Няма невинни в случая „КТБ“

Повече от година след затварянето на КТБ продължават интерпретациите за това какво причини колапса на банката. Последно в медиите намери място версията на собственика, която беше представена пред блога на "Форбс" (виж тук). Без да се хващаме конкретно за това интервю, прави впечатление, че много от версиите се опитват да фокусират темата конкретно в една от замесените страни и/или да хвърлят вината върху паниката в дните преди банката да бъде поставена под специален надзор. Проблемът с тези версии е, че те по някакъв начин се опитват да оправдаят модела на работа или на банката, или на упражнявания надзор, като хвърлят цялата вина върху другата страна. В същото време опростяването на казуса "КТБ" до паника или атака към банката обаче влиза в противоречие с всички по-сериозни документи по темата - било то докладите на трите одитни компании за състоянието на банката или например доклада на временната парламентарната комисия по казуса.

През последните дни беше представена и независимата външна оценка на ефективността на банковия надзор в България, изготвена от екип на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) (виж тук). Документът прави детайлен преглед на практиките в страната и посочва структурни слабости, които са сред причините за казуса "КТБ". Макар докладът да е фокусиран върху надзорните практики, на много места той препраща и към случилото се в КТБ, например със следното: "The KTB collapse revealed supervisory shortcomings particularly for the supervision of concentration risk and related-party lending in the bank." По този недвусмислен начин международните институции обръщат внимание едновременно както на лошите практики при управлението на КТБ, така и на слабостите при провеждания надзор. С две думи – няма невинни.

Докладът на международните институции се базира на Базелските основни принципи за ефективен банков надзор и от 29-те критерия, по 9 има съответствие, по 12 - съответствие в голяма степен и по 8 - несъответствие в голяма степен. Най-сериозните недостатъци в надзорната дейност са:

• силната концентрация на правомощия в подуправителя отговарящ за "Банков надзор";
• липсата на възможност за смяна на акционери в банки, които не отговарят на определени критерии;
• липсата на санкции при повтарящи се нарушения;
• финансовата отчетност и външния одит;
• корпоративното управление в поднадзорните лица;
• концентрацията на риск, големите експозиции и сделките със свързани лица.

МВФ и СБ обръщат още внимание на това, че ресурсите на БНБ не са достатъчни за качественото изпълнение на регулаторните ѝ дейности, които се отразяват негативно на броя на персонала, продължаващото му обучение и IT възможностите им. Наблюдава се недостиг на IT умения и такива, които са свързани с количествени методи на анализ. Подобни слабости бяха откроени и в резултат на надзорната инспекция на БНБ, в която взимат участие 22-а души, докато при стандартна надзорна инспекция екипите се състоят обичайно от 3–6 души. В резултат на по-задълбочения анализ са открити редица нарушения, които трудно могат да бъдат установени при стандартна надзорна инспекция на място (стр. 35).

Нито едно от тези заключения обаче не променя факта, че управлението на КТБ е злоупотребявало с тези недостатъци в стремежа си да заобиколи и наруши законовата уредба. Един от най-големите проблеми в това отношение са кредитните експозиции към свързани лица, които от 3,9% от капитала на банката, отчетени към края на 2013 г., достигат 33,5% към юни 2014 г., въз основа на рекласификация от одиторите на голяма част от кредити. В заключенията си МВФ и СБ изтъкват, че това може да е изолиран случай, но препоръчват на БНБ да извърши проверка на цялата индустрия за наличието или липсата на подобни злоупотреби.

В случая с КТБ прикриването на големите експозиции към свързани лица е извършено с помощта на дружества със специална инвестиционна цел (Special Purpose Vehicle – SPV), холдингови компании и други подобни структури. По този начин банката постига два ефекта – прикрива експозициите към свързани лица и поддържа изкуствено ниско нивото на необслужвани кредити – по-малко от 2% от портфейла.

Краткото послание на доклада за ефективността на банковия надзор в България е еднозначно – да, налице са слабости в надзора и да, управлението на КТБ е заобикаляло и нарушавало нормативната уредба, както и добрите банкови практики. Би трябвало това да е краят на оживения дебат „кой е виновен”, тъй като става ясно, че всички участници носят своята вина. Следва всички публични и частни институции да насочат енергията си към това да се минимизират щетите от случая „КТБ” и да се предприемат необходимите мерки, за да не се стига до нова подобна ситуация.

Източник: Институт за пазарна икономика