„Неизгодни реформи“: България ще предоговаря целите за въглищните централи
Жечо Станков косвено обвини коалиционните си партньори от БСП и ИТН за „драматичната“ ситуация с Плана за възстановяване и бъркането "дълбоко в джоба на българския гражданин"
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Александра Сотирова-Делчева 
Министерството на енергетиката е направило детайлен анализ на Плана за възстановяване и устойчивост и по думите на ресорния министър Жечо Станков „ситуацията е не просто много тревожна, меко казано критична, даже драматична“. Тази "драматична" ситуация, описана от властта, ще се използва от нея, за да се предоговарят реформиране в ПВУ.
Според него видът, в който Планът е подаден от правителството на Кирил Петков, в което участваха сегашните коалиционни партньори на ГЕРБ – БСП и ИТН – е неизпълним заради заради заложените реформи. Министър на енергетиката тогава беше Александър Николов от квотата на ИТН.
Той стигна и по-далеч, като каза, че те застрашават енергийната сигурност и противоречат на националния интерес.
Неизгодните реформи водят до това, че ще бъде бръкнато дълбоко в джоба на българския гражданин, ако те не бъдат внимателно преформатирани и предоговорени“.
Припомняме, че ГЕРБ бяха коалиционни партньори на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" по време на редовното правителство "Денков – Габриел".
Сега става ясно, че България ще предоговоря с ЕК са отделянето на ЕСО и "Булгартрансгаз" от БЕХ, което е ключова реформа по второто плащане.
Според Станков, ако промяната, за която настояват от години от Европейската комисия, се случи, това ще доведе до предсрочно изискване на облигационните заеми на стойност 1.2 млрд. евро, а инвеститорите ще намалят доверието си към енергийния сектор на България.
На второ място, енергийният министър посочи „извънредно поетия ангажимент от правителството „Петков“ за 40% намаляване на емисиите във въглищните централи“. По думите му няма такъв ангажимент в нито един регламент или директива и той „изкуствено поет за всяка една централа“.
Разбирайте дори една централа да затвори, то другите продължават да имат същия ангажимент да намалят емисиите с 40%“.
Третата реформа, която Станков иска да предоговаря е приемането на Пътна карта за климатична неутралност – друга бариера, която стоеше пред второто плащане за България.
Тя по същество не приема допълнителен ангажимент пред Брюксел, но за сметка на това създава политическо напрежение и неразбиране в обществото, както и липса на обществена подкрепа“, смята ресорният министър.
Припомняме, че крайният срок за изпълнение на всички проекти и реформи по Плана за възстановяване е август 2026 г. Тоест остава съвсем малко време за предоговаряне и изпълнение.
