Несигурността води до замръзване на инвестициите
Моментът е изключително подходящ за решителни стъпки към присъединяването ни в еврозоната
Георги Симеонов, председател на Комитет „Данъци и право“ към УС на КРИБ, в „Бизнес компас 2025“ на сп. „Икономика“:

© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
Задава се трудна 2025-а за бизнеса, за работещите и за икономиката като цяло. Годината ще е предизвикателна за страните от ЕС, но и за държавите в региона.
Очакванията ми са при добър икономически сценарий ръстът на българската икономика да е в порядъка на 1,8-2%. Няколко фактора водят към това – налице е забавяне на икономиката, продиктувано от политическата неяснота и несигурност, която пречи да се предприемат важни структурни мерки. Този постоянен цикъл на предизборни кампании и нови избори води до допълнително раздуване на разходите. Липсват обаче устойчиви мерки, които да компенсират повишаващите се разходи. В цяла Европа се наблюдава затягане на фискалните режими, опити за намаляване на дефицита, докато ние все още се движим в обратната плоскост да увеличаваме разходите при неясни приходи. Това създава риск от задълбочаване на дефицита, което ще се отрази на потенциалното ни присъединяване към еврозоната в рамките на 2025-2026 г. и на дългосрочните цели, които държавата си е набелязала. Виждаме, че
Германия и Франция изпитват сериозни затруднения
Германия очаква за 2025 г. ръст на БВП от 0,4%. Там има освобождаване на служители и затваряне на заводи, което вече се наблюдава и у нас. През 2024-а в България спряха предприятия, не изключвам тенденцията да продължи през тази година, поради което и други да ги последват. Германия и ЕС като цяло е основен наш контрагент в износа, тя е в рецесия. Това ще повлияе и на нашия експорт.
В региона се наблюдава хроничен дефицит на електроенергия. Нуждите се покачват, необходими са повече енергийни мощности. Дефицитът води до повишаване на цените, което означава, че ни очакват по-високи цени на тока. Това от своя страна ще окаже
влияние на износа
като потенциален двигател на растежа на българската икономика, конкурентоспособността на експортно ориентираните компании ще намалее. Това ще се отрази и на инвестициите – очаква се чуждестранните инвестиции да са около нулата заради цялата неяснота и несигурност.
Постоянно се говори за покачване на минималната работна заплата, но и на максималния осигурителен доход, правят се допълнителни социални харчове – въпреки икономическата ситуация, в която се намираме. Освен това не знаем какво ще се случи с новото управление на САЩ,
каква политика ще поведе Доналд Тръмп
и правителството му, като заплаха звучат неговите намеренията за повишаване на митата. Дори самото споменаване на това води до допълнителна несигурност. То влияе на веригите от доставки, на цените на суровините, което пък допълнително оказва натиск върху възможностите да произвеждаме и да изнасяме. Липсата на инвестиции води до липса на откриване на нови работни места. Не виждаме сектори, които да компенсират тъй създалата се ситуация. Разчитаме на европейските програми и на Плана за възстановяване и устойчивост, но и тук има много неизвестни и забавяне, което допълнително може да ни поведе към рецесия и затваряне на предприятия. Може да се стигне и до преосмисляне на модела на данъчната ни система, срещу което КРИБ твърдо се противопоставя. Трябва да положим усилия да запазим данъчната система с плосък данък, това е модерна система, която работи добре при ниски разходи за администриране на данъците. В КРИБ не смятаме, че повишаването на данъците прави държавите по-богати.
Бюджета може да сравним с басейн.
За да има „пълен басейн“
трябва: 1. Да има някаква предвидимост на данъци и осигуровки, да има яснота, че ще се запази моделът на данъчната система. 2. Трябва да се знае какво ще стане с цените на електроенергията и компенсациите, които държавата плаща на бизнеса. Ако войната продължава и недостигът на електроенергия е голям, цените ще растат. 3. Важно е да се улесни правенето на бизнес, да има стимули за инвестиции. Не само външните инвеститори, но и бизнесът в България в тази ситуация на непредвидимост е в неяснота какво да очаква, за да планира каквито и да било инвестиции. Това ще намери израз в замръзване на инвестиционната активност.
В тази несигурност и нестабилност не е време да се правят резки движения и предлагането на екзотични идеи като повишаване на данъка върху добив на подземни богатства може да има негативен ефект върху цели региони в страната, в които добивните предприятия работят. В тези райони хората имат по-добър стандарт благодарение точно на големите добивни компании.
Опасни са популистките ходове
в подобни моменти на политическа нестабилност и глобална несигурност. Опасението ми е, че в посоката в която вървим, разговорът за данъците ще стане неизбежен, когато се зададе краят на 2025-а. МВФ и Европейската комисия оказват натиск да повишаваме данъчните ставки и да променим модела, но това според нас не е правилно. Добре е да се осъзнае, че в България няма да станем по-богати, като повишим данъците и покачим социалните разходи. Харчовете от бюджета е добре да се насочват не само за социални плащания, но и за инвестиции, които водят до растеж на икономиката и до създаване на допълнителна стойност.
За 2025-а ни трябва известно отрезвяване. Реалността налага разумно стабилизиране на фискалната система. През цялата година трябва да се правят анализи и да се води диалог с всички заинтересовани страни, а не като дойде време за бюджета за следващата година, да се разиграва шоков сценарий, в който някой да е силно засегнат от определени мерки, предложени в последния момент. Нужна е предвидимост, важно е
да се чува думата на бизнеса
който произвежда благата.
В последните месеци, като че ли се загърбва темата за присъединяването на България към еврозоната. Настоящият момент е изключително подходящ за решителни стъпки в тази посока. Годишната инфлация към края на месец ноември, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени е 2.0%, което е заявка за преодоляване и на последния критерий пред присъединяването към еврозоната – този за ценовата стабилност. Българските власти следва в кратки срокове да поискат извънредни доклади за конвергенция от Европейската комисия и Европейската централна банка.
Оптимистичният сценарий за 2025-а е да има спокойна и поносима среда за работа и нормализиране на отношенията. Светът има нужда войните да спрат и фокусът да е в градене и правене на бизнес.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.