Образованието по региони трябва да се съобрази с местната икономика

Г-жо Анастасова, като бивш директор на училище и настоящ председател на Комисията по образование сте наясно с „недъзите“ на българската образователна система. Кои проблеми не търпят отлагане и трябва да бъдат подложени на широка дискусия? 

– На първо място, това е прегледът на учебните програми и учебното съдържание. Tези учебни програми, по които сега се учи в българските средни училища, са въведени през 2001 г., a учебното съдържание не е съобразено с възрастовите особености на децата. То е представено в учебниците на висок академичен стил и те не разбират какво учат. По този начин ние отказваме учениците от училище.

Така че за мен това е изключително важна задача и аз съм доволна, че и в коалиционното споразумение по наше настояване е записан такъв текст – пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание. МОН вече е стартирало такъв преглед. Истината е обаче, че това не може да бъде бърз процес. Ако искаме настина да се случи реформата в средното образование, нека първо се огледат учебните програми и броя учебни часове въз основа на това, което ще се учи. Второ – да се уточнят интердисциплинарните връзки и трето – да се направят нови учебници, които да са достъпни за децата. Това ще улесни и учителите, и децата. 

А докъде стигна предложението на БСП да има 1 учебник по 1 предмет? 

– Ние не срещнахме пълно разбиране в коалицията, по-важното обаче е как са направени тези учебници. Нашето предложение беше 1 учебник по 1 предмет в клас за цялата страна и допълнителни помагала, с които всеки учител – преценявайки нивото на децата и тяхната заинтересованост – да може да използва едно или друго помагало. Няма как да имаме 9 учебника по предмет. Аз знам как се оценяват тези учебници, учителите нямат физическата възможност да прегледат изцяло всички учебници – затова и оценяването е формално. В момента МОН търси мнението на учители, експерти и родители, така ще пресече вижданията на различните заинтересовани групи. 

Ще продължи ли ежегодно да се покачва трудовото възнаграждение на педагозите? И как държавата ще задържи младите кадри в системата? 

– Този процес не е еднопосочен. Прекрасно е, че в последните години всички осъзнаха какво означава да нямаме учители. Жалкото е, че това се знаеше отпреди 10 години. Когато си наясно, че след 5 до 10 години ще се пенсионират над 50% от тези хора (б.р. – педагозите), трябва да си наясно, че трябва да започнеш да стимулираш младите да харесат тази професия и да пожелаят да я работят. Няма образователна система в света, която може да навакса недостига от учители за 4 години – колкото е бакалавърската степен в педагогическите специалности.

Ние вече виждаме какво е да няма специалисти и как бизнесът непрекъснато обяснява, че няма кадри. Виждаме и какво се случва в здравеопазването. В системата на образованието това беше осъзнато чак преди 3-4 години и тогава започна рязко увеличение на заплатите, само че резултатът не можем да го видим толкова бързо. 

Имаме доста хора, които се връщат към професията, но тук стои въпросът за подготвеността на тези кадри. Ако те са учили тези специалности преди 15 години, какво е останало в тях от това образование? Или ако сега, заради по-високите заплати, всички се хвърлят да учат педагогика, всички ли ще са подходящи да бъдат учители? Т.е. от една страна, ние трябва да вдигаме още учителските заплати, от друга страна, трябва много прецизно да създаваме механизми, чрез които образованието по тези специалности в университетите, ще е сериозно. Затова искаме учителството да е регулирана професия, защото това означава сериозна цедка при входа и изхода, и освен това – много по-продължителен стаж по специалността. Студентският стаж трябва да е минимум 6 месеца. 

Така че трябва да бъдат взети различни мерки, заплащането е само една от тях. 

Може ли учителската професия да стане защитена? 

– По-скоро регулирана. Ние имаме такова намерение, но засега в коалиционното споразумение е записано, че ще се направи анализ и ще се прецени. Тук трябва да се включат и висшите училища, най-малкото заради това, че трябва да бъдат уеднаквени учебните програми в университетите, които готвят педагози. В много ВУЗ-ове вече почти няма хабилитирани преподаватели по методика на преподаване на съответната дисциплина. Т.е. ти може да си перфектен математик, но за да станеш учител по математика, ти трябва да изучаваш методика на преподаването по математика. Така проблемът с хабилитираните преподаватели става много тежък. Това е важно, защото някой трябва да те научи да бъдеш учител. 

