Нефтът ще поевтинее още, рекордно ниските цени обаче са далеч

„Петролът се срина”. „Петролът с най-големия си спад от 1991 г. насам”. Заглавия от този род бяха масови в българските и световните медии в понеделник. Тогава, в рамките на часове, двата основни борсови сорта - Брент и WTI, поевтиняха с над 30%. И наистина, подобен спад в рамките на една сесия е невиждан от близо 30 години, но историята помни много по-ниски цени на нефта спрямо сегашните, а и много по-големи потъвания, но в рамките на месеци, разбира се.

Към 16.00 ч. софийско време във вторник фючърсите на северноморския еталон Брент се търгуваха за 34.36 долара/барел, а на лекия западнотексаски (WTI) – 31.13 долара/барел. Вярно е, че те са много по-ниски спрямо три седмици по-рано, когато, например, на 17 февруари цената на WTI беше 53.38 долара/барел, или спрямо 13 януари, когато фючърсите на WTI бяха 58.54 долара/барел. А ако си спомним края на миналата година – то цената на WTI на 30 декември 2019 г. беше дори още по-висока – 63.05 долара/барел. Така че реално „сривът” е 2.03 пъти. Наистина – солидно.

Само че ако се върнем още малко назад през годините и стигнем до страшната за най-големия бизнес в света – петролния, 1998 г., днешното ниво на цените ще ни се стори съвсем нормално. A ако сегашното поевтиняване го наричаме „срив”, то тогава петролните цени просто се забиха в Марианската падина.

За да не се връщам толкова назад във времето и да ровя прашлясалите вестници, за да търся конкретни дати, ще се позова само на данните от доклада на авторитетния Oxford Institute for Energy за 1998 г. Според тях експортните цени на арабския лек суров петрол през 1998 г. са 9.50 долара/барел за САЩ, 9.40 долара – за Европа и 9.85 долара/барел – за Далечния Изток. Цените на тежкия арабски нефт са още по-ниски: 6.95 долара за САЩ, 7.30 – за Европа и 8.10 – за Азия. Или – над три пъти под сегашния високо обявен и широко коментиран „срив”.

Но защо да се връщаме 22 години назад, като можем да погледнем цените само преди 4-5 години. Фактите сочат, че цената на WTI на 18 януари 2016 г. е била 29.56 долара/барел.

Реално, ако наистина говорим за драстичен спад на цените на нефта, то най-големия „срив” в историята се е случил само за година и два месеца: на 7 юли 2008 г. цената на WTI беше най-висока в цялата петролна история – 141.37 долара/барел, а до 2 септември 2009 г. се срина до 33.98 долара/барел. Това е 4.16 пъти по-ниска цена – един истински шокиращ срив само за 14 месеца.

Всъщност, оказва се, че след Втората световна война реалната цена на нефта е била най-ниска именно през посочената по-горе 1998 г. Това сочи таблицата за историческите цени на петрола от 1946 до 2020 г. на американския сайт InflationData.com. Средногодишната цена на „черното злато” през тази наистина жестока за петролния бизнес година е била 11.91 долара/барел, но приравнена чрез коефициента на инфлацията спрямо цените за януари 2020 г. – реалната цена на нефта тогава е била 18.86 долара/барел.

За сравнение, през първата година на тази историческа статистика – 1946 г., средногодишната цена на барел петрол е била 1.63 долара, но преизчислена с инфлацията – 21.20 долара/барел. За 2008 г., когато беше постигната най-високата цена в цялата му история, преизчислено с инфлационния индекс за януари 2020 г. цената на петрола е 109.25 долара/за барел.

В този смисъл се оказва, че най-скъпо за нефт и горива са плащали хората през 1980 г. – тогава барел е струвал 37.42 долара, което преизчислено с инфлационния индекс се равнява на 117.30 долара/барел през януари 2020 г.

Като се има предвид, че на последната среща на ОПЕК+ преди дни не беше договорено нито ново свиване на добивите, нито дори продължаване на досегашното споразумение, то след 1-ви април очаквам нов спад на цените на черното злато – може би до 24-25 долара/барел, а инцидентно – дори и до 20 долара/барел. Под 20 долара петролните цени никога повече няма да паднат, тъй като това ще прави търсенето и проучването на нови находища невъзможно.