Новият европейски пенсионен продукт ще е по-изгоден от съществуващите

Проф. Желязкова, Вие ще изнесете доклад на предстоящата двудневна конференция, която ВУЗФ и VUZFL Lab организират по темите около въвеждането на Общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване (PEPP). Има ли потенциал и доколко този пенсионен продукт ще надгради сега съществуващия модел в България?

- Да, PEPP ще надгради съществуващия модел в България. Това е продукт, спестяването по който се регулира от европейски регламент и европейско законодателство. Регламентът бе приет през месец юли 2019 г. и влезе в сила през месец август 2020 г. Сега се работи върху второто ниво на законодателство, което се очаква да бъде прието от ЕК до края на 2020 г. или началото на 2021 г. След това предстои законодателните органи на държавите членки да направят необходимите промени в местното законодателство. През втората половина на 2021 г. може да очакваме първите PEPP-ове на пазара. А дотогава имаме много важна задача - да изградим ефективни решения за предизвикателствата, които различните страни могат да срещнат при въвеждането му. Това ще е и задачата ни на конференцията на 29 и 30 октомври.

Положителното е, че на спестителите се предлага продукт, който е по-изгоден за тях от вече съществуващите. Tози общоевропейски продукт е с по-ниски разходи, повече сигурност и с всички предпоставки за реализиране на добра доходност за спестителите.

В България ние имаме спестяване в Доброволен пенсионен фонд и в застраховки "Живот", но новият PEPP се различава от тях и на практика представлява нова възможност за клиентите.

Целта на общоевропейския продукт е да натрупа дълготрайни активи в размер на 700 млрд. евро до 2030 г., които да бъдат инвестирани в икономиките на държавите членки на ЕС. Според Вас това наистина ли е постижима цел?

- Тази цел е постижима, защото ЕК поставя развитието на пазарите на лично спестяване като важен приоритет в развитието на икономиката в ЕС. PEPP е част от плана за развитие на капиталовите пазари в ЕС (Capital Markets Union). Продуктът е инициатива на ЕК, в която съвпадат интересите на спестителите, финансовите институции – доставчици и институциите на ЕС.

Изключително много работа бе свършена от европейските институции – Европейската Комисия и ЕИОПА (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване). Повече от 8 години те работят върху създаването на рамка на продукт, който да е едновременно атрактивен за спестителите и финансово-обоснован за финансовите институции.

Много важен елемент е, че разработената рамка за PEPP позволява предлагането, закупуването и последващото обслужване да става електронно. Дигиталният вариант на предлагане ще направи по-достъпен продуктът до повече на брой на спестители, както и до по-млади потенциални клиенти.

Едно от най-големите предимства на проекта е неговата мобилност, защото спестителите могат да отидат да работят в друга страна от ЕС и да продължат да заделят пари в същия продукт.

Как ще се отрази това на националните пенсионни фондове, които по своята същност са силно консервативни? Възможно ли е в битката за пазарен дял по-малките играчи да изчезнат от пазара, погълнати от по-големите?

- Новият продукт ще засили конкуренцията. Това е полезно за всички участници на пазара. Вероятно ще се отрази върху съществуващите играчи. Те от своя страна имат възможност да навлязат и на този пазар. Един от положителните моменти е, че чрез инициативата за PEPP се повишава информираността на потенциалните клиенти. Продуктът е разработен за всички подоходни групи от населението на ЕС. За всички, защото финансовите институции ще могат да предлагат освен базовия PEPP (The Basic PEPP) и до пет други видове. Разликите между отделните продукти ще бъдат в характеристиките - наличие на допълнителни гаранции, цена, рисков профил, целеви инвестиционни резултати и др.

Има ли страни членки на ЕС, за които новата реформа ще е по-скоро спънка пред пенсионната им система, защото вече имат добре работещи фондове?

- Няма такава опасност. PEPP е в допълнение на съществуващите спестовни схеми. Преценка на съответните финансови институции е дали да навлязат и на този пазар. Общоевропейските продукти ще могат да се предлагат от животозастрахователи, някои пенсионни институции, дружества за управление на активи и банки. Те ще се одобряват от местните надзорни органи, но ще съществува и централен регистър на всички PEPP-ове в ЕИОПА. Именно този орган ще контролира дали инструментите отговарят на стандартите, заложени в европейското законодателство.

