От беден имигрант до хай-тек пионер: Пътят на Фей Фей Ли, която помогна за AI (р)еволюцията
Още през 2006 г. Ли замисля идеята за ImageNet, често описвана като „очите на AI“

© ECONOMIC.BG / @TED Talks/screenshot
Фей Фей Ли оставя удобния живот в Китай и се мести в САЩ със семейството си. Отвъд Океана тя се изправя срещу куп трудности, но ги преодолява и се превръща в един от водещите учени в света в областта на изкуствения интелект.
Този декември 48-годишната професорка от Станфордския университет, наричана „Кръстницата на изкуствения интелект“, бе удостоена с голямата награда VinFuture на стойност 3 млн. щатски долара. Заедно с още четирима учени пионери в областта на AI и дълбокото обучение - Йошуа Бенгио, Джефри Е. Хинтън, Дженсън Хуанг и Ян Лекун - Ли бе отличена за своя трансформиращ принос в областта.
Голямата награда VinFuture е в чест на нейната новаторска работа в областта на компютърното зрение и създаването на ImageNet - революционен набор от данни, оказал огромно влияние върху развитието на изкуствения интелект.
Нейните новаторски изследвания подчертаха решаващата роля на данните при обучението на системите за AI и оказаха влияние върху приложенията им в различни области. Разширявайки границите на машинното възприемане и интерпретация, работата на Ли катализира иновациите в компютърното зрение, предоставяйки забележителни ползи за обществото.
Родена в Пекин и израснала в провинция Съчуан, Югозападен Китай, тя произлиза от добро и сравнително заможно семейство. Баща ѝ, Ли Шун, работи в компютърния отдел на химическа фабрика, а майка ѝ, Куан Ин, е гимназиална учителка.
През 1992 г. семейството ѝ се премества в САЩ с надеждата да ѝ осигури по-добри възможности за образование. Но животът в Америка представлява огромно предизвикателство. С ограничените си познания по английски език баща ѝ си намира работа като поправя фотоапарати, а майка ѝ става касиерка в супермаркет. Семейството живее в малък апартамент с една спалня, което контрастира с удобния им живот в Китай.
Нямахме пари. Затова, освен че учех, работех различни странни неща. Не се самосъжалявах, защото родителите ми работеха също толкова усилено. Заедно се стремяхме да оцелеем като семейство. Научих английски език от нулата, но имах отлични академични постижения, особено по математика и природни науки“, спомня си Ли.
Докато учи в гимназията, тя работи като сервитьорка и чистачка. Талантът ѝ в математиката и физиката привлича вниманието на учителя ѝ Боб Сабела, който се превръща във водещ фактор в живота ѝ. Неговите напътствия и подкрепа вдъхват увереност на Ли, като ѝ помагат да се чувства включена и ценена отвъд идентичността си на китайски имигрант.
През 1995 г. тя получава стипендия за Принстънския университет, за да продължи обучението си по физика. Решена да издържа семейството си, тя взема пари назаем от приятели и бивши учители, за да закупи бизнес за химическо чистене за родителите си. През седмицата посещава учебни занятия, а през уикендите работи в магазина. Въпреки изтощителния график, тя се дипломира с високи отличия през 1999 г.
Продължава академичното си пътешествие, като през 2005 г. получава докторска степен от Калифорнийския технологичен институт. По време на докторантурата си тя има значителен принос към „еднократното обучение“ - метод, който позволява на изкуствения интелект да прави прогнози, използвайки минимален брой данни. Това нововъведение се превръща в крайъгълен камък за напредъка в областта на компютърното зрение и обработката на естествен език.
През 2006 г. Ли замисля идеята за ImageNet, често описвана като „очите на AI“, която поставя основите на генеративния изкуствен интелект. Базата данни съчетава милиони изображения с подробни текстови описания, служейки като еталон за разработване на усъвършенствани системи за AI. До 2009 г. Ли и нейният екип са маркирали 3.2 милиона изображения.
През следващата година те стартират конкурс, за да насърчат изследователите да създават системи за AI, способни да интерпретират точно съдържанието на изображенията. Тази инициатива доведе до революция в технологията за разпознаване на изображения.
Ли се присъединява към Станфордския университет като асистент през 2009 г. и става редовен професор през 2018 г. Между 2013 г. и 2018 г. тя ръководи Лабораторията за изкуствен интелект на Станфорд. По време на престоя си в Google Cloud от 2017 г. до 2018 г. тя е вицепрезидент и главен учен за AI/ML, където допринася за проекта Maven - програма, фокусирана върху анализа на изображения, заснети от дронове, с помощта на AI. Нейната работа в областта на компютърното зрение е трансформираща, като приложенията ѝ варират от автономни превозни средства до усъвършенствани системи за изображения.
През 2019 г. Ли се завръща в Станфорд като съдиректор на Станфордския институт за ориентиран към човека изкуствен интелект. Тя е първият професор на Sequoia в катедрата по компютърни науки и член на Националната академия по инженерство на САЩ. В Станфорд усилията ѝ са насочени към насърчаване на научните изследвания, образованието и политиките в областта на изкуствения интелект, за да се гарантира, че технологията е от полза за човечеството по етичен и приобщаващ начин.
Въз основа на работата си в Лабораторията по изкуствен интелект в Станфорд тя основава AI4ALL - организация с нестопанска цел, която предлага курсове по изкуствен интелект на ученици от гимназията, като се фокусира по-специално върху насърчаването на млади жени и слабо представени малцинства да се занимават с компютърни науки. Ли често изнася речи на академични и индустриални събития, като подчертава значението на разнообразието и равенството между половете в технологиите.
През ноември 2023 г. Ли публикува мемоари си „Световете, които виждам: Любопитство, изследване и открития в зората на изкуствения интелект“. Размишлявайки върху преживяването, тя казва:
Аз съм срамежлива и не съм добра в себеизразяването, но бях решена да напиша тази книга, защото гласовете на жените са от съществено значение в AI.“