ООН: Нивата на екстремен глад нарастват
Част от развиващите се страни успяват да се възползват от прекъснатите вериги на доставки в големите икономики

© ECONOMIC.BG / Pixabay
Блокирането на цели държави и неуредиците по отношение на транспорта увеличават глобалния недостиг на хранителни продукти, тласкайки нивата на екстремен глад. Това предупреди Джозеф Шмидхубер, заместник-директор в отдела за пазари и търговия на Организацията по прехрана и земеделие към ООН, пише The Wall Street Journal.
Глобалната икономика започва да се задъхва под ударите на COVID-19, а места като Североизточна Нигерия и Йемен са най-застрашени. Пандемията затрудни веригите на доставки и работния процес в много сфери, което доведе до понижение в покупателната способност на много хора.
Обезценяването на валутите на развиващите се страни, които зависят от туризма, както и поевтиняването на петрола също усложняват проблемите за страните, които разчитат на производството и търговията със суровината, правейки вносните храни още по-малко достъпни. Развиващите се държави увеличиха усилията си и се борят с недостига, отказвайки се от протекционизма по отношение за хранителни продукти.
Имаше проблеми във веригите на доставка на плодове и зеленчуци и веригите за преработено месо, но пазарите реагираха както трябва“, заяви Шмидхубер.
Стойността на продуктите за консумация, внесени през първата половина на 2020 г., е много близка на годишна база. В сравнена с второто полугодие на 2019 г. има понижение от 1.1 процентни пункта, по данни на организацията.
По-рано тази година страни като Виетнам, вторият по големина износител на ориз в света, и Русия, най-големият износител на пшеница в света, премахнаха ограниченията за износ, увеличавайки предлагането на стоки, считани от повечето държави за жизненоважен ресурс. Това отчасти се дължи на спада на цените на продуктите в началото на пандемията, което направи запасяването по-малко привлекателно.
Шмидхубер посочва, че недостигът на работна ръка и проблемите с транспорта водят до предизвикателства при прибирането на реколтата, като на някои места зеленчуците са оставени да гният на полетата, но производството другаде компенсира загубите.
Ще оцелеят гъвкавите
Египет и Кения увеличиха производството на плодове, особено на цитруси и зеленчуци, които да се изпращат в Европа, за да запълнят празнините по рафтовете в магазините за хранителни стоки. Докладът също така отбелязва, че се е увеличил износът на продукти като ядки, кафе, чай и подправки от развиващите се страни.
Някои от развиващите се държави се възползваха от прекъснатите вериги на доставки в развитите страни“, коментира Шмидхубер.
Най-големият износител на селскостопански продукти в света Китай и страните от Южна Америка също увеличиха износа на месо и зърно, за да отговорят на нуждите. През март, когато пандемията за първи път засегна Австралия, производителите на плодове и зеленчуци бяха изправени пред недостиг на работна ръка, тъй като жителите на тихоокеанските острови не можаха да долетят, за да приберат реколтата.
В същото време въздушният транспорт срещаше все повече ограничения, което оскъпи нетрайните плодове и зеленчуци на пазарите в Северна и Югоизточна Азия. Въпреки това австралийският износ на плодове и зеленчуци е спаднал само с 2.2% през първите девет месеца на годината в сравнение със същия период на 2019 г., показват данни на Австралийското статистическо бюро.
Считаме, че веригите на доставка на храни са изключително устойчиви, но индустрията трябва да работи заедно с правителството, за да поддържат тази система жива“, сподели Майкъл Роджърс, главен изпълнителен директор на Australian Fresh Produce Alliance.