5 неща, които трябва да спрете да правите в интернет

Интернет не е това, което беше преди. Привидно небрежното сърфиране в мрежата е съпроводено от куп задкулисни процеси, целящи печалба на гърба на потребителите. Всяка дигитална компания е в онлайн пространството, за да събира лични данни и да търгува с тях, а най-яркият пример за това е Facebook. 

Можем ли и как да се опазим – това е въпрос, който все повече хора си задават. Ето няколко неща, според Digital Trends, които човек трябва да спре да прави онлайн, ако държи на сигурността си:

Опции за незабавно влизане чрез Facebook или Google ще намерите на повечето страници, изискващи създаване на профил от страна на потребителя. За мнозина това е лесното решение, тъй като то не изисква създаване на нов акаунт и запаметяване на поредната парола.

Истината е, че съгласите ли се да изберете вход в системата по този начин, доброволно предоставяте информация на тези корпорации за всяка своя дейност конкретния сайт или мобилно приложение, които на практика не са техни. Така например, ако се регистрирате в е-магазин за детски дрехи чрез Facebook бутона, социалната мрежа ще разбере, че се интересувате от това (че може би очаквате дете) и ще започне да ви показва реклами на такава тематика.  

С течение на времето компанията създава за вас дигитален профил. Освен интересите ви, те узнават и по-специфични неща като рождени дни, кои са вашите приятели и колеги, какво работите, къде пътувате и пр. Можем само да гадаем как след години всичко това би се използвало неправомерно. 

Повечето браузъри питат дали човек не иска да си запази паролата, така че да не му се налага да си я припомня и въвежда отново и отново. Никога не натискайте „Да“, съветват от изданието и обясняват, че проблемът е в не достатъчното ниво на сигурност, което може да даде лесен достъп до паролата ви на други хора. Най-честият съвет към потребителите е да прибягнат до специалните автоматични мениджъри на пароли.

Повечето хора превъртат списъка и бързо се съгласяват с всичко, за да стигнат възможно най-бързо до вълнуваща част – същинската услуга на сайта. Това обаче може да е наистина пагубно за вашите лични данни и да доведе до сериозни последици.

Да, общите условия са дълги и често трудно смилаеми за човек, който не е адвокат. Има обаче някои знаци, които можете да търсите, за да разберете поне с какво се съгласявате. Думи като „информация“ и „данни“ са такива жокери. Обръщайте им внимание навреме. 

Когато зареждате някой уебсайт, вероятно сте забелязали, че браузърът автоматично добавя няколко допълнителни символа преди URL адреса. Един от тях е „HTTP“, интернет протокол, който определя как уебсайтът структурира и предава данни.

HTTPS е протокол, обозначаващ по-високата сигурност на комуникацията в мрежата. Той удостоверява както сайта, така и сървъра, на който е качен. За разлика от него HTTP не е криптиран и отваря възможности за атаки от типа „човек по средата“ – подслушване, чрез което се улавя комуникацията. Така хакерите може да се сдобият с ценна информация, както и да подправят страниците, допълвайки ги с малуер и реклами. 

Със сигурност сте забелязали, че при първо посещение на някой сайт, бивате приканени да позволите събирането на „cookies” (бисквитки). Това са онези малки частици информация, които компаниите съхраняват в браузъра ви, така че впоследствие да узнават кога сърфиращият сте точно вие. Бисквитките се родиха като изящен инструмент за таргетиране на реклами, но днес експерти посочват, че те почти нямат криптиране и лесно може да се окажат в грешни ръце. 

Проблемът е, че много сайтове не функционират правилно, ако човек напълно деактивира бисквитките.