предложила на НСОРБ бързо да направи анализ какво от Плана за възстановяване ще се случи и ще бъде инвестирано в общините, за да дадат разумно мнение какво отсъства и трябва да бъде включено в оперативните програми.“

Както Михайлова, така и вицепрезидентът на Европейската инвестиционната банка Лиляна Павлова бяха категорични, че България би трябвало да се възползва и от заемния ресурс, до който има достъп по линия на Плана за възстановяване. Според тях правителството може и да се е „стреснало“ от ресурса, който стои пред България, но това е „голяма възможност“.

Статистиката на Европейската комисия показва, че много малък брой страни са поискали и заемната част от Плана, като сред тях са Гърция, Румъния, Малта и още три други държави, които вицепрезидентът на ЕИБ даде за пример. В едногодишен срок България също има възможност да поиска въпросния финансов ресурс.

Гърция взе 5 млрд. евро заеми при изключително изгодни условия и делегира на банката (бел. р. - ЕИБ) да създадат финансов инструмент за допълнителни нужди. Румъния също. Това все пак не е затворена врата за България, но ми се струва, че Европа се променя в своето финансиране“, коментира Павлова.

Тя обясни, че ЕИБ е готова да помогне на общините да подготвят добри проекти, с които да кандидатстват по програмите от Плана, както и да създадат екип, с който да подкрепят този проект,

защото често в целия процес реализацията ни куца и затова искаме да акцентираме на тази консултантска дейност“, посочи Павлова.

Вицепрезидентът на ЕИБ допълни, че банката има инхаус консултанти във всички сектори в икономическите и инженерните науки. Освен това Павлова наблегна на нуждата от създаването на национален фонд за декарбонизация, в който да бъдат покривани всички дейности за енергийната ефективност.

Трябва да обединим усилия, не да се делим на инститтуции, на държавни, местни власти“, призова още тя.