ОИСР прогнозира рецесия в Югоизточна Европа
В региона България разполага с най-много лекари, сочи доклад на организацията
© ECONOMIC.BG / Unsplashed
~ 4 мин.
Пандемичните и свързаните с тях мерки срещу COVID-19 оказват тежко влияние върху глобалната икономика и със сигурност ще засегнат икономиките в Югоизточна Европа, което ще доведе до много по-нисък икономически растеж или дори до рецесия. Това прогнозира в свой доклад Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
Икономиките на региона ще бъдат особено засегнати по няколко направления. Първо, мерките за ограничаване на заразата ще се отразят недвусмислено върху вътрешното търсене и предлагане, като значително ще намалят икономическата активност. Подкрепящите макроикономически политики могат частично да подпомогнат възстановяването на търсенето, но не могат напълно да компенсират икономическите последици от принудителното спиране на икономиките.
Второ, кризата COVID-19 вече ограничи глобалното търсене на международни пътувания и със сигурност ще доведе до срив в туризма преди летния сезон. Албания и Черна гора ще бъдат засегнати особено тежко, тъй като приходите от туризъм надвишават 20% от БВП и в двете икономики. Поради силните връзки между туризма и селското стопанство, негативното въздействие ще се почувства силно и в селските райони, където по-голямата част от бедните са заети в сферата на земеделието.
Трето, износът в региона ще намалее поради потиснатото търсене, както и прекъсванията в стойностни вериги. Въпреки че всички икономики ще бъдат засегнати, Румъния и Сърбия вероятно ще понесат най-големи разходи, тъй като производствените им сектори са по-силно интегрирани в световните вериги на доставки и допринасят най-много за техните икономики по отношение на добавена стойност и заетост.
Четвърто, може да се очаква забавяне на публичните и частните инвестиции, което допълнително ще попречи на икономическия растеж. Приносът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в икономиките на Западните Балкани е значителен през последните години, като осигури подкрепа за икономически растеж, създаване на работни места и технологичен прогрес, отбелязва докладът.
Пето, Западните Балкани разчитат в голяма степен на постоянния приток на парични преводи, финансиране на вътрешното търсене и инвестиции. Например в Косово паричните преводи представляват 15% от общия БВП. В допълнение към големия обем, паричните преводи са доста концентрирани по отношение на страните източници – Германия, Италия, Австрия – което допълнително изостря уязвимостта на икономиките от Западните Балкани към влиянието на кризата в тези икономики. Паричните преводи вероятно ще намалеят поради ограниченията за пътуване и увеличената безработица, свързана с очакваното икономическо свиване в ЕС.
Икономическото забавяне ще дойде и в лошо време за Албания и Хърватия, тъй като и двете икономики наскоро бяха засегнати от земетресения, които се отразиха върху физическата инфраструктура и икономическата активност. Това ще добави допълнителна тежест за техните бюджети, които вече се разтягат от усилията за противодействие на вредните икономически ефекти от избухването на коронавируса.
Пакети за фискални стимули в целия регион
При обстоятелствата фискалните стимули са необходими и всички икономики на Западните Балкани обявиха мащабни стимулиращи пакети, посочва ОИСР. Тези пакети ще доведат до фискален дефицит и натрупване на дълг. Въпреки че икономиките на Западните Балкани имат нарастващи нива на дълга –най-вече Черна гора – съотношението на техния БВП към дълга все още е сравнително ниско, което предлага повече фискално пространство за тяхното изпълнение. Независимо от това, разходите все пак ще трябва внимателно да поставят приоритет на най-належащите нужди, за да не застрашат устойчивостта на дълга. Това е особено важно за икономиките, които трябва да спазват условията на заем от МВФ, като Сърбия, чийто държавен дълг не трябва да надвишава 60% от БВП от 52.4-те процента в края на 2019 г. Способността за прилагане на тези фискални мерки също в крайна сметка зависи от пазарния достъп до кредиторите и разходите за обслужване на дълга.
Въздействие върху заетостта и пазара на труда
Пандемията COVID-19 ще постави пазарите на труда на Западните Балкани под огромен натиск, като добавка към съществуващите ограничения като високите нива на безработица (особено младежката безработица), високите дялове на неформалност и устойчивия отлив на квалифицирана работна ръка. Тези структурни слабости ще бъдат допълнително утежнени от потенциална нова вълна от фалити и загуба на работни места, подчертава ОИСР.
Предизвикателства върху здравната система
Повече от 16 000 души са дали положителни тестове за COVID-19 в региона на Югоизточна Европа към 14 април.
Избухването на заразата представлява голямо предизвикателство за крехките здравни системи в региона на Югоизточна Европа, които страдат от ниски здравни разходи, липса на медицинско оборудване и недостатъчен, но все пак добре образован персонал. По-специално броят на лекарите на 1000 жители в региона на Западните Балкани е по-нисък (2.3) от средния за ОИСР (2.9) през 2015 г., като само Северна Македония и Сърбия са отчитали съответно 2.9 през 2015 г. и 3.1 за 2016 г.