Кога ще има истински ефект от множеството програми за квалификация на педагозите? 

– Проблемът е сериозно изкривен и тук отново се намесват интереси и пари. Даде се възможност на всякакви фирми да бъдат обучителни организации. Фирми, които просто усвояват едни пари. И понеже квалификацията и съответният брой точки за получаване на сертификати беше вписан като изискване за атестирането на преподавателите, и двете страни имаха интерес това да се случва. Едните прибираха парите си, другите получаваха на килограм удостоверения. В 90% от случаите тази квалификация беше неефективна и се превърна в едно отбиване на номер. Това е сериозен проблем и МОН го знае, работи се по този въпрос. Трябва регистрирането на тези обучителни организации да бъде в друг режим, а не, да речем, някаква фирма, която извършва ремонтни, строителни и всякакви други дейности, изведнъж да я виждаме в този регистър. 

Когато бях директор, канех конкретни имена и лектори в педагогиката, сключвах с тях граждански договори и така изобщо не използвах услугите на тези обучителни организации, от които нямам гаранция за качеството на обучението, което се извършва. Така че тук се изисква много сериозна работа и промяна, и аз се надявам министерството да я направи, защото те са наясно с проблема. 

Трябва ли да бъде въведена мандатност на ръководните кадри в училищата? Как ще се справите с политическите назначения и с явлението „вечни директори“? 

– Ние направихме първата стъпка и на първо четене беше променен Законът за предучилищно и училищно образование, сега предстои да бъде приета промяната, която касае елиминирането на всякакъв политически и партиен натиск и каквато и да било подобна дейност в българското училище. Това касае дейността на учители, директори и всички останали педагогически и непедагогически специалисти в училищата, както и на началниците и служителите в регионалните инспекторати. Ние имахме стотици сигнали, включително и служебните правителства, но нямаше механизъм, по който съответно да сe наказват такъв тип дейности. 

Ние тези промени ги направихме и с тях задължихме МОН да изработи наредба, която ще бъде предложена за обществено обсъждане и след това ще бъде приета. Наредбата е за правилата и конкурсите за назначаване на директори. Досега това се е случвало със заповед на министъра – кой видял, кой не видял, тези заповеди не са документи, които изискват публично обсъждане, за разлика от наредбите.

Що се касае до това дали да има мандатност, или не – тук мненията са разнопосочни. Аз лично не смятам, че чрез мандатността ще решим въпроса. Въпросът би следвало да бъде решен от контрол – безпристрастен законов контрол, който във всички сфери на нашата страна е проблем. 

Има и нещо друго, когато един учител стане директор на едно съсипано училище, на него му трябват 3-4 години, за да вдигне училището на крака. И какво, след четвъртата година ние му казваме „довиждане“? Какъв стимул ще има този човек? Нека да има мандатност, но в последната година да се прави комплексна проверка на работата на директора и да се казва дали той има право на следващ мандат, или не. Тази проверка обаче трябва да е истинска, да отговаря на реалността.

На какъв етап са разговорите за сливането на университетите? Ще доведе ли реформата до по-качествено образование и какви ще са основните предизвикателства пред реализацията на този план?

– В момента текат разговори на коалиционно ниво. Засега МОН е направило работна група, в която са включени ректорите на доста от университетите, които трябва да преценят докъде това би помогнало на ВУЗ-овете, докъде би спряло развитието им – с една дума да се чуе и мнението на самите академични среди, които на този етап нямат желание за такова сливане. 

Зависи и каква ще е формата. Ние не сме против създаването на консорциум от висши училища за работа по съответни проекти и програми, което и в момента се прави. Т.е. трябва първо да се уточни какво се има предвид под сливане на университетите, това до каква степен работи за повишаване на качеството на висшето образование и какво ще промени това. Едва тогава може да се случи. Това обаче не може да бъде решение от днес за утре. Нека не забравяме, че университетите имат академична самостоятелност, затова се изискват и техните решения, които на този етап не са в полза на такова обединяване. 

