„Нямаме време“: Защо успехът на IT сектора вече не е достатъчен

Българският технологичен сектор успя да се превърне в една от най-развитите части на икономиката до голяма степен без активната подкрепа на държавата. Компаниите се ориентираха към международните пазари, изградиха собствени академии, инвестираха в кадри и постепенно създадоха екосистема, способна да конкурира значително по-големи икономики. Но този модел вече започва да достига границите си.

Това бе една от основните линии в дискусията Shared vision for Digital Bulgaria по време на конференцията SEE FORWARD SUMMIT 2026, на която Economic.bg е медиен партньор. Панелът събра представители на държавата, технологичния бизнес и международни компании около въпроса как България може да превърне дигитализацията в реална икономическа стойност.

Посланието от бизнеса бе сравнително ясно: глобалната технологична промяна вече се случва с такава скорост, че България няма лукса да продължава да планира реформи с хоризонт от години.

Нямаме време“, бе едно от най-категоричните предупреждения, дошло от председателя на БРАИТ, Илия Кръстев. 

Причината, обясни той, е, че изкуственият интелект, роботизацията и новият инвестиционен цикъл около технологиите пренареждат конкурентоспособността на цели икономики значително по-бързо, отколкото работят традиционните държавни механизми.

Но ако досега частният сектор е успявал частично да компенсира дефицитите на държавата, това вече не е достатъчно.

Не съм сигурен дори, че можем да наваксаме, ако започнем днес“, предупреди Кръстев.

Сектор, който порасна сам

България действително има технологичен сектор, който в последните две десетилетия успя да се позиционира на международната карта. Компаниите разполагат с кадри, работят за глобални клиенти и постепенно преминават от модел, базиран основно на броя на служителите, към такъв, при който значение имат производителността и създадената стойност.

„През последните 20 години създадохме страхотно развитие и резултати в нашата индустрия. България вече е на глобалната карта“, посочи Йордан Гинев, председател на AIBEST. По думите му, страната има „страхотни таланти“ и добра свързаност, а това е основата, върху която секторът трябва да продължи да се развива.

Самото измерване на растежа обаче се променя.

Вече не броим хората. Става дума за ефективност и за стойността, която създаваме за клиентите“, каза той, отбелязвайки, че дори когато увеличението на заетите вече не е двуцифрено, секторът продължава да расте по други показатели.

Ако първата фаза от развитието на сектора можеше да се случи преимуществено чрез предприемачи, чуждестранни инвеститори и работа за външни пазари, следващата изисква много по-голям ресурс – от образование и инфраструктура до инвестиции и дигитализация на самата държава.

Според Илия Кръстев, тезата, че България е успешна просто защото тук са събрани много способни хора, не е достатъчна.

Имаме страхотен талант, но всяка държава има страхотен талант. Да се придържаме към тезата, че сме изключителни, не е реалистично.“

Технологичната екосистема е изградена от компании и хора, които години наред активно са привличали инвеститори и са работили за международни клиенти, при сравнително ограничена намеса на държавата. Този модел обаче трудно може да бъде мащабиран още дълго.

Причината е проста – бизнесът може да организира академии, обучения и собствени програми за развитие на кадри, но не може да замени цялата образователна система. Може да привлича отделни инвестиции, но не може сам да изгради национална стратегия за капиталови вложения. И може да създава продукти за глобалния пазар, но трудно може да компенсира неефективността на публичната инфраструктура.

Държавата признава „хаоса“

Досегашният модел на дигитализация е бил фрагментиран, призна ресорният министър Иван Василев. 

Това, което видях през май, беше хаос – хаотични дигитални услуги, хаотична дигитална инфраструктура, хаотични отговорности“, заяви той.

Според него, именно в подобна среда „само няколко компании са имали възможност да получават достъп до публичните средства“, което той определи като един от ключовите проблеми.

Новата заявка е правилата да бъдат по-ясни, прозрачни и отворени, а повече технологични компании да получат възможност да участват в изграждането на публични услуги и инфраструктура. „Аз съм голям привърженик на конкуренцията, защото когато един пазар е толкова конкурентен, колкото може да бъде, тогава получаваме най-ефективното разходване на ограничените публични ресурси“, каза министър Василев.

По думите му, досега българското правителство не е било отворено към всички тези иновативни технологични компании.

Моята работа е да отворя това за всички – да участват активно в изграждането на дигиталните услуги и инфраструктура по прозрачен начин“, заяви той.

Сега обаче ситуацията се променя.

Проблемът не е само в обществените поръчки, а и в начина, по който отделните министерства, агенции и фондове работят като самостоятелни системи, често без достатъчна координация. Министър Василев призна и проблема с институционалните „силози“.

През последните 20 – 30 години всеки е завладял нещо като публичен ресурс [...] и го развива като своя собственост. Но то не е. То е обща собственост“, каза той. Амбицията му е публичните разходи постепенно да бъдат интегрирани в Sigma: „Това са парите на всички нас и трябва да знаем как правителството ги харчи.“

Според Томас Цимер, ръководител за Източна Европа в DXC Technology, техническата интеграция на данните е постижима, но пречка остават законодателството и логиката „това са моите данни“. Именно така сходни системи се изграждат по няколко пъти, без да работят като едно цяло.

Надпреварата вече е между държави

AI, автоматизацията и роботизацията променят не само технологичния сектор, а структурата на икономиката. Това прави все по-трудно отделните компании да компенсират липсата на национална политика. Очакванията са, че роботиката ще навлезе първо в държавите с най-високи заплати, просто защото възвръщаемостта е очевидна, което прави прогнозата за България далеч по-песимистична. 

Затова и няколко международно успешни технологични компании не са достатъчни. Следващата фаза изисква мащаб – инвестиции, образование, капитал, инфраструктура и работеща администрация.

Правителството поставя цел до 2030 г. България да стане едно от най-добрите места в Европа за стартиране и разрастване на бизнес с висока добавена стойност и създаде Стратегически съвет за иновации и технологично развитие, който да координира политиките между отделните министерства.

Според Илия Кръстев, проблемът е, че държавата продължава да мисли в твърде дълги хоризонти, докато технологичната среда се променя много по-бързо. Затова вместо да отлага решения за 2028 – 2029 г. или да разчита на десетгодишни стратегии, България трябва да изгради система, която може постоянно да се адаптира към промяната. По думите му, това изисква промяна не само в политиките, а и в културата на работа на държавата, бизнеса и обществото.

Никой не знае как ще изглежда 2029 г. Въпросът е да изградим система, която се адаптира към промяната“, каза Кръстев.

Технологичният сектор вече показа, че може да расте при сравнително ограничено участие на държавата. Следващият етап обаче изисква тя да стане част от процеса – и въпросът е дали ще успее да го направи достатъчно бързо.