„Стил на живот“: Узря ли пазарът за здравни застраховки в България?

Здравното застраховане в България набира скорост в последните години, като все повече хора сключват такива полици превантивно до степен, в която това вече е „стил на живот“.

Според експерти, с които Economic.bg разговаря, пазарът за здравни застраховки „узря“, затвърждавайки позицията на този тип полици като най-предпочитана социална придобивка за работниците.

Здравната застраховка вече не е лукс или екстра – тя е част от планираната лична и семейна защита“, каза Ивана Димова, изпълнителен директор на „Уника България“, в коментар за Economic.bg.

Димова, която е и председател на Комисията по здравно застраховане към браншовата Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), цитира данни на Комисията за финансов надзор (КФН), че пазарът на доброволно здравно осигуряване в България бележи стабилен ръст между 15 и 20% годишно през последните години.

Като основна причина за това тя изтъкна „повишеното здравно съзнание след кризата с COVID-19“ и желанието на хората да имат контрол върху достъпа си до медицинска помощ.

Пазарът на здравните застраховки узря – познава се смисълът, начините на ползване, че и вече начините на заобикаляне на правилата. Ако преди се застраховаха малко членове на семейства, сега наблюдаваме сериозен растеж в тези групи“, каза и Ирина Пейчева, директор „Здравно застраховане“ в „Дженерали“.

По думите на Пейчева застрахователното покритие и улесненията, които тези полици дават, са ги превърнали в „необходимост и стил на живот“.

Много красноречив е фактът, че от години това е най-предпочитаната социална придобивка, която в някои брашове се и подразбира“, добави експертът.

Ефектът на времето и пандемията

Пейчева от „Дженерали“ обясни, че въвеждането на здравното застраховане в България е започнало с концепцията за обособяване на втори здравноосигурителен стълб, подобно на пенсионната ни система. Тогава са били създадени здравноосигурителните дружества и е обособен финансов продукт, но през 2014 г. концепцията се изменила и дейността на тези дружества преминала „в руслото на застрахователната дейност“.

Вече 11 години говорим за здравно застраховане, но то се различава от останалите видове застраховки като специфични рискове, щетимост, допълнителни услуги, еднакво пакетно предлагане, организация на администрирането, ползването и въобще цялостно клиентско изживяване“, каза експертът.

Димова даде друга гледна точка, а именно промяната в нагласите към този тип защита от рискове. Докато в миналото на здравните полици се е гледало често като на излишен разход за нещо, което не е сигурно, че ще се случи, днес ситуацията вече е друга.

От години здравното застраховане в България беше в периферията на обществения интерес. Говореше се за него най-вече в корпоративен контекст – като част от социалния пакет на някои работодатели. Но пандемията от COVID-19 преобърна представите ни за достъп до здравна грижа“, каза изпълнителният директор на „Уника“.

Директорът в „Дженерали“ потвърди, че пандемията е оказала влияние върху пазара, но не толкова върху самата застраховка като покритие, колкото върху начина на ползване. „Вече се говори за последиците от мутациите на коронавируса върху различните органи и системи на тялото. Въведе се и нещо много важно като по-масова услуга – дистанционните прегледи и телемедицината като понятие и практика. В момента тече законовото регламентиране на тази дейност, но без съмнение това е част от бъдещето на здравните услуги”, добави Пейчева.

Преди пандемията застраховка се търсеше предимно след вече възникнал здравословен проблем. Днес все повече българи подхождат превантивно – търсят пакети с покритие за профилактични прегледи, лабораторни изследвания, специализирани консултации, а не чакат симптомите да ги заведат в кабинета“, добави и Димова.

Разривът между поколенията

По думите на председателя на Здравната комисия в АБЗ промяната в нагласите е особена видима при младежите, като например поколението Z, което тя определи като „активно и дигитално“.

За поколението Z здравето е инвестиция, не последваща реакция при проблем. И това вече започва да променя самия облик на здравните продукти“, смята Димова.

Пейчева също потвърди за разлика в ценностната система. „По-старото поколение има тенденция към отлагане, а понякога и неглижиране на по-леките оплаквания, което води до по-сериозни последици и разходи за лечение“, заяви експертът.

България е в догонваща позиция

Оказва се, че в редица европейски страни допълнителното здравно застраховане е норма в трудовите договори. Това включва Германия, Франция и Нидерландия, където този тип застраховане е „дълбоко вкоренено в системата“.

То масово се ползва, субсидира се от работодатели и често е част от културното отношение към грижата за здравето. В сравнение със Западна Европа, България тепърва догонва“, каза Димова.

Тя обаче е оптимист на фона на „нарастващото търсене, дигиталните иновации и ясно изразеното желание на хората да имат алтернатива на претоварената публична система“. В същото време в някои сектори – като IT, финанси и фармация – здравната полица е „норма, а не бонус“, като се предлагат освен стандартни пакети, вече и индивидуализирани – с включена психологическа подкрепа, ваучери за спорт, онлайн консултации, дори покритие в чужбина.

Дигитално настояще

И двамата експерти наблюдават промени в сектора и предлагането, като една от най-големите е пълната дигитализация на процеса – от подписването на документите до ползването на услугите по полицата.

Все повече застрахователни компании предлагат и електронни здравни карти, достъпни през телефон, телемедицина (консултация с лекар през видеоразговор) и автоматично записване на прегледи чрез мобилни приложения.

Следващата стъпка е интеграция с електронното здравно досие и платформите на НЗОК“, смята Димова.

„След пандемията започнаха много да се ценят дигиталните решения и канали за комуникация със застрахователя, цени се самообслужването и най-вече – започна да се появява дълго търсеният ефект на управление на собственото здраве“, добави Пейчева.

Тя изреди още дистанционните прегледи, самообслужването при ползването на мобилните приложения, както и  навлизането на проблематиката на стреса и психичното здраве като новости в сферата.

Кои са хаштаговете в здравното застраховане за 2025 г.?

Според директора в „Дженерали“ медицинската инфлация, електронното здравно досие и консултациите при психолог са трите актуални въпроса, които стоят пред бранша тази година.

Въпросът с електронното здравно досие е важен заради съхранението и достъпа на медицинска информация“, каза Пейчева.

По думите ѝ темата е актуална по линия на електронното здравно досие на Националната здравноинформационна система. „Наистина е важно да се използват всички събрани данни в името на по-добрата диагностика и лечение, но също е важна и ролята на прозрачността по отношение ефективността на процесите и стопирането на отрицателните прояви при финансирането на здравето. Сътрудничеството на държавата със застрахователите, предлагащи медицинска застраховка, би донесло много ползи и улеснения за всички“, смята експертът. 

Според Димова пък пандемията е спомогнала българинът да преоткрие здравното застраховане не просто като услуга, а като инструмент за свобода и контрол.