Невидимият помощник на Тръмп в изборите

Светът тръпне да разбере кой ще е новият президент на най-голямата икономика

Невидимият помощник на Тръмп в изборите

Снимка: Pixabay

Енея Георгиева Автор: Енея Георгиева

До президентските избори в Съединените щати остава само една седмица и светът е притихнал, за да чуе в коя посока ще поеме най-голямата икономика. Историята показва, че когато залогът на геополитическата сцена е толкова голям, киберпространството се оживлява, превръщайки се в основен инструмент за управление на събитията. 

Политическият елит все по-често разчита на високите технологии за постигането на лични и национални интереси. Търсещите власт са усвоили умението бързо да внедряват иновациите и благодарение на тях да нанасят стратегически удари върху неприятелите си. Всичко това прави новото поколение войни далеч по-непредсказуеми от чисто физическия им еквивалент. Декорът не е милитаристичен, но се забелязва и с просто око, че дигитализацията е превърнала киберпространтвото в новото военно поле в политическата игра. То взима жертви в ключови моменти, вселява страх, променя убеждения и изправя един срещу друг държавни лидери. Хибридните войни са станали обичайно явление, като доказателство за тяхната роля е оживлението във виртуалното пространство преди избори.

Глобализацията направи националните държави зависими от решенията, които се взимат дори на другия край на света, а когато най-голямата икономика се готви да избере държавен глава на 3-ти ноември, всички гледат към Америка със затаен дъх. Дотогава остава точно една седмица и социалните медии преливат от съдържание по темата. Превръщането им в значим канал за комуникация както за политиците, така и за потребителите личи от стриктните мерки, които платформи като Facebook и Twitter предприемат в опит да ограничат манипулацията на избирателите. Ефектът им обаче остава под въпрос. 

Междувременно сегашният президент Доналд Тръмп, който е кандидат за втори мандат, не крие притесненията си от потенциални манипулации на вота. Наскоро Microsoft ги нажежи допълнително, като алармира, че руски, китайски и ирански хакери отново са се опитали да компрометират вота в САЩ. Горчивият опит от предишната кампания нажежава обстановката и принуждава държавния апарат да работи на предела на силите си, за да се опълчи на онези, които имат интерес да саботират изборите. 

Историята има лошия навик да се повтаря

В политическото минало на САЩ използването на виртуалното пространство за достигане до електората и засилване на позициите на кандидат-президентите не е нова практика. Начало ѝ бе дадено без користни мисли, а развитието на технологиите позволи да се включат още повече инструменти, с помощта на които да се постигне желаният резултат.

„Преди 12 години бившият президент Барак Обама успя да спечели гласоподавателите, като първи приложи стратегия за включване на интернет пространството в кампанията си. Действията му бяха добронамерени и имаше пълна прозрачност. По този начин той прокара основите на един изцяло нов метод на създаване на връзка с избирателите“, коментира пред Economic.bg Елена Поптодорова, бивш посланик на България във Вашингтон.

Това се случи в едно друго време – тогава тази технология беше миролюбива и в полза на потребителите. Гледахме на нея като на нова възможност и се радвахме, че злонамерените лица в мрежите бяха далеч по-малко“, добави българският дипломат.

През 2008 г. едва 10% от населението на САЩ е използвало социалните мрежи и въпреки това ефектът от кампанията е впечатляващ. Днес хората са още по-свързани в интернет, като по данни на Statista през миналата година делът на американците, ползващи тези платформи, вече е 79%. 

Процент от населението на САЩ, което използва социални мрежи в периода 2008-2019 г.

Междувременно технологиите с изкуствен интелект еволюираха и в резултат на това проявата дори на минимален интерес по темата гарантира на потребителя, че алгоритмите ще му предлагат още и още подобно съдържание. Основен проблеми на този модел обаче е дали предлаганата допълнителна информация е подбрана единствено на база предишни търсения, или пък е плод на желанието да бъдем манипулирани. 

Влиянието на платформите се увеличи неимоверно много в процеса на дигитализация, благодарение на това, че те са един от най-бързите и гъвкави начини за разпространение на съдържание. Показателно за това е, че днес дори традиционните медии ги използват като източник на информация. За политическите лидери пък се превърнаха в предпочитана трибуна, от която лесно да пращат посланията си към обществото. 

Малцина си дават сметка до какво би довело хакването на личния профил на политическа фигура. Тръмп е пример за силно ангажиращ аудиторията си потребител. Секунди след публикуването на дадено съдържание привържениците на държавния глава започват пламенно да я споделят, защитават и хвалят, приемайки я за чиста монета само защото е в официалния профил на президента. Едва ли при появата на всеки нов пост първата мисъл на потребителите е дали авторът е автентичният, въпреки че примерите за кражба на профили са все повече. Докато хакването бъде установено обаче, фалшивата информация ще е достигнала милиони хора и най-вероятно ще е внушила послание в съзнанията им. С всеки изминал ден изкушението да бъдем на крачка пред опонентите си става все по-непреодолимо, особено предвид това, че инструментите за това са на една ръка разстояние. 

Изборите за президент на САЩ през 2016 г. бяха белязани от гръмка фишинг атака. Според анализаторите това е наклонило везните в нова посока, променяйки нагласите на гласоподавателите. Електронната поща на Джон Подеста, ръководител на кампанията на Хилъри Клинтън, беше хакнат и от него изтече информация за кандидата за президент на Демократическата партия. Тогава бившият специален прокурор на САЩ Робърт Мълър обвини държавни руски структури за вмешателство в изборите.

