„Неизбежност“ в епохата на AI: Или най-важната битка, която ни предстои

Години наред „шок“ и „ужас“ тресяха българските медии, хората се хващаха на гръмки заглавия, но губеха доверието си в традиционните източници на информация. Междувременно социалните мрежи дадоха широка трибуна на всеки желаещ да се изявява, оказвайки се обаче благодатна почва за разпространение на пропаганда и дезинформация. Така възходът на изкуствения интелект ни завари във време, когато битката е най-вече за истината, данните и информацията са най-ценният ресурс, а всичко в крайна сметка опира до естествения интелект.

Огромна част от проблема с разпространението на дезинформация е технологичен и е следствие от социалните медии, които всички ползваме“, отбелязва д-р Никола Тулечки, основател на „Данни за добро“ и експерт по данни в Ontotext, по време на събитието „Read Twice: Имунизирай се срещу фалшивите новини“.

Семинарът се организира от сдружение „Евро Адванс“. Съфинансиран е от Европейския съюз като част от проекта Read Twice и се реализира в партньорство с IAB България и Столична община. 

Никола Тулечки подчертава всеизвестната вече способност на комуникационните технологии и в частност на социалните мрежи да поляризират обществата. Някога те се появиха с обещанието да събират хората, но опитът показва обратното. В стремежа си да задържат по-дълго и да монетизират вниманието на потребителите алгоритмично те усилиха екстремното и емоционално натоварено съдържание. И така оформиха отчетливи „информационни балони“ и „ехо стаи“.

Получи се така, че независимо че хората може да споделят едно общо физическо пространство – да живеят в един град или дори в една стая – те се оказаха разделени от информационното съдържанието, което консумират и което участва в създаването на мирогледа им.

Това е прецедент. Никога досега не се е случвало в историята на човечеството да има споделена физическа и несподелена информационна среда.“

Никола Тулечки обяснява, че „разделянето на балони води до свръх радикализация, свръх политизация на теми и на практика създава тази полюсност, която после прелива на политическата сцена“. И добавя, че с времето много хора се научиха как да използват алгоритмите на социалните платформи в своя полза, да ги „хакват“, така че да прокарват желаното от тях съдържание до повече хора.

Влизат в един нечист танц с алгоритъма и използват човешките слабости, за да прекарат тяхното съдържание. Например, използват много емоционално съдържание, създават силни емоции на отвращение, на страх, на носталгия и чрез тях прокарват пропаганда.“

Анализите на „Данни за добро“ недвусмислено илюстрират координирания поток на информация в няколко на пръв поглед коренно различни Facebook групи. Първоначално привлекли хиляди потребители според техните интереси – било то свързани с религия, патриотизъм или просто вдъхновяващи цитати – впоследствие в тях се наблюдава целенасочено споделяне, например, на политическа или друг тип пропагандна информация.

Възходът на изкуствения интелект

Сега всичко това се усилва още повече от станалите масово достъпни инструменти с изкуствен интелект. За броени минути и срещу само няколко долара днес всеки може да създаде напълно фалшиво видео с когото си пожела за главен герой – било то политик или приятел, с когото просто иска да си направи шега. Достатъчно е да разполага с необходимия брой негови кадри и запис на гласа му. Другото ще свърши алгоритъмът. А той е все по-кадърен в умението да създава реалистично изглеждащи и звучащи образи, благодарение на това, че всъщност ги изгражда от нулата, звук по звук, пиксел по пиксел.

Според Доброслав Димитров от БАСКОМ изкуственият интелект е „множител на нашите възможности“, възходът му е неизбежен, а всяка новина покрай влиянието на социалните мрежи е „вчерашна“.

Разговорът за изкуствения интелект не е дали е добре, дали е зле, дали трябва или не, това няма никакво значение само по себе си. Думичката е „неизбежност“.

Могат ли регулациите да помогнат за контрола върху AI?

В момента в Брюксел усилено се работи по Регламента за AI, така че всички неща и процедури по него да бъдат финализирани преди европейските избори. Мнозина възлагат на него големи надежди, изтъквайки, че за първи път политиците се активизират на толкова ранен етап от пазарния възход на една технология (б.р. – регулаторни инициативи текат на глобално и междудържавно ниво, включително с участието на най-могъщите играчи в сектора – САЩ и Китай).

Никола Тулечки е оптимист и вижда в AI акта и в този за цифровите услуги надежда, доколкото те са знак за осъзнаване на проблемите. Според Доброслав Димитров обаче регулацията специално върху изкуствения интелект „няма да свърши кой знае каква работа“.

Той сравнява обхвата на технологията с този на електричеството: „Това как е повлиял на нашата цивилизация не подлежи на анализ, защото не можем да обхванем всички възможни начини, по които ни засяга.“

Друг пример е автомобилът, на който хората са отредили централно място в своята цивилизация – изградили са градовете си с фокус върху придвижването на колите, извън тях са построили за тях пътища, намерили са как да извличат петрол и т.н.

Изкуственият интелект е от такъв порядък. И затова ни е толкова трудно да обхванем какво точно се случва“, смята Доброслав Димитров.

И добавя в контекста на дезинформацията и deep fake съдържанието, че: „Когато имаш 8 млрд. души на планетата, които за 2 долара и 20 минути могат да си направят такова нещо (б.р. – deepfake), това прави проблема от съвсем друг порядък – нито може да бъде регулиран, нито може да бъде спрян. Може да регулираме как е качено видеото и как е минало от тази група в онази група, но когато имаш 8 млрд. души с техните си вярвания, в крайна сметка те са си в правото да правят глупости. Това е част от свободата и не подлежи на контрол.“

Това превръща всеки един от нас изключително мощна машина за каквото се сетите – за дезинформация, информация… Всичко.“

Медиите и хората

Според Димитров „deepfake всъщност ще направи огромна услуга на журналистическата професия, която беше почти умряла“. Години наред професионалистите изглеждаха ненужни, докато всеки с телефон в ръка се превърна в репортер. От хора с будна гражданска позиция до платени проводници на чужди интереси – всеки, яхнал услужливата вълна на алгоритмите, можеше (и все още може) да се сдобие с нечувана допреди 10 – 15 години популярност. И да използва тази трибуна, включително за да разпространява дезинформация.

Единственото решение на това са верифицираните медии, които стават все по-важни. Ако досега за тях бе важно да са първи и затова да правят „кликбейт“ заглавия, заредени с „шок“ и „ужас“, то вече – във време, когато данните и достоверната информация стават най-ценният ресурс – този подход се изчерпва.

„ЕС не иска да е цензор, последна инстанция, която да казва кой лъже и кой не, кой трябва да бъде свален от ефир или да му бъдат свалени онлайн акаунтите. Не, това никога няма да стане. Трябва да свикнем да живеем с лъжата около нас – защото това е естествен процес в една демокрация“, коментира Никола Миладинов, съветник „Преса и Медии“ към българското представителство на ЕК.

Това може да е адски неморално, но не е незаконно. И е част от демокрацията.“

Затова, обяснява Миладинов, ролята на европейските регулации е да показват на хората как да се предпазват.

Да създадем правила, които да са равни за всички и да накараме платформите, които играят на тази сцена, да ги спазват – да няма нечестни алгоритми, нечестни реклами, които да спонсорират определено съдържание, да няма таргетиране по лични данни на потребителите.“

Според него „противоотровата са силните и професионални медии“.

Статистиката обаче не е в полза на родните такива, които имат много работа за вършене, преди отново да спечелят доверието на хората. Според данни на Евробарометър под 33% от българите вярват, че медиите предоставят безпристрастно информация, при средното 43% за ЕС.