Икономиките на региона ще бъдат особено засегнати по няколко направления. Първо, мерките за ограничаване на заразата ще се отразят недвусмислено върху вътрешното търсене и предлагане, като значително ще намалят икономическата активност. Подкрепящите макроикономически политики могат частично да подпомогнат възстановяването на търсенето, но не могат напълно да компенсират икономическите последици от принудителното спиране на икономиките.
Второ, кризата COVID-19 вече ограничи глобалното търсене на международни пътувания и със сигурност ще доведе до срив в туризма преди летния сезон. Албания и Черна гора ще бъдат засегнати особено тежко, тъй като приходите от туризъм надвишават 20% от БВП и в двете икономики. Поради силните връзки между туризма и селското стопанство, негативното въздействие ще се почувства силно и в селските райони, където по-голямата част от бедните са заети в сферата на земеделието.
Трето, износът в региона ще намалее поради потиснатото търсене, както и прекъсванията в стойностни вериги. Въпреки че всички икономики ще бъдат засегнати, Румъния и Сърбия вероятно ще понесат най-големи разходи, тъй като производствените им сектори са по-силно интегрирани в световните вериги на доставки и допринасят най-много за техните икономики по отношение на добавена стойност и заетост.
Четвърто, може да се очаква забавяне на публичните и частните инвестиции, което допълнително ще попречи на икономическия растеж. Приносът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в икономиките на Западните Балкани е значителен през последните години, като осигури подкрепа за икономически растеж, създаване на работни места и технологичен прогрес, отбелязва докладът.
Пето, Западните Балкани разчитат в голяма степен на постоянния приток на парични преводи, финансиране на вътрешното търсене и инвестиции. Например в Косово паричните преводи представляват 15% от общия БВП. В допълнение към големия обем, паричните преводи са доста концентрирани по отношение на страните източници – Германия, Италия, Австрия – което допълнително изостря уязвимостта на икономиките от Западните Балкани към влиянието на кризата в тези икономики. Паричните преводи вероятно ще намалеят поради ограниченията за пътуване и увеличената безработица, свързана с очакваното икономическо свиване в ЕС.
Икономическото забавяне ще дойде и в лошо време за Албания и Хърватия, тъй като и двете икономики наскоро бяха засегнати от земетресения, които се отразиха върху физическата инфраструктура и икономическата активност. Това ще добави допълнителна тежест за техните бюджети, които вече се разтягат от усилията за противодействие на вредните икономически ефекти от избухването на коронавируса.
Пакети за фискални стимули в целия регион
При обстоятелствата фискалните стимули са необходими и всички икономики на Западните Балкани обявиха мащабни стимулиращи пакети, посочва ОИСР. Тези пакети ще доведат до фискален дефицит и натрупване на дълг. Въпреки че икономиките на Западните Балкани имат нарастващи нива на дълга –най-вече Черна гора – съотношението на техния БВП към дълга все още е сравнително ниско, което предлага повече фискално пространство за тяхното изпълнение. Независимо от това, разходите все пак ще трябва внимателно да поставят приоритет на най-належащите нужди, за да не застрашат устойчивостта на дълга. Това е особено важно за икономиките, които трябва да спазват условията на заем от МВФ, като Сърбия, чийто държавен дълг не трябва да надвишава 60% от БВП от 52.4-те процента в края на 2019 г. Способността за прилагане на тези фискални мерки също в крайна сметка зависи от пазарния достъп до кредиторите и разходите за обслужване на дълга.
Въздействие върху заетостта и пазара на труда
Пандемията COVID-19 ще постави пазарите на труда на Западните Балкани под огромен натиск, като добавка към съществуващите ограничения като високите нива на безработица (особено младежката безработица), високите дялове на неформалност и устойчивия отлив на квалифицирана работна ръка. Тези структурни слабости ще бъдат допълнително утежнени от потенциална нова вълна от фалити и загуба на работни места, подчертава ОИСР.
Предизвикателства върху здравната система
Повече от 16 000 души са дали положителни тестове за COVID-19 в региона на Югоизточна Европа към 14 април.
Избухването на заразата представлява голямо предизвикателство за крехките здравни системи в региона на Югоизточна Европа, които страдат от ниски здравни разходи, липса на медицинско оборудване и недостатъчен, но все пак добре образован персонал. По-специално броят на лекарите на 1000 жители в региона на Западните Балкани е по-нисък (2.3) от средния за ОИСР (2.9) през 2015 г., като само Северна Македония и Сърбия са отчитали съответно 2.9 през 2015 г. и 3.1 за 2016 г.
В България и Хърватия, от друга страна, броят на лекарите е по-висок от средния за ОИСР, като Румъния е на средното ниво за Западните Балкани. Освен това, броят на медицинските сестри (на 1000 души) в региона на Западните Балкани е значително по-нисък (5.1), отколкото в страните от ОИСР (8.0) през 2015 г., докато Хърватия е единствената икономика, която е достигнала средната стойност на ОИСР (8.0) през 2015 г.
Според последните налични данни регионът на Западните Балкани има 4.1 болнични легла на 1000 жители в сравнение със средно 4.6 в страните от ОИСР, като Албания има под 3 легла на 1000 души, а Босна и Херцеговина под 4. В тази връзка ситуацията в България, Хърватия и Румъния обаче е малко по-оптимистична, като и трите икономики регистрират по-големия брой болнични легла от средния за ОИСР.