Според експертите причините за тази намеса се крият в нагласите на претендентите за държавен глава. Така те избират по-удобния за тях лидер – този, който би създал хаос на местно ниво и същевременно ще подържа добрия тон извън страната. Ако Клинтън беше спечелила изборите, шансовете за влошаване на отношенията с Русия щяха да са значителни. Светът стана свидетел на многократни действия от страна на Тръмп, които целяха поддържането на добрия тон с колегата му Владимир Путин, като една от най-ярките бе обезсилването на наложените от Обама санкциите срещу Москва. 

Слабите звена в изборния ден

Системата за гласуване в САЩ ще премине поредния тест за издръжливост в идните дни. През последните 4 години федерациите работеха по въвеждането на различни защити, за да гарантират сигурността на вота. Всяка система обаче има своите слаби места и американската не прави изключение.

Сегашният президент е ангажирал отговарящите за сигурността национални органи да следят изкъсо процеса, защото се опасява, че вотът ще бъде манипулиран. Притесненията му изглеждат оправдани предвид напредъка в областта на технологиите и факта, че те се превърнаха в неизменна част от ежедневието на потребителите. На фона на тези нови реалности шансовете на 3-ти ноември да видим злонамерени пробиви в държавни бази данни са доста големи, алармират анализаторите. 

„Атаките срещу избирателите стават по-скоро на ниво човек и възприятие, отколкото чисто технологично. В периода преди изборите американските граждани могат да станат жертва в киберпространството, попадайки на заблуждаваща информация, предоставяща специфични послания“, коментира пред Economic.bg Божидар Божанов, основател и главен изпълнителен директор на LogSentinel.

Зависи от целта и коя организация иска да извърши пробива, но подготовката за саботиране на изборите в САЩ през киберпространството най-вероятно е започнала. Осъществяването на подобно престъпление би отнело около седмица“, коментира Божанов.

За да се гарантира, че подобни опити ще бъдат осуетени от страна на държавата, е необходимо технологиите да са издържани и на високо ниво. За съжаление, машините за гласуване будят недоверие сред обществото заради липсата на доказателства за точността им. „Фактът, че доставчиците им са единствените гарантиращи за тяхната сигурност, е достатъчен, за да се постави под въпрос цялата технология“, сподели Божанов.

Друг проблем е, че има избиратели, които не получават възможност да упражнят правото си на глас заради разминавания в системите. В България списъците на хората с право на глас се изваждат от национална база данни население. В страните, в които не се съхранява такава информация, регистрациите се правят преди вота. Всеки американски щат си има собствени избирателни списъци, а опитите за тяхното хакване не са единични.

„В деня на изборите има случаи на хора, които са изтрити от базата данни или не могат да гласуват, защото има променена цифра в номера на шофьорската им книжка. Това създава напрежение и пречки пред определени гласоподаватели“, коментира изпълнителният директор на LogSentinel.

От друга страна, ако тези хора все пак са допуснати да гласуват, но това се случи онлайн, рисковете се увеличават. Цифровизирането на избирателната система, особено пък на американската, изостря апетита на злонамерените играчи. Пред хакерите се откриват нови възможности – да монетизират уменията си, изпълнявайки чужди поръчки, или просто да демонстрират на какво са способни. 

Интересът от тяхна страна не означава автоматично пробив на всяка система, но според анализаторите дигиталната модернизация определено ще ѝ навлече висок трафик и много опити за проникване.

Нищо ново на международната сцена

Недостатъчната защита и неразвитите умения за идентифициране на злонамерени атаки отварят широко вратите пред хакерите. Те използват доказани през годините методи и досега тази стратегия не им е изневерила. Прави впечатление, че дори географската ширина не представлява пречка за фишинга.

Например през 2017 г. предизборният щаб на сегашния президент на Франция Еманюел Макрон беше обект на злонамерено проникване в системата. В доклад на разследващите органи по киберсигурност пише, че руска хакерска група е използвала фишинг, за да открадне конфиденциална информация за кандидат-президента и членове на неговия щаб.

Имейлът е сърцето на достъпа. Обикновено хакерите използват готови инструменти за фишинг атаки, за да пробият инфраструктурата чрез него“, коментира Божинов.

Злонамерените прониквания започват като инфекция, която тръгва от електронната пощенска кутия и зависи от защитата на самата екосистема докъде ще стигне вирусът, става ясно от думите му. Тази техника позволява събирането на пароли и дори може да инсталира зловреден софтуер на компютъра на жертвата, а от своя страна, той да осигури достъп на нарушителите до мрежите, които искат да достигнат.

Главните действащи лица неведнъж са показвали, че няма имунизирани и всяка една държава може да бъде следващата жертва. Миналата година България се оказа под прицела им, като изтекоха данни от Национална агенция за приходите, а преди това имаше поредица от нарушения по време на заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност. Историята помни пробив и в изборната система през 2015 г. 

Няма единодушно мнение за това каква е причината зад осъществяването на кибератаки, а мащабите и силата, която крие желаната информация, допълнително усложняват идентифицирането на подбудите. Сред възможните такива са вселяване на смут сред обществото, печалба чрез извличане на данни, източване на кредитни карти или престъпления срещу личността, като изнудването например.

Политическият елит разполага с ресурсите да подбере най-подходящата технология за осъществяване на желаната цел и да се измъкне ненаказано от международни органи на реда. Днешните битки се водят задкулисно и въпреки че светът не си е купувал билет за нито едно от тези представления, е принуден да наблюдава всяко действие на геополитическата сцена от първия ред. Актьорите се сменят, идват нови, понякога публиката сама избира кой да излезе от светлината на прожекторите, но спектакълът си остава един и същ – борба за надмощие. Никой не се ангажира с точна прогноза за сигурността по време на избори, но експертите признават, че облачното пространство се разширява, а ние ставаме все по-уязвими, превръщайки се в косвени жертви на нечии амбиции за власт.

Коментари: 0