Общинската „Топлофикация София“ се превръща в значим държавен проблем

Хиляди хора без топла вода и парно, дългове над 2 млрд. лв. и неефективно управление. Това са основните проблеми с „Топлофикация София“, за които публично се говори, но не се предприемат устойчиви мерки за решаването им. Но както всеки голям проблем, замитан с години и решаван само краткосрочно, кризата с общинското дружество е напът да „завлече“ други по веригата и в крайна сметка да се превърне в национален проблем, за който да платят всички хора в държавата.

Изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов за първи път предупреждава, че дружеството вече не е само общински, а скоро ще се превърне в „значим държавен проблем“, завличайки със себе си „Булгаргаз“.

„Топлофикация София“, според мен, съвсем скоро ще стане значим държавен проблем“, коментира в интервю за БНР Николов.

По думите му кризата надхвърля рамките на Столична община, тъй като задълженията на топлофикацията към държавния доставчик „Булгаргаз“ (който е част от БЕХ) повличат целия енергиен холдинг. Към момента не е подписан нов договор за доставка на газ за отоплителния сезон, тъй като не са изпълнени поставените от „Булгаргаз“ изисквания за гарантиране на плащанията. Въпреки тежката финансова обстановка от БЕХ успокояват, че горивото за София е подсигурено, но общинското дружество трябва бързо да изпълни исканията на кредитора си, коментира още Николов, но без да влиза в подробности какви са тези искания.

От думите му, „Булгаргаз“ се опитва да принуди собственика в лицето на Столична община да се ангажира с изплащането на сумите за новия отоплителен сезон. Паричните потоци от продажбата на електрическа енергия на преференциални цени от топлофикацията не постъпват в „Булгаргаз“, а отиват „някъде“ в дружеството, което затруднява погасяването на натрупания основен дълг.

По време на откритата част от заседанието на СОС в петък, на което се обсъждаше темата, общинският съветник Андрей Зографски („Спаси София“) изнесе данни, според които общият дълг за последната година към „Булгаргаз“ е 500 млн. лв. Нещо повече – дружеството трупа по 2 млн. лв. задължения на ден.

По думите на Зографски „Булгаргаз“ е поставил изискване „Топлофикация София“ да плаща по 25 млн. лв. всеки месец, за да изплаща дълга си. Той попита ръководството как планира да подсигури тези средства, при условие че има и текущи задължения, а трябва и да финансира ремонта в кв. „Дружба“ за 50 млн. лв.

Изпълнителният директор на дружеството Петър Петров заяви, че огромните дългове се дължат главно на лихвите и непризнаването на определени видове разходи от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Лихвите към „Булгаргаз“ са 12%, а към БЕХ – 16%.

Ръководството на дружеството категорично заяви, че ремонтът за 50 млн. лв. (10 км трасе в „Дружба“) не търпи отлагане. Целта е да се предотврати много по-дълго прекъсване на топлоподаването в разгара на зимата, което би било катастрофално за района.

Беше подчертано, че парите за ремонта са налични по сметките на дружеството и ще бъдат изпълнени с „лични средства“. Общинският съветник Прошко Прошков (ГЕРБ) заяви, че трябва да се търси държавна помощ за справяне с „проблемите, предопределени от регулаторната рамка.“

Риск за електропреносната мрежа?

Финансовата немощ на дружеството пряко рефлектира върху обслужването и мрежата. Независимият общински съветник Драгомир Иванов определи ситуацията в София като „патова“. По време на изслушването на ръководството на „Топлофикация“ в откритата част, той попита дали електропреносната мрежа би издържала, ако клиентите на дружеството решат да преминат на ток заради спряното топлоподаване вследствие на ремонтите в „Дружба“.

Изпълнителният директор на „Топлофикация София“ Петър Петров коментира, че имат комуникация по темата с електроразпределителното дружество и от тях

нямаме изразено притеснение, че няма да издържи, напротив – по-скоро считат, че няма никакви притеснения по отношение на мрежа и ниско напрежение.“

Посочи още, че трябва да се има предвид, че мрежата е свързана не само с ниско напрежение, но и със сградните инсталации. По думите му, ЕРП-то има готовност за реакция в случай на авария по време на ремонта.

Общинският съветник Драгомир Иванов настоя за спешна среща на Столичния общински съвет с министър-председателя, тъй като общината „няма нито финансовия ресурс, нито капацитета да се справи сама“. Прошко Прошков (ГЕРБ) също зае позиция, че трябва да се търси комуникация с държавата, за да се намери решение.

Припомняме, че в коментари за Economic.bg финансистът Владислав Панев посочи, че с дълг, надхвърлящ 2 млрд. лв., традиционните решения като държавна помощ са обречени и само прехвърлят тежестта върху данъкоплатците. Според него, единственият дългосрочен изход е отдаване на активите на концесия на международен инвеститор за модернизация и ефективно управление – нещо, което бе посочено и от кмета на София Васил Терзиев.

Бившият енергиен министър Александър Николов от своя страна е скептичен, определяйки дружеството като „абсолютно токсично“ и предупреждава, че фалитът му би бил опустошителен за целия БЕХ.