ЕС преминава през труден период заради съчетанието от здравна и икономическа криза. Може ли Съюзът да се фокусира достатъчно в проекта за лично пенсионно осигуряване, за да изгради цялостната му концепция и междувременно да работи по проблемите на останалите фронтове?

- Да, ЕК балансира добре измежду отделните приоритети. Както споменах, ЕК поставя развитието на пазарите на лично спестяване като важен приоритет в развитието на икономиката в ЕС. Общоевропейският продукт е част от плана за развитие на капиталовите пазари в ЕС. Също така се свързва и с друг от приоритетите на ЕС – "зелената" икономика. В Регламента за PEPP е отделено специално място за прилагането и оповестяването на приложение в продукта на ESG факторите.

Мислят ли европейците за финансовата си стабилност след пенсионирането или отбягват темата в продължение на години? Каква е ситуацията конкретно за България?

- В ЕС има страни с много добри практики в развитието на пенсионните си системи и такива, които все още изостават. По различни класации най-напред като развитие са пенсионните системи на Нидерландия и Дания. Положителни примери за продукти за лично пенсионно спестяване има в Германия, Испания, Австрия, Белгия и Дания. България е по-скоро към групата на страните със слабо развита пенсионна система. В тази група са още Румъния и прибалтийските републики. Ние имаме едно от най-ниските коефициенти на заместване на дохода с пенсия – в момента е 41%, което ще намалее до 35% към 2070 г. Според експертите оптималното заместване на дохода е около 80%. Т.е. ние трябва сами да решим как да си подсигурим останалите 45% - чрез спестяване в пенсионен фонд, чрез застраховки „Живот“, чрез инвестиция в договорни фондове, чрез вложение в недвижим имот, чрез преки инвестиции в акции или облигации или чрез натрупване в банков депозит.

На основа на данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за пенсионните фондове и застраховките "Живот" може да се направи извод, че не повече от 200 000 българи активно спестяват за пенсия. Работещите са около 3.2 млн. души. Потенциалът на пазара за лично пенсионно спестяване се оценява на 1 млн. души, т.е. чрез PEPP има потенциал пазарът в България да нарасне повече от четири пъти.

В момента темата с частната партида в България отново е на дневен ред. Заради срива на пазарите през пролетта доходността е отрицателна и това кара мнозина да прехвърлят партидите си от универсалните пенсионни фондове в НОИ, страхувайки се, че накрая двете пенсии ще са по-малко от една. Оправдани ли са тези опасения?

- Не са оправдани. Нормално е да има период на отрицателна доходност. Важно е за средносрочни и дългосрочни периоди от време фондовете да постигат добра доходност. За последните 20 години фондовете постигат доходност, която превишава инфлацията. Трябва да имате предвид, че през този период от време имаше две значими финансови кризи (сегашната и тази от 2007-2008 г.) и още две по-малки (през 2000 г. и 2011 г.). Сравняването на двете пенсии – от НОИ и от частните фондове, е некоректно. Това е така, защото те функционират на различен принцип.

Какво бихте посъветвали българите в това отношение? И, всъщност, има ли универсален съвет за всички?

- Строго индивидуално е при сегашното законодателство кой от двата варианта е по-изгоден. В допълнение, очаквам законодателството да се промени, защото там има намаляване на публичната пенсия с неоправдано висок процент. Този процент не отговаря на реалността. Хората трябва да са спокойни, защото те могат да упражнят правото си на прехвърляне на парите си от Универсалните пенсионни фондове в много дълъг период от време - до пет години преди пенсионирането си.

В пенсионната система има място за пенсията от публичната система и място за пенсията от УнПФ. Двете имат предимства и недостатъци, които взаимно се допълват. Регулаторът и надзорът трябва да продължат да насърчават доброто корпоративно управление на пенсионните фондове и да оповестяват добри примери и практики.

Форумът „PEPP – Регламент и технически стандарти за пазарна реализация“ ще се проведе под патронажа на Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Участие в него  ще вземат народни представители от 44-то Народно събрание, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, водещи експерти от Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Pensions Europe, Insurance Europe, EFAMA, управляващи дружества, финансисти, икономисти, експерти и учени от цяла Европа. Повече информация за събитието можете да видите ТУК.