„Новото нормално“: Или кои са най-(не)стабилните правителства в Европа

Унгария, където от 2010 г. насам без прекъсване е на власт прартията ФИДЕС на Виктор Орбан, е най-стабилното правителство в Европейския съюз, показва нов анализ, публикуван в петък и цитиран от Euractiv. България се нарежда на другия край в класирането – сред най-нестабилните във въпросния „EU instability index“ на консултантската компания Pantarhei.

Базираната във Виена организация определя като най-стабилни след Унгария страните Кипър, Литва, Люксембург и Германия. Заедно с България, на отсрещния край са Испания и Италия, като и в трите страни през последните години се наблюдава комбинация от слаби коалиции и редовни промени в правителството.

Индексът се базира на това колко партии участват в съответното правителство и колко промени в администрацията са настъпили през последните два парламентарни мандата.

Политическото господство на Орбан в Унгария доведе до това, че партията му спечели решително мнозинство – като две трети от парламента на последните четири поредни общи избори утвърдиха наложения от него модел на нелиберална демокрация.

Миналата седмица обаче Европейският парламент одобри резолюция, в която се твърди, че Унгария се е превърнала в „хибриден режим на избирателна автокрация“ и вече не може да се счита за пълна демокрация.

Анализът на Pantarhei предполага, че правителствата в целия блок изпитват затруднения да оцелеят за цял един мандат. „Това доведе до привидно постоянно състояние на движение, като партиите почти непрекъснато са в изборен режим. А това ограничава способността им да дават отговори на значими и наболели политически въпроси“, се посочва в доклада.

В него се посочва промените в правителството по време на последните два парламента в 21 от 27-те държави членки на ЕС. Изтъкват се четирите правителства в България, шестте в Австрия и Италия и седемте в Румъния.

Нарастващите нива на политическа нестабилност в Блока доведоха до възход на националистически и популистки партии от двата полюсни спектъра, заедно с падаща подкрепа за умерените партии – и отдясно, и отляво.

Очаква се предсрочните избори в Италия в неделя (25 септември) да продължат тази тенденция, като крайнодясната партия „Братя на Италия“, водена от Джорджия Мелони, се очаква да оглави вота. Не е ясно обаче как и дали ще се състави правителство.

„Ерата на големите партии и произтичащите от това ясни политически условия в страните членки на ЕС изглежда е приключила“, смятат от Pantarhei, добавяйки, че

коалициите, състоящи се от три или повече партии, са станали новото нормално“.

На този фон европейските избори през 2024 г. вероятно ще представляват още един стрес тест за партиите от властта, като крайнодесните и националистическите партии ще постигнат значителни успехи за сметка на дясноцентристката ЕНП, социалистите и демократите.

Анализът на Pantarhei твърди още, че все по-нестабилните национални правителства са повлияли на вземането на решения в ЕС, което прави по-лесно предложенията да бъдат блокирани от държавите членки, но по-трудно за Съвета на министрите да постигне общи позиции, оставяйки политическата инициатива на Европейската комисия.

„Естеството на управлението се променя значително в цяла Европа: По-фрагментирано, по-нестабилно. Това също влияе върху способността за установяване на договореност за фундаментални политически решения в Съвета“, каза управляващият партньор на Pantarhei Гилбърт Рукшио.

Фактът, че Европейската комисия и Европарламентът са обвързани с фиксирани петгодишни мандати също допринася за тяхната стабилност и политическо влияние.