Нобелът за физика е за революция в климатичните изследвания

Тази година лауреатите са трима, като си поделят наградата в определено съотношение

Нобелът за физика е за революция в климатичните изследвания

Снимка: Нобеловия комитет

552 ~ 2 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Кралската шведска академия на науките тази година присъди Нобелова награда за физика на трима учени, като те си поделиха тежестта на отличието. Половината от наградата е за Джорджо Паризи от Римският университет „Сапиенца“, Италия, „за откриване на взаимодействието на безредие и колебания във физическите системи от атомни до планетарни мащаби“.

По една четвърт от наградата се пада за Клаус Хаселман от Института по метеорология на Макс Планк в Хамбург, Германия, и Сюкуро Манабе от Принстънския университет в САЩ „за физическо моделиране на климата на Земята, количествено определяне на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне“.

Манабе и Хаселман полагат основите на човешкото познание за климата на Земята и как хората влияят върху него. Джорджо Паризи е възнаграден за революционния си принос в теорията на хаотичните материали и случайните процеси.

Сложните системи се характеризират със случайност и неуреденост и са трудни за разбиране. Тази година наградата признава нови методи за тяхното описание и прогнозиране на тяхното дългосрочно поведение.

Една сложна система от жизненоважно значение за човечеството е климатът на Земята. Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата водят до повишаване на температурите на повърхността на Земята. През 60-те години той ръководи разработването на физически модели на климата на Земята и е първият човек, изследвал взаимодействието между радиационния баланс и вертикалния транспорт на въздушните маси. Неговата работа поставя основите за разработването на съвременни климатични модели.

Около десет години по-късно Клаус Хаселман създава модел, който свързва времето и климата, като по този начин отговаря на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че времето е променливо и хаотично. Той също така разработи методи за идентифициране на специфични сигнали и следи, които както природните явления, така и човешките дейности оставят по климата. Неговите методи са използвани, за да докажат, че повишената температура в атмосферата се дължи на човешките емисии на въглероден диоксид.

Около 1980 г. Джорджо Паризи открива скрити шарки в хаотичните сложни материали. Неговите открития са сред най-важните приноси към теорията за сложните системи. Те дават възможност да се разберат и опишат много различни и очевидно напълно случайни материали и явления – не само във физиката, но и в други, много различни области, като математика, биология, неврология и машинно обучение.

„Откритията, признати тази година, показват, че нашите познания за климата се основават на солидна научна основа, основана на строг анализ на наблюденията. Тазгодишните лауреати допринесоха за това да придобием по-задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физически системи“, казва Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.

Подкрепи Economic.bg