Допълнителните 20 млн. лв. в Бюджет 2022 за повишаване на заплатите в университетите са обвързани със система за качество, която все още не е готова. Ще успее ли МОН да ги раздаде в срок? И ако не, кога очаквате да се случи?

– Тук имаме да решаваме два проблема. Единият е с акредитацията – не може всички висши училища да получават най-висока оценка при акредитацията. Вторият проблем е с атестирането на преподавателите. Намеренията на МОН, доколкото аз съм запозната, са, че трябва да има промени в тези насоки и едва тогава ще има вариант, при който увеличението на заплатите им ще е справедливо. За съжаление, в тази насока ние не получихме подкрепа в 44-то НС, когато желанието ни беше да се сложи минимум – 2 минимални работни заплати за асистент, 3 за доцент и 4 за професор. Тогава ректорите не ни подкрепиха. Сега се надявам да се намери правилното решение за тези 20 млн., но при всички случаи това ще мине през усъвършенстване на системата за атестиране на преподавателите. 

Сега оценките на почти всички университети са високи, без да се очертават ясно силните и слабите им страни. Как ще се променят системите за акредитация във ВУЗ-овете? Какво ще се случи със слабите? 

– Акредитацията е по специалности, а със сигурност ще има университети, които може би ще имат ниска акредитация за определени професионални направления, които тогава просто няма да съществуват на определени места. Ще има промени в тази насока, нека изчакаме. 

Правителството активно се зае със задачата да привлича чуждестранни инвеститори и студенти, които да се включат пълноценно в европейското образователно и научно пространство. Как МОН ще повиши международната видимост на университетите ни? 

– Идеята на цялата тази реформа е да постигнем точно това. Както каза министър Денков, може би обединяването на университети – ще видим под каква форма – ще допринесе за това да повиши видимостта на нашите ВУЗ-ове. Ние обаче трябва да гоним най-напред качество. 

А като става дума за привличане на чуждестранен академичен ресурс, ние имаме едно изключително събитие в последната седмица – откриването на института INSAIT към Софийския университет (б.р. – институтът е създаден в партньорство с швейцарските политехники ETH Zurich и EPFL). Това е едно изключително събитие, което няма равно на себе си в цяла Източна Европа и е изключение от практиката на швейцарските висши училища, които обикновено не изнасят научна дейност. 

Държавата, българските технологични фирми, Amazon и Google ще инвестират 170 млн. лв. до 2030 г. (б.р. – според официалната информация 170 млн. лв. е инвестицията на българската държава през следващите 10 години, а общо, заедно с това от частния сектор, финансирането ще достигне около 200 млн. лв.). Става въпрос за продукт с огромна добавена стойност, защото съвременната наука в момента това прави и ние това искаме да развиваме. INSAIT е отличен пример как могат да бъдат привлечени научни ресурси от световно значение за развитие на българската наука. Само за първата година ще бъдат подготвени 19 докторанти – това са нашите деца, които няма да търсят реализация и докторантури в световни университети, а ще останат в България. В тази посока трябва да се работи. 

Новост в закона е създаването на карта на висшето образование, която да посочи къде от какво образование имаме нужда. Как трябва да изглежда тя според Вас – кое ни е в повече, кое ни липсва?

– Няма нищо по-добро от това образованието в даден регион – било то средно професионално или висше – да бъде свързано с необходимостта от местни кадри. Затова ние много държим на тези карти, които да бъдат изработени съвместно с общините, с бизнеса, с образователните институции в даден регион. Това е най-доброто, което можем да постигнем, дано обаче да имаме достатъчно кадри. 

Системата на специалностите в редица университети е много раздута. Смятате ли, че някои от професионалните направления трябва да бъдат закрити, а обучението в други да бъде финансирано от държавата? 

– Това пак ще зависи от акредитацията и от преценката на държавата какви кадри са необходими в национален и в регионален мащаб. Но при всички случаи не може да остане това, което е в момента, защото ние имаме изключително занижено качество на образованието в определени филиали на университети. Промяната трябва да се случи и МОН трябва да изработи механизма, по който това да